На влизане в селото Георги срещна един старец, с капица и гега и с три мършави овчици, старецът беше препречил гегата на кръста си и приличаше на буквата А, само по капицата и гегата се разбираше, че е овчар, беше облечен в сини дочени дрехи и нямаше нито ямурлук, нито пискюлия чанта, нито кавал имаше. Полето зеленееше, паша имаше за триста овце, не за три.

– Това ли ти е стадото? – попита Георги.

– Па е нещо – отвърна овчарят. – То ич немаше… Па рекохме с бабата, дето ще седим празни и ще се блещим в телевизора, да си зачуваме няколко бравчета. И те, отворих си работа. Овчарлъкът иска здрави колене, а мойте – секаш градушка ги е прала. Мани другото, нема и с кой дума да обелиш, овцете само от пцувня разбират. И един козар има, ама вчера го бих на табла и сега ми е сърдит. Той отиде на отсрещния баир. Ама ще му мине. Самотувката е най-страшната наказия на овчаря. Виж, ако си носиш ракийка, тогава може. Ракийката е бетер транзистор. Ама бабата не дава. Вика, ти твойто, дето си го изпил, за пет живота ще ти стигне, че и ще хартиса биля. Не дава и туйто. А без бабата сме загубени, като празни шушулки сме. Ще я слушам, къде ще ходя.

Георги си взе довиждане с овчаря и продължи навътре в селото. Нямаше жива душа, само по-нататък, до моста, видя на една пейка да седи бабичка. Бабичката беше стиснала китка здравец в ръката. Така, седнала на пейката, тя приличаше на буквата Б.

– Какво чакаш, бабо? – попита Георги.

– Какво чакам ли, сине… Тръгнах за черковата, да запаля свещица на свети Герги, ама краката не държат. Ще постоя и ще стана.

– Че да вървиме.

Бабата се надигна, Георги я хвана под лакътя и тръгнаха към черквата.

Черквата беше заключена.

Бабата с охкане се наведе, бръкна под стъпалата, извади един ключ и отвори вратата. Прекръсти се и влезе в полумрака. Наведе се, оправи събраната черга, отиде до масичката пред единия клирос, където върху вестник имаше свещи, взе си една, взе и кибритчето, остави една монета върху вестника, отиде до иконата на свети Георги, погали я с ръка, остави отгоре здравеца и сетне забоде свещичката във вкоравения пясък на свещника, запали я, прекръсти се, почака свещичката да погори, изгаси я с пръсти и после пак се върна до масичката, остави кибритчето върху вестника и тръгна да излиза. Георги излезе след нея. Бабата заключи вратата и скри ключа под стълбите.

– Че да те водя дома, сине, да те почерпя нещо. Празник е.

Като влязоха в дворчето й, бабичката се разбърза и сякаш се подмлади. Настани Георги да седне на масата с мушамата отвън, обърса мушамата с ръка и влезе в къщата. Излезе  бърже. Носеше шарено подносче с чаша вода и сладко от шипки.

– Взехме си три овчици – каза бабичката, като седна срещу Георги. – Че дядото го хвана саклета. Да го видиш как се разпъргави. Пък и аз си имам другарче тука. Едно смоче. Живее под прага на къщата. Сутрин му сипна млекце. И така. Погаждаме се.

– Ако искаш, да го… – каза Георги.

– Сакън, сине. То ми е живинката. Я чакай да ти изпея една песен. Колко песни знаех, ама ги забравих сичките. Но тази я помня, че мама я пееше, а на нея майка й, пък на майка й нейната майка.

Тръгнал ми е свети Герги

да обижда синорето,

той ми срещна синджир роби,

синджир роби, се овчери,

оковани, увързани,

букаи им на краката,

белезници на ръцете,

той ги срещна, па ги възпря.

Роби му се милно молат,

милно молат, жално думат:

– Пусни нази, свети Герги,

жъ та дарим добра дара,

добра дара на Гергьовден,

на Гергьовден триста овна,

триста овна, баш овнове.

Герги роби отговаря:

– Герги не ще на Гергьовден,

на Гергьовден от овчери,

триста овна, баш овнове,

я най иска свети Герги,

я най иска на Гергьовден,

на Гергьовден от овчери,

от овчери по агънце.

Па ги пусна свети Герги,

та повървя по-надолу,

той ми срещна синджир роби,

синджир роби, се чифчии,

оковани, увързани,

букаи им на краката,

белезници на ръцете,

той ги срещна, па ги възпря.

Роби му се милно молат,

милно молат, жално думат:

– Пусни нази, свети Герги,

жъ та дарим добра дара,

добра дара на Гергьовден,

триста кила бяло жито,

бяло жито, баш ченица.

Герги роби отговаря:

– Ази не ща на Гергьовден,

на Гергьовден от чифчии,

триста кила бяло жито,

бяло жито, баш ченица,

я най иска свети Герги,

я най иска от чифчии,

от чифчии по краваи.

Па ги пусна свети Герги,

та повървя по-надолу,

той ми срещна синджир роби,

синджир роби, се терзии,

оковани, увързани,

букаи им на краката,

белезници на ръцете,

той ги срещна, па ги възпря.

Роби му се милно молат,

милно молат, жално думат:

– Пусни нази, свети Герги,

жъ та дарим добра дара,

добра дара на Гергьовден,

на Гергьовден от терзии,

бяло сребро, жълто злато.

Герги роби отговаря:

– Ази не ща на Гергьовден,

на Гергьовден от терзии

бяло сребро, жълто злато,

я най иска свети Герги,

я най иска от терзии,

от терзии по свещица.

Па ги пусна свети Герги.

Георги изяде сладкото, изпи водата, все си довиждане с бабичката и си тръгна. На излизане от селото се спря. Хълмовете, които се издигаха и се спускаха околовръст, приличаха на буквата В.