Начало Музика Концерти Петър Славов на Пловдив Джаз Фест
Концерти

Петър Славов на Пловдив Джаз Фест

6848

„Пиша музика, откакто се помня, но все не смогвах да запиша собствен албум.“ Разговор с джаз музиканта, свирил в над 40 държави на пет континента.

Направих интервю с вас  за „Литературен вестник“ преди близо 15 години. Какво се промени в живота ви през това време – в професионален, но и в чисто човешки смисъл? Има ли неща, за които съжалявате, и такива, за които се радвате, че са се случили?

В професионален смисъл нещата се развиха повече от чудесно: преместих се от Бостън в Ню Йорк и истинската ми кариера започна. Обиколих световните сцени с легендарни музиканти, получих номинация за Грами, моята мечта да издам музиката си, или поне част от нея, се осъществи. В човешки смисъл… когато бях по-млад, си представях живота като една непрекъсната прогресия нагоре.
Мозъкът ми знаеше, че това е илюзия, но винаги е по-приятно и удобно да слушаш сърцето си. Когато човек мечтае, той винаги си представя реализацията на мечтите си в контекста на настоящето.
Например много от музикалните ми мечти бяха свързани с баща ми и когато съм мечтал, винаги съм си представял, че той ще е до мен, за да ги споделим. Ще ми се да вярвам, че когато съм успешен в нещата, с които се занимавам, продължавам това, което той е започнал първо като музикант, а впоследствие – и като баща.

Идвате в България по конкретен повод – ще закриете едно от най-важните музикални събития у нас – Пловдив Джаз Фест. Ще чуем първия ви авторски албум Little Stories. Разкажете повече за работата си върху него и за музикантите, които ще видим с вас на сцената?

Пиша музика, откакто се помня, но по една или друга причина, все не смогвах да запиша собствен албум. Най-често бях зает с турнета и записи с други музиканти (свиря в над 40 албума). Имаше и моменти, в които смятах, че не съм готов. За мен един хубав албум трябва да е кулминация, или поне достоен документ за музиката и свиренето на един музикант. Иначе някои от композициите ми са записвани в други проекти, но никога под моето име. В един момент реших, че не мога да чакам повече, и започнах. В албума има пиеси от няколко звукозаписни сесии, първата – от януари 2017 г., последната – от септември 2019 г. Идеята беше към всяка пиеса да има малка, непрентециозна бележка, която да обяснява вдъхновението зад музиката или заглавието. Оттам – Little Stories. Музикантите, с които идвам, са страхотни – Джон Елис – саксофон, Лорънс Фийлдс – пиано, и Марк Маклийн – барабани. Много се радвам, че публиката на Пловдив Джаз Фест ще има възможност да ги чуе.

Свирили сте на много места, на големи сцени и в сериозни клубове. Можете ли на тази база да оцените Пловдив Джаз Фест като програма, подбор, стил. Сигурна съм, че следите развитието му?

Аз съм изключително щастлив, че в България има джаз фестивал на такова световно равнище, и чакам с огромно нетърпение – след години свирене по чуждите сцени, преживяването да свиря на такъв форум в собствената си страна. Следя фестивала от няколко години и мога да кажа, че селекцията е страхотна.

Какви качества трябва да притежава един музикант, за да кажем, че е „добър“ или „много добър“, извън техниката или виртуозността?

Труден въпрос, ако търсим кратък отговор. Техниката е много важна, но трябва да е средство, а не самоцел. Един добър джаз музикант трябва да има оригинален подход, да познава традицията и историята на музиката (без да се стреми да я повтаря), да свири със страст и убеденост и да вярва и обича това, което прави. Тези качества ги усеща и най-неподготвеният слушател.

Ще ви върна малко назад във времето. Преди години на въпроса ми какво очаквате да ви питат, а никога не ви питат, отговаряте: „защо толкова много българи заминават за чужбина“ и че „това е някаква ужасна тенденция“. Все още ли мислите така?

Сега имам по-нюансирани възгледи по въпроса. От една страна, свободата да пътуваме последните години. Аз помня времената, когато това беше почти невъзможно. От друга страна – да, не е хубаво, че младите хора напускат страната масово. Но мисля, че по-важният въпрос е: защо има толкова много сериозни причини да го правят?

Променя ли се публиката, която слуша джаз? Ако да, в каква посока?

И да, и не. Джазът винаги е имал вярна и отдадена публика. Мен повече ме вълнува въпросът как да върнем хората към сериозното слушане на музика. Не като фон, а като преживяване. Мисля, че интернетът промени навиците на голяма част от слушателите. Сега музиката се слуша много по-повърхностно, като нещо приложно.

Когато си говорихме преди 15 години, ми казахте, че ви се свири с Уейн Шортър, Джошуа Редман… През този период работихте с някои от най-големите в джаза. Сега с кого бихте искали да сте на една сцена?

С всеки, с когото можем музикално „да си говорим“ с кеф и на ниво.

През 90-те у нас, имаше музикална сцена. И за джаз, и за поп, и за рок. Връщате се всяка година, как мислите, има ли сцена днес?

Мисля, че в момента в България има много повече на брой музиканти на високо ниво, но за съжаление българската музикалната сцена страда от същите процеси, от които страда и световната – слушателите, които са истински отдадени на музиката, са много по-малко. Което прави работата на музиканта, който иска да прави музика на ниво, по-трудна.

И накрая един „весел въпрос“. В предишното интервю ви попитах, ако бяхте книга, коя щеше да е тя. Отговорихте „Майстора и Маргарита“. Още ли е така?

Мисля, че съм бил малко смел в преценката си. Всъщност не знам коя книга бих избрал да съм. Но „Майстора и Маргарита“ е една от любимите ми книги и до днес.

Пловдив Джаз Фест на пет години

Пет години са и много, и малко време. Важното обаче е, че фестивалът се утвърди като най-значимото музикално събитие, свързано с джаза у нас. Той не само привлече хората, които слушат тази музика, но и създаде нова публика, изгради у нея вкус и отношение.
Ето и някои от акцентите, които тази година ще можем да видим и чуем.

Първата вечер, 31 октомври, ще бъде изумителна женска вечер. Португалката Мария Жоао ще се появи на сцената със своя дългогодишен партньор – пианистът Марио Лажиня. Изключителна вокалистка, певицата съчетава в изпълненията си джаз, фолклор, електронна музика. След нея публиката ще може да се срещне за първи път тук с Линда Мей Хан О – басистка, контрабасистка и композиторка. В момента е част от настоящия квартет на Пат Матини. Тя има четири издадени албума и световно признание като изпълнител.

На 1 ноември на сцената на Пловдив Джаз Фест ще има истински празник. Началото ще постави американският китарист и композитор Кърт Розенуинкъл. Той се смята за един от най-влиятелните музиканти на нашия век. Работил е с Ерик Клептън, Джо Хендерсън, Брад Мелдау и др. Автор е на 11 албума и е безспорно артист, срещата с когото ще бъде празник. След него публиката в Пловдив ще се срещне с легендарния Джон Скофийлд и блус певеца и пианист Джон Клиъри. Свързани от дългогодишно приятелство, двамата правят тази година лимитирано турне в Европа и САЩ, което ще премине и през Пловдив. Очертава се една запомняща се китарна вечер, очаквана с нетърпение от всички любители на джаза у нас.

Последната вечер, 2 ноември, е посветена на българския джаз. Това е изключително важно, защото у нас на практика музикална сцена няма. Големият смисъл на такива вечери е да се срещнат публиката и музикантите, да видим къде сме сред другите по света, да се уверим, че имаме изпълнители на световно ниво. Вечерта ще започне с концерта „Виждам птица да лети“ – трибют към обичания композитор и пианист Румен Тосков-Рупето. На сцената ще чуем и видим пианиста Антони Дончев, бас китариста и контрабасист Веселин Веселинов-Еко, тромпетиста Росен Захариев, виолиста Валентин Геров и барабаниста Мартин Хафизи.

Пловдив Джаз Фест ще закрие Петър Славов младши, контрабасистът, който живее и работи в САЩ и е свирил с някои от най-големите в джаза. Той ще представи своя първи авторски албум.

В програмата на фестивала ще има още клубни концерти, минифестивал Jazztronika, чиято концепция е да разкрие възможностите и да разшири представите за съвременната електронна музика. Литературната програма включва представянето на „Истории от 90-те“, най-новата антология на издателство ICU, както и представяне на книгата „Огледало на въображението: психоанализа на филмовото преживяване“ от д-р Светлозар Василев. Отново ще се проведе и конкурсът за млади джаз изпълнители.
Ясно е, че ни очакват три вълнуващи, изпълнени с музика, дни.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.