„Заедно с брат ми Виторио винаги сме се интересували от трагичното погребение на Пирандело. Искахме да направим филма преди години, но тогава не беше възможно. Докато го снимах, Виторио беше близо до мен.“ 90-годишният Паоло Тавиани не крие емоцията си, докато разказва за „Сбогом, Леонора“, първия филм, заснет без брат му Виторио, който почина през 2018 г. Филмът се състезаваше на Берлинале десет години след като „Цезар трябва да умре” на братята Тавиани получи Златна мечка. През 2022 г. „Сбогом, Леонора“ получи наградата на ФИПРЕССИ със следната мотивация: „Воден от свободния дух на гения на Пирандело, режисьорът смесва поезия, меланхолия, но и ирония, фантазия и радост, за да ни разкаже за тайните на живота, смъртта и паметта“.
Луиджи Пирандело, великият сицилиански писател и драматург, е почитан от братя Тавиани. По негови произведения те правят филмите „Хаос“ (1984) и „Ти се смееш“ (1998).
Как се роди филмът?
На мен и Виторио винаги ни се е струвало, че самият Пирандело е описал погребението си по гротесков начин. Заинтригувани от тази история, искахме да я вмъкнем още в „Каос“, нашия филм от 1984 г. по разказите на драматурга, родени от историите на домашна прислужница. Когато предложихме тази идея, тогавашният продуцент Джулиани Г. Де Негри ни каза, макар и с обич и възхищение, че са му свършили парите.
Кога решихте да се върнете към него?
Преди две години се гмурнах в този проект. Документирах истинските моменти от тази история и измислих останалото, включително какво се случва във влака. Потопих се в истините на писателя, в моите собствени истини и във въображението си.
Не за първи път работите по текстове на Пирандело. Това също ли ви подтикна да направите филма?
С Виторио никога не сме правили филм, просто за да направим нещо. Не може да има логика във всичко. Докато го снимах, изпитвах удоволствие и болка. Пирандело вдъхнови мен и Виторио. Великият писател е казал: идеите са като чували, които трябва да се пълнят. Аз имах два за пълнене. За мен киното е рядък звяр, който продължава да ме изненадва и днес, на „млада“ възраст.
Филмът е посветен на брат ви.
Ние с Виторио израснахме заедно, работейки. Той беше близо до мен по време на създаването на филма, би се радвал да работи по него. Докато бях на снимачната площадка, търсех мислено одобрението му. Започнахме да пишем „Пиронът“ (част от настоящия филм по едноименната новела на Пирандело, б.р.) заедно, въпреки че името му го няма. Той беше помолил нас и децата си да не го поставяме след неговата смърт.
Какво ви привлече в тази история?
Преди всичко сюрреалистичното твърдение, че пиронът е поставен нарочно на онова място, за да бъде намерен и използван от момчето да го забие в момичето. Усетих, че тази нереалност съответства на момента, в който живеем. Запитах се: цялото това съществуващо около нас зло от кого е желано? При това нарочно? Почувствах, че историята на Пирандело в миналото е част от настоящето, от пандемията. Написана е двадесет дни преди Пирандело да почине и аз също бях поразен от тъжното му видение, с толкова дълбоко усещане за край. В другите му разкази има нещо гротескно, докато този върви направо към смъртта. Исках също да започна и завършва филма със завеса, защото трагедията, на която сме свидетели, е част от театъра – нещо ясно и мистериозно.
В „Сбогом, Леонора“ разказвате историята на Италия и през образи от филми на неореализма.
Всичко е построено върху фрагменти от житейски истории, а войната беше най-ужасното време, което сме преживяли. Винаги съм смятал, че в италианската култура има три основни момента: Ренесансът, мелодрамата и неореалистичното кино, което беше истинско събитие в историята на световната култура. Затова реших да сложа някои сцени от „Крадци на велосипеди“ на Виторио де Сика. Развълнувах се, дойде ми наум младостта и причината, поради която правя кино като Висконти и Роселини.
Точно преди десет години спечелихте Златна мечка с „Цезар трябва да умре“. Как преживявате това завръщане на Берлинале?
Чатриан (директорът на фестивала, б.р.) видя филма, когато още не беше готов, без музика (написана от Никола Пиовани, б.р.). Намирах го за лош, защото още не беше завършен, но той много го хареса. Обади ми се и каза, че е за конкурса. Първоначално си помислих, че е по-добре да е извън него, но в името на филма и свършената работа накрая казах „да“.
Превод от италиански Соня Александрова
Филмът „Сбогом, Леонора“ е в програмата на София Филм Фест и има прожекции в кината „Одеон“, „Влайкова“, Сине гранд.
