Разговор с италианския режисьор за спектакъла му „Любов”, който българската публика ще има възможността да види на 8 юни, в рамките на „Световен театър в София“ 

Форумът „Световен театър в София“ ще се състои за 17-и път през юни 2023 г. Сред поканените спектакли е „Любов” на Пипо Делбоно. Първата среща на българската публика със завладяващия, дълбоко хуманен театър на италианския режисьор беше през 2015 г., когато „Световен театър в София“ представи неговия спектакъл „Орхидеи“. Пипо Делбоно е театрален и филмов режисьор, актьор, носител на международни отличия, сред които и европейската награда Нови театрални реалности. „Любов“ ще се играе на 8 юни от 19.30 ч. в Сатиричния театър. Спектакълът е покана към зрителите за поетично, театрално-музикално пътешествие с отправна точка Португалия – страна, потопена в образи на силната меланхолия, с език и музика, наситени с фина мекота. В този спектакъл, възпяващ любовта, португалското фадо експлодира в енергичните изблици на певците, а хипнотичният глас на Делбоно изпълнява стихове на някои от най-големите поети на ХХ в. (Карлус Друмонд ди Андради, Жак Превер, Райнер Мария Рилке и др).

Бихте ли споделили повече за отправната точка при създаването на „Любов“? Казвате в някои интервюта, че идеята се заражда като разговор между вас и театралния продуцент Ренцо Барсоти, който живее и работи в Португалия от години, да направите представление за тази страна. Как се промени първоначалната идея? Бихте ли описали „Любов“ като стремеж към улавяне на есенцията на португалската душа? Или почит към португалската култура?

Мисля, че в него има по малко и от двете. Това е, от една страна, почит към португалската култура, чрез стиховете на необикновени португалски поети, също и към фадото, а от друга страна – към европейския свят, но и към универсалния – почит към любовта, самотата, загубата, вярата.

Споменавате известния музикален жанр фадо, който преплитате в спектакъла с поетични произведения, изговорени с вашия глас. Виждате ли прилика между ритъма на поезията и музиката?

Абсолютно. Музиката е поезия и поезията е музика за мен. Връзката ми с литературни или поетични текстове винаги е музикална. Не психологическа, аналитична или интерпретативна, а музикална.

Как поезията и музиката заживяват в театрален спектакъл?

Всъщност винаги съм бил много свързан с португалската музика, така че всичко беше много естествено за мен. Тази комбинация от музика и поезия винаги е присъствала там. Почти мистична връзка между музика, поезия и танц.

Бихте ли споделили повече за репетиционния процес на „Любов“? Какво беше най-важно за вас?

Беше важно да съм около тази дума – любов. Излизах от много труден период. Загуби, смъртни случаи, изоставяне. И поради това „Любов“ се роди като необходим творчески писък.

Какъв беше вашият основен подход като режисьор, докато работехте с изпълнители от различни среди?

По време на творческия процес на тази театрална постановка се вслушвах внимателно в техните предложения, в техните импровизации, а след това четях и се вслушвах в думите на португалските поети. И се опитвах да събера всички тези неща заедно. Понякога бяха толкова различни едно от друго. Но винаги всичко беше свързано с темата „любов“. И с болката също. Изпълнителите, които са част от актьорския състав на „Любов“, идват от толкова различни среди, това направи работата още по-предизвикателна за мен.

Как бихте описали собствения си метод при създаване на театрално представление? Бихте ли казали, че използвате универсален творчески подход във всичките си творби? Какво е различното в творческия процес на „Любов“?

Всяка моя театрална постановка е много различна от предишната. Обичам да откривам всеки път нови светове, нови истории, нови начини за разказване на истории. Защото не искам да правя едно и също представление отново и отново. В същото време е ясно, че във всяко произведение има нишки, които се появяват отново от миналото. Но не ги включвам съзнателно, те влизат някак си, по някакъв таен начин. Ето защо „Любов“ е особено различна от „Радост“ (предишната творба на Делбоно, създадена през 2018 г., б.р.). А „Радост“ се различава много от предишните ми творби.

Какво изживяване бихте искали да създадете за публиката с „Любов“? Според вас с какви чувства зрителите напускат театъра след представлението?

„Любов“ е пиеса, изградена от емоции. Това е работа, в която емоцията винаги остава основен елемент. И аз съм виждал и изпитвал това усещане сред публиката на всички страни, в които представяме „Любов“ от 2021 г. (Франция, Белгия, Испания, Италия, Португалия, Швейцария и дори в Босна и Херцеговина). И съм почти сигурен, че софийската публика ще реагира по същия начин. Театърът е експресивна форма, която излиза отвъд границите, отвъд културите – той говори на сърцата на хората.

Според вас пред какви предизвикателства е изправен театралният свят днес?

Днешният театър се предлага в много сложен сценарий, в който присъстват войни и пандемии: следователно той трябва да осигурява нова надежда, нова любов.

Какъв съвет бихте дали на младите театрални творци и актьори?

Бих казал: не се спирайте по лесните пътища. Опитайте се винаги да търсите ново вдъхновение за промяна в трудностите. За вас и за тези, които слушат и гледат. Няма нужда да изпадате в баналност – няма нужда да го правите, за никого. Особено в наши дни. Това не ви помага като индивиди и не помага на публиката.