Преди дни 560 писатели от 83 страни, сред тях няколко нобелови лаурeати подписаха апел против електронното следене. Сред инициаторите му са живеещият във Виена писател от български произход Илия Троянов и авторката от Германия Юли Це.

Възванието против повсеместното електронно следене, подписан от 560 писатели от 83 страни, сред тях няколко нобелови лауреати, се превърна в тема за световните медии. Този акт трябва да се приема като начало на нова епоха, според немския седмичник „Цайт”. Сред инициаторите на апела „Да защитим демокрацията в дигиталната епоха” са писателят от български произход Илия Троянов и авторката от Германия Юли Це, които преди няколко години издадоха обща книга „Посегателство над свободата. История за сигурност, полицейска държава и ограничаване на гражданските права”(на български от МД „Елиас Канети”). През лятото двамата организираха петиция до германския канцлер Ангела Меркел, в която се настояваше за мерки срещу подслушването от страна на американските тайни служби.

Такъв писателски интернационал отдавна не е имало, подчертават медиите. Днес той протестира срещу масовото следене в световен мащаб – и то със съвсем конкретни искания. Всеки гражданин трябва да има правото да решава „в какъв размер и от кого да бъдат събирани, съхранявани и обработвани неговите лични данни”. Писателите призовават всички държави и концерни да уважават това право. Те призовават ООН да признае основното значение на гражданските права в дигиталната епоха и да излезе със задължителна международна конвенция за дигиталните права.

След писателите, подписали апела, са: Гюнтер Грас, Елфриде Йелинек, Роберт Менасе, Умберто Еко, Орхан Памук, Виктор Ерофеев, Амос Оз, Мартин Еймис, Ървин Уелш, Джулиан Барнс, Иън Макюън, Дубравка Угрешич, Мирча Картареску, Олга Токарчук, Давид Албахари и др. Под България стоят имената на Георги Господинов и Капка Касабова.

С този призив на международната сцена се завръща една забравена фигура – на ангажирания интелектуалец, който действа не от името на собствения си интерес, а от името на съвестта си, стояща по-високо от личните интереси, коментира „Цайт”. Прочетете текста, който Илия Троянов публикува в германското издание „Фрайтаг”.

Илия Троянов

Който не се съпротивлява, казва сбогом на свободата

В началото на седмицата бе публикуван всеобщ призив на над 560 писатели от целия свят. В него се настоява пред правителствата и тайните служби да сложат край на всеобхватното следене, както и да бъде приета дигитална харта на човешките права. Гражданите са призовани към съпротива.

Защо световните писатели се произнасят по този начин? Какво имат вече да кажат, щом се намесват в политиката? Те експерти ли са? Може би притежават особени познания? Писателите са прозрели, че  регистрирането на всички данни на всички граждани в никой случай – както често твърдят политиците – не е въпрос на административен баланс между стойностите на сигурността и свободата, а извършва решаваща смяна на парадигмата. Гражданите междувременно са генерално заподозрени. Те са криминализирани. Презумпцията за невинност вече не струва и пет пари. Ние, писателите, по професия сме преждевременно чувствителни към посегателствата срещу свободата на мненията. Ние знаем, че всеобхватната  прозрачност на цялостната комуникация в един момент ще лиши мислите от свобода. За да узреят, мислите се нуждаят от гарантирана лична сфера.

Затрудняват се все повече и разследванията, които често изискват гарантирана анонимност. Кой ще се довери на публицист, ако поверителността е празно обещание. Този, който се нуждае от свободното слово както от въздух, за да диша, предусеща, че няма по-ефективна репресия от автоцензурата, тази самоунизителна последица от контрол и страх.

В това отношение често повтаряното изречение: „Не съм направил нещо, следователно няма защо да се опасявам” е безсмислено. Защото не се осъзнава, че контролът вече е фактическа заплаха за свободата – а не само мярка, която е резултат от следенето.

Какво най-сетне трябва да предизвика един подобен апел – възникнал от самоорганизираното взаимодействие на ангажирани автори и преводачи, въоръжени единствено с време и добра воля?

Не сме ли изпуснали отдавна влака, както си внушават много граждани? Този, който наистина го вярва, се е простил в душата си с представата за свободно общество. Всъщност би трябвало да е лесно да се приемат съответните закони, които по-строго да регулират тайните служи (кой впрочем  финансира техните бюджети?), както и да се внесат съответните конвенции в рамките на Европейския съюз и на Обединените нации. И това биха били по-скоро консервативни решения, които не изискват нито революционна промяна на мисленето, нито преврат по отношение на господстващите властови отношения.

Ала липсва политическа воля. Политиците са прегазени от една бюрокрация с илюзии за всемогъщество. Те са под опеката на мултинационални концерни, които плащат все по-малко данъци и отмъкват все повече данни. Необходим е отпор, широк отпор в световен мащаб. Да се предизвика той, е изцяло задача на онези, които имат привилегията по цял ден се тревожат за състоянието на света. И понеже този отпор трябва да бъде мислен и проведен глобално, призивът на авторите срещу масовото следене от самото начало беше глобално прицелен.

Подписалите произхождат от пет континента и от всички региони на света. Вероятно те са единни само в едно: в своята дълбока загриженост за настоящето развитие на демокрациите в страните с наблюдение.

И много от водещите писатели в Съединените щати са тук, великолепни колеги като Дон ДеЛило, Ричард Форд, Пол Остър, Т. К. Бойл, Джефри Юдженидис и Дейв Егерс.  За разлика от американския Конгрес или повечето големи американски медии те следят извънредно критично разкритията за нови и нови машинации на Агенцията за национална сигурност. Призивът съзнателно не е насочен против една страна, външна политика, тайни служби. Защото въпреки че Агенцията за национална сигурност се радва на технологична преднина, масовото следене се извършва във всяка индустриализирана страна в света, и то като все по-силна тенденция.

Това е първият предвестник на едно ново движение. Към него следва да се присъединят не само още артисти, но и много граждани. Ние настояваме германското правителство най-после да реагира. По-нататъшното мълчание, свързано с тихомълком форсираното разширяване на правомощията на тайните служби, ще постави окончателно под въпрос спазването от тяхна страна на нашата Конституция и нашите дигитални граждански права. Всички ние ще сме изложени след известно време на тази голяма опасност. При глобалното движение срещу повсеместното следене става дума преди всичко за едно: в какво общество искаме да живеем? Само който иска окончателно да се откаже от всички свободи, може в бъдеще да мълчи като гражданин.

Превод от немски Людмила Димова

Илия Троянов e роден в София през 1965 г. Когато е на 6 години, семейството му бяга през Югославия в Италия и получава политическо убежище в Германия. По-късно заминава за Кения, там баща му работи като инженер. Живее години наред в Бомбай и Кейптаун. Книгите му получават голямо признание първо в Германия, вече са преведени на повече от 20 езика. През 2006 г. романът му Събирачът на светове (за британския дипломат и пътешественик Ричард Френсис Бъртън (1821–1890) спечели наградата на Лайпцигския панаир на книгата. Първият му роман Светът е голям и спасение дебне отвсякъде е в основата на сценария на едноименния филм на Стефан Командарев. Автор на книгите По пътя на Ганг, Номад на четири континента, Щурият глобус, Топене на ледовете и др.