
Не само имаме подозрение, ами дори се прокрадва известна сигурност, че днес писателят Ценов празнува 70-и рожден ден. Знаем, че героят му Серафим Фотев обича да разсейва подозренията с написано. Серафим обаче е стигнал до кривата слива, и не слива, а круша. Но не и писателят Чавдар Ценов. Автор на шест книги с разкази и новели, на три романа и една повест, носител на литературни награди и преводач на няколко важни книги от френски на български, сценарист и добър приятел душеприказчик. Обича да пътува из Европата и може да бъде срещнат дори във вилна зона Мечката. Освен награди, още носи карирани ризи и каскети. Героите му носят на пиене и на бой.
Читателите на Ценовите книги го ценят особено, защото често срещат героите му из всевъзможни пътеки, учреждения и будки. В страната на река Дунав. И все някой натиска паузата. Например вчера се наложи Кольо Маджаров да обяснява на адвокат Велев какво е танто за кукуругу. А Томи редовно забравя да нахрани кучето, но след 70-ата година на писателя това няма как да продължава. Ще се погрижим за Княжевска. А Гаро, Савата, Шинев, Фори и другите, най-вече г-н Недев, който все губи своята идентичност в кантората, и Вацев, който излиза извън маршрута – най-после ще се смирят, защото след тях идват героите на романите. Учителят по география Михаил и приятелят му Коста, Васил Вергилов, както и Радослав Дяков от „Убийството“ на булеварда имат какво да кажат на гражданите, че и на селяните за гражданите. Все пак сме в градска проза. Да се понадигнат, да излязат на слънце, ако трябва, да свалят знамето за някой и друг ден – все едно, Васил Порязов, Майя, Владиславов и съседите от блока имат още много работа. Ние няма да им пречим. Нещо повече, ще се ослушваме за следващите попълнения в резерва.

