Начало Галерия Пет кутии
Галерия

Пет кутии

Даниела Радева
07.07.2015
1349

1

Стела Василева демонстрира колко е важно да си убедителен в художествената професия, за която знаем, че по природа носи качества на лъжа, измама и „изкуственост.

Пет кутии сформират една изложба. Или по-точно са обвързани в една цялостна инсталация, в която основни функции имат взаимодействията между тъмнина (естествена) и светлина (изкуствена), реално (естествено) и отразено (изкуствено) пространство, както и взаимодействията между геометрични обекти. Художествени фокуси и похвати, които демонстрират възможности – да се разтегне пространството до безкрайност, безкрайно да се мултиплицират форми или да се демонстрира как си общуват вещественост и илюзия на един фронт, в едно общо експериментално поле.
3

Формата не е без значение, но същественото е съсредоточено в отраженията на източници на електрическа светлина. Тук думата „изкуствено” се появява постоянно, заради общия й корен с думата „изкуство” и като контрапункт на всички останали елементи от инсталацията, които са там като че ли да потвърдят един съставен от художничката визуален слоган. Той може да се изрази с думите „изкуството е отражение, но отражение на какво?”. Как точно е направено – не е толкова важно, Стела Василева не е от художниците, които градят стени или рушат стени – няма нужда, щом може по прост визуален начин да аргументираш твърдението, че в стените на The Fridge са се отворили пет заешки дупки.
С това тя демонстрира колко е важно да си убедителен в художествената професия, за която знаем, че по природа носи качествата на лъжа, измама и „изкуственост”, но въпреки това категорията „художествено качество” е може би най-трудна за симулиране. И въпреки че е трудно, постоянно виждаме опити за симулация, но те за щастие не се отнасят към тази изложба. В нея Стела Василева продължава с характерното за нея прецизно боравене с непретенциозни изразни средства, което я отличава от две закоравели тенденции на нашата сцена.

От една страна, виждаме как художествени произведения или тяхното представяне се правят нарочно „траши“ и самоцелно „на инат“, може би срещу някакъв въображаем елитарен художествен мейнстрийм. От друга страна, съществуват самоцелно и на инат „луксозни“ художествени продукти или събития, с високо ниво на амбициозност и също толкова ниско ниво на смисленост. Но всеки сложен проблем има просто решение. В работата на Стела Василева не се вижда амбиция за спасяване на художествения свят, виждаме как тя избира най-простите цели – геометрични форми и фигурални композиции, плюс стиропор, огледала, цветни маркери, плюс теми и обекти от простия живот, които няма как да драматизират. Къде тогава отива масата спестена художествена енергия? Отива в работа – в действия по прецизното балансиране на триизмерни геометрични абстракции или в прецизното живописване с анти-живописни средства като маркерите.

Не случайно „работата“ като тема е може би най-устойчивата за Стела Василева през последните години, не само смисълът на това понятие, но и изразяването му в художествен жест.

Даниела Радева
07.07.2015

Още от автора