Денят на покушението срещу Георги Марков – рожден ден на Живков и на понятието „български чадър“. Вижте непубликувано интервю с писателя от 1967 г. и думи за него от Георги Тенев, Георги Мишев, Димитър Бочев и Георги Фотев.
Боя се от тия, дето много се боят
Вера Иванова: Драги слушатели, приятен обед. Пред микрофона е Вера Иванова. Този път гост на нашето студио е Георги Марков. Другарю Марков, откога се почувствахте писател – от рождение или по-късно?
Георги Марков: Аз не съм писател, аз съм инженер.
В. Иванова: Да де, на човешката душа.
Г. Марков: Не-е, нормален, истински инженер-химик.
В. Иванова: Но ние сме ви поканили тук като писател.
Г. Марков: Имате малка грешка. Писател е Иван Вазов. А аз съм автор на книги.
В. Иванов: Вие сте автор не само на книги, но и на пиеси.
Г. Марков: Може би.
В. Иванова: А не мислите ли, че днес на футболен мач се отива по-често и с по-голямо удоволствие, отколкото на театър?
Г. Марков: Виждал съм и празни стадиони и празни салони. Следователно зависи какво се гледа.
В. Иванова: И какво се слуша, нали?
Музика…
В. Иванова: Защо написахте романа „Мъже“?
Г. Марков: За да изразя моето уважение и любов към жените.
В. Иванова: Сериозно ли?
Г. Марков: На хартия всичко може.
В. Иванова: След този отговор не бих могла да ви поздравя по друг начин, освен с мелодия, подбрана специално за вас.
Г. Марков: Благодаря.
Музика…
В. Иванова: /на фона на музиката/ „Тайна любов“… Но вие сте инженер. Да имате някакви научни трудове или технически усъвършенствания?
Г. Марков: Имам, разбира се. Миналия век колегата Фарадей измислил три закона за елетролизата. А аз измислих три закона за лъжата. Запишете си ги. Първи закон – не е лъжа оная неистина, която не вреди никому.
В. Иванова: Значи, с други думи, ако излъжа мъжа си, това ще бъде, за да му спестя някои неприятности.
Г. Марков: Точно така. Втори закон – всяка една лъжа е толкова пó за вярване, колкото е по-близо до истината.
В. Иванова: Значи, казваш си цялата истина и… само малко кривнеш.
Г. Марков: Правилно. И трети закон – ако не умееш да лъжеш, не гледай този, когото лъжеш в очите.
В. Иванова: Добре, че слушателите не ни гледат. А, много извинявайте, ползвате ли понякога вие сам тези закони?
Г. Марков: Никога.
Музика…
В. Иванова: Кога най-много се ядосвате?
Г. Марков: Когато няма кого да ядосвам.
В. Иванова: Обичате ли да ядете?
Г. Марков: Обичам да ям, но не и да ме ядат.
В. Иванова: От какво се боите?
Г. Марков: От тия дето много се боят.
В. Иванова: А можете ли да се изясните?
Г. Марков: Разбира се. Преди години, когато още си гледах инженерската работа, в нашето предприятие дойде на работа един Киро. Тоя Киро, където минеше, все гледаше подозрително и казваше: „Те това е съмнително, съмнява ме“. Затова като мислихме, мислихме, направихме го началник на охраната. Добре, ама тоя Киро разви една страшна дейност. Най-напред увеличи охраната на предприятието от три на девет души. След това изписа един куп съоръжения, въоръжения…
В. Иванова: Какво произвеждаше това предприятие?
Г. Марков: Гипс. Най-обикновен гипс. После по едно време гледам, опаса цялото предприятие с бойни телени мрежи в два реда, в три реда. И най-накрая започна най-щателно да претърсва всички излизащи работници. Викам: „Бе, Киро, какво правиш, бе?“ „Ами – кай – а я знам, че не краднат, ама си требе, требе си“. Та тоя Киро гипсира цялото предприятие. Той тероризираше всички с никому ненужна бдителност, рисуваше по стените неизвестни похитители на гипса, заля коридорите с тревожни лозунги: „Пазете гипса. Гипсът е наш“. И когато някой му се озъбеше, ревеше: „Сега че те изедем“, което на български език означаваше: „Сега ще те изям“. Работниците не го мразеха, а се забавляваха с него. Слагаха в чантите си малко гипс и когато излизаха на пропуска ги изтърсваха пред Киро, дигаше се торма прах и той приличаше на брашнян чувал. Веднъж, януари месец беше, в една страшна виелица, на тоя Киро му хрумна да обяви бойна мобилизация на предприятието. Организира подсилена охрана, разстави постове около телените мрежи и заповяда особено охраняване на един никому ненужен празен варел от вазелин. Постът от 12 часа след полунощ се падна на един мой колега и на управителя на стола. Двамата като от една майка раждани. Безгрижни души, антикировски елементи. Като постояли три минути около варела, заграден от пет реда телени мрежи, те решили, че всичко това си е Кирова измишльотина и отишли в банята на предприятието на топло, а навън трябваше да има минус 15 градуса.
В. Иванова: Както и сега горе-долу.
Г. Марков: По едно време към три часа и половина, те вече дремели на пейките, вратата на банята се отворила с трясък и се показал Киро, целият издран, премръзнал, с разкъсани дрехи, окървавен. Като видял ония двамата, че седят и дремят, той ревнал: „Що тражите тука, бе? Вие знаете ли дека я мина под тело?“
В. Иванова: Хм, хм.
Г. Марков: Горкият Киро, още от 12 часа започнал да се провира в снега и във виелицата под телените мрежи, с героичното желание да провери постовете. И какво му е било, като след четири часа минал и не намерил никого. А Коко на всичко отгоре се обърнал и му казал:
В. Иванова: Кой е тоя Коко?
Г. Марков: Инженерът.
В. Иванова: Аха.
Г. Марков: „Па като си щур като има врата да се провираш под тела, кой ти е крив?“. И на другия ден Киро си подаде оставката. Ето такива хора, които вместо да си гледат работата и да укрепват спокойствието и сигурността на нашия живот, си измислят небивалици и прахосват не само своето време и сили, но и времето на другите. От такива хора ме е страх.
В. Иванова: Е, хубаво ще е да си подават оставки.
Музика…
Г. Марков: Чакайте сега да ви разкажа една история, допълнително. Оня ден ме срещна един мой познат, един такъв темпераментен, властен гражданин, който беше някакъв началник и го снели. Хваща ме той под ръката, води ме по улицата и започва интимно да ми говори на ухото: „Слушай – казва той – през цялото време докато бях шеф, аз не съм направил нищо, без да съм питал моите шефове, аз не съм проговорил нито една приказка, без да са ми я казали те. Аз не съм направил нищичко, което те да не знаят. Що тогава ме снемат. Аз бях те.“
Музика…
В. Иванова: Наближава новата година. Какво очаквате от нея?
Г. Марков: Един ден повече.
В. Иванова: Оптимист ли сте?
Г. Марков: Ако оптимизмът е болест, смятайте ме за безнадеждно болен.
В. Иванова: Толкова ли няма кой да ви излекува?
Г. Марков: А, опитват се, опитват се.
В. Иванова: Фаталист ли сте?
Г. Марков: Не съм. С изключение на… вторник, петък, 7-о и 13-о число, мъгливите дни, среща с котка, среща с небръснат гражданин, с жена с бенка на лявата буза, с червен трамвай, с боклуджийска кола, коминочистач, литературен критик и…
В. Иванова: И-и… ясно, вие наистина сте суеверен. Каква музика обичате?
Г. Марков: Хубава.
Музика…
В. Иванова: Какви пет съвета бихте дали на слушателите?
Г. Марков: Първо, колкото и идеален да е вашият брак, никога не се развеждайте, защото пак ще се ожените и е все това. Второ, колкото и да обичате вашия началник, не се стремете към мястото му, защото след вас идват други. Трето, колкото и да сте прав, не спорете с органите на КАТ, така и така ще си платите глобата. Четвърто, колкото и да се блъскате в трамвая, не се чувствайте отмъстен, защото отговорните по транспорта не се возят в трамвай. И пето, колкото и да ви е трудно, разговаряйте учтиво по телефона с всички гласове, които чувате, защото не знаете на кого ще попаднете.
В. Иванова: Благодаря ви много, другарю Марков, от името на слушателите и от мое име.
Г. Марков: Има защо.
В. Иванова: Драги слушатели, днешният „Приятен обед“ завърши. Очаквайте следващия, който е на 31 януари, последния ден от тази година, когато ще научите много нови неща. Дочуване.
Музика…
(Интервю с писателя Георги Марков – Радио „София“, предаването „Приятен обед“, 21.12.1967 г.)
Текстът се публикува с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.
На 1 март тази година в столичния Книжен център „Гринуич“ бе представена втората част на тритомника (предстои да излезе и третият том) с есета на Георги Марков – „Ненаписаната българска Харта“ (изд. фондация „Комунитас”). Есетата са четени по радио „Дойче веле” в периода 1971-1978 г., повечето от тях се публикуват за първи път. В представянето участваха Димитър Бочев, Георги Тенев, Георги Мишев и Георги Фотев.
На 7 септември (сряда) Фондация „Комунитас” ще представи (от 18.30 часа в Книжен център „Гринуич”, бул. „Витоша” 37) и последната част от тритомника – „Ходенето на българина по мъките”. Премиерата е в памет на Георги Марков, срещу когото на 7 септември 1978 г. е извършено смъртоносно покушение на моста „Ватерло” в Лондон. За книгата ще говорят Димитър Бочев, Пламен Дойнов и нейният съставител Тони Николов.
Писма на Георги Марков до неговите родители
24.10.1973 г.
Лондон
Мили майко и татко,
Вчера получих голямото татково писмо…
…Завиждам му на татко за зимнината, виното и ракията и сега ще се опитам да си приготвя всичко в мазето. Англичаните са хора, които не разбират нищо от ядене. Ядат всичко, каквото им дадеш, и все казват, че е хубаво, но с такива като мене не е така. Мисля да си сложа разни видове туршии и зеле…
…Както ви писах, доматите в градината станаха огромни. По половин кило единият, ако щете да вярвате, и много вкусни. Мечтата ми е нататък, ако литературните ми работи тръгнат добре, да напусна сегашната ми работа, да си купя едно малко имение някъде край южния бряг на Англия и да се заема със земеделие за кеф и писане. Дай Боже, и това да стане…
Годинките тежат, но не мога да упрекна паметта си, засега работи изненадващо добре. Но независимо от това какви успехи ще имам или няма да имам, вече постигнах един голям успех – живея спокойно, нормално и щастливо. Нямате представа колко приятен е животът вън от обществото, в което някога живеех. Никакви клюки, никакви интриги, никакви игри, никакви заповеди, никой не ти се бърка в живота, истински рай. Като си помисля в каква истерична каша прекарах последните десет години у нас, лошо ми става. Дали човек ще постигне световната слава, е важно само за глупаците. За мене е важно да живея спокойно и щастливо…
Ваш Гошо
* * *
26.04.1974 г.
Лондон
Мили майко и татко,
Много извинявайте, че не ви писах толкова дълго време след писмото на татко. Трябва да ви кажа, че бях зает до скъсване. В продължение на три седмици почти всяка вечер трябваше да ходя на представление, за да си гледам собствената пиеса, да разговарям с разни зрители. Представленията минаха много добре. Всички отзиви във вестниците бяха изненадващо положителни. Критикът на вестник „Ивнинг Стандарт“ писа, че от няколко нови пиеси в Лондон може да препоръча само моята. Наистина бях късметлия с актьорите. Всичките осем души бяха първокласни професионалисти и представлението беше много по-добро от кое и да е от българските ми представления.
Но значението на представянето на пиесата се оказа за мен много по-голямо, защото утвърди името ми в сериозните литературни кръгове. Дойдоха да видят пиесата много редактори от издателства, режисьори, актьори. По време на представленията и след като завършиха на 10 април, заваля дъжд от покани за обеди и вечери и се срещнах с много и най-интересни хора. Две от най-големите издателства ми предложиха да напиша роман за сегашния живот в Англия (българските теми не ги интересуват), който са готови да издадат. И това е, което правя в момента.
Но най-хубавото от всичко е вчерашната новина, че на тазгодишния фестивал в Единбург (най-голямото културно събитие тук за годината) ще се играе моята пиеса „Архангел Михаил“. Снощи ми телефонираха, че салонът е ангажиран и че след десетина дни ще започне и подготовката. Ще бъде много интересно, защото на фестивала се представят най-добрите театри от цяла Великобритания с най-добрите постановки. Така че ще трябва сериозно да се поработи. Както ви писах и по-рано, Англия е може би най-театралната страна в света и да пробиеш тук, значи нещо като да продаваш краставици на краставичар…
…Имам много работи да ви разказвам, но човек не може всичко да пише. Но явно засега тази година се очертава да бъде най-плодоносната в живота ми. Оказа се, че всички усилия и мъки не са били напразни…
Ваш Гошо
Писмата са публикувани в сборника „Аз бях той. 121 документа за и от Георги Марков“, изд. „Продуцентска къща 2 1/2“, София, 1999 г.