„Писма от Дядо Коледа“ (ИК „Колибри“, превод Стела Джелепова) са изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. Публикуваме едно от тях.

Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, в които той описвал с думи и картинки къщата и приятелите си, както и събитията, весели или тревожни, на Северния полюс. Първото писмо пристигнало през 1920 г., когато Джон, най-големият, бил тригодишен; и в продължение на повече от двайсет години, през детството и на другите три деца, Майкъл, Кристофър и Присила, писмата продължавали да пристигат всяка Коледа. В тази книга са събрани истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи, множество извадки с уникалния почерк на Дядо Коледа, както и почти всички негови рисунки. Bключена е и азбуката, измислена от Полярния мечок, по модел на гоблинските рисунки по стените на пещерите, където той се изгубва; а също така и писмото, написано с тази азбука, което праща на децата.

За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата – понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш.

Дж. Р. Р. Толкин е роден на 3 януари 1892 г. в Южна Африка. След като воюва в Първата световна война, той започва забележителна академична кариера и се превръща в един от най-видните филолози в света. Международна известност получава с превърналите се в класики книги „Хобит“, „Властелинът на пръстените“ и „Силмарилион“, преведени на десетки езици. Умира на 2 септември 1973 г.

Дж. Р. Р. Толкин, „Писма от Дядо Коледа“, ИК „Колибри“, 2016 г., превод Стела Джелепова

Къщата на Скалите
близо до (парче от) Северния полюс
22 декември 1941 г.

Моя най-скъпа Присила,
Толкова се радвам, че и тази година не пропусна да ми пишеш. Децата, които се сещат за мен, сякаш стават все по-малко – сигурно заради тази ужасна война. Надявам се, като свърши, всичко да се оправи и аз пак да имам много работа както преди. В момента обаче страшно много хора са изгубили домовете си или са ги напуснали; като че ли половината свят не си е на мястото.

Дори тук горе си имаме неприятности. Нямам предвид само със складовете ми; макар че, разбира се, и те са почти празни. Намаляха още миналата година и нямах възможност да ги напълня, затова сега ще трябва да изпращам каквото мога, а не каквото ме помолят. Ала има и по-лошо.

Предполагам помниш, че преди няколко години имахме главоболия с гоблините и си мислехме, че всичко е приключило. Е, тази есен пак се започна, при това по-страшно от векове насам. Водихме няколко битки и за известно време къщата ми се оказа обсадена.

През ноември започнах да си мисля, че ще я превземат заедно с всичките ми играчки и провизии, и Коледните чорапчета по целия свят ще останат празни.

Щеше да бъде същинско бедствие. За щастие не се случи… най-вече благодарение на Полярния мечок…

N.B. Това съм ас!

но едва в началото на този месец най-сетне успях да пусна пратениците си! Сигурно гоблините са решили, че при всички тези сражения по света им се отваря възможност да си възвърнат Севера. Изглежда са се подготвяли няколко години и са проправили огромен нов тунел, който излиза на много мили оттук.

И така, в началото на октомври внезапно изскочиха хиляди гоблини. Полярния мечок твърди, че били поне милион, но това просто му е любимото число.

Бяха пуне сто мильона.

Както и да е, по това време той все още спеше дълбоко, а и аз самият бях доста сънлив; времето беше топло за сезона и Коледа още ни се струваше далечна. При нас имаше само един-двама елфи; и разбира се, Паксу и Валкотука (също дълбоко заспали). Всички пингвини си бяха заминали още през пролетта.

За наш късмет гоблините не могат да се въздържат да не пищят и да бият барабани преди битка; затова ние се събудихме навреме и залостихме всички порти и врати и спуснахме капаците на прозорците. Полярния мечок се покатери на покрива и взе да изстрелва ракети по войските на гоблините, докато те се изливаха нагоре по дългата алея за шейните; това обаче не ги спря за дълго. Скоро се оказахме обградени.

Нямам време да ти разправя цялата история. Наложи се да изсвиря три пъти с големия Рог (Ветролъч). Той виси над камината в преддверието и досега не съм ти казвал за него, тъй като не ми се е налагало да го надувам от четиристотин години – ехото му се носи докъдето стига севернякът. Но и така минаха цели три дни, докато помощта пристигне – снежни момчета, полярни мечки и стотици и стотици елфи.

Те се появиха зад гърба на гоблините. А Полярния мечок (този път вече съвсем разсънен) изскочи навън с по един горящ клон от камината във всяка лапа. Сигурно е убил десетки гоблини (той твърди, че били милион).

През ноември обаче избухна голяма битка на полята край Северния полюс, в която гоблините докараха стотици нови роти от тунелите си. Изтласкаха ни обратно до скалите и едва след като Полярния мечок и отряд от младите му роднини се промъкнаха през нощта и взривиха входа на новите тунели с близо 100 либри динамит, успяхме да ги надвием… поне засега.

Само че – бум! – всичките ни материали за правене на фойерверки и фишеци (избухващата част) за няколко години напред изгърмяха. Северният полюс се пукна и падна (за втори път) и още не сме намерили време да го поправим. Полярния мечок е истински герой (надявам се, че той самият не го мисли).

НАПРОТИВ!

Но разбира се, той всъщност е много ВЪЛШЕБНО животно

N.B.

и гоблините не могат да му сторят почти нищо, когато е буден и ядосан. Видях как стрелите им отскачат от него и се чупят.

Е, сега доби известна представа за събитията и разбираш защо тази година не ми остана време да ти нарисувам картинка – което е много жалко, след като има толкова вълнуващи работи за рисуване – а също и защо не успяхме да ти подарим обичайните неща, както и защо са по-малко, отколкото поиска.

Научих, че почти всички книги на Алисън Ътли са изгорели, и не можах да открия нито една бройка от „Къртичето Молди“. Другия път ще се постарая да намеря. Изпращам ти няколко други книжки и се надявам да ти харесат. Не ми остава друго, освен да ти изпратя много, много обич.

Бих искал да чуя всичко за твоя мечок Бинго, но си мисля, че вече е твърде голям и важен, за да окачва чорапчета! Полярния мечок обаче явно си въобразява, че всяка мечка му е роднина. И ми рече: „Остави на мен, старче (боя се, че често ме нарича така), ще подбера чудесна селекция от подаръци за Негово Широчество (да, Широчество!)“. Тъй че ще гледам да донеса и „чудесната селекция“. Какво съдържа – не зная!

Много обич от твоите стари приятели

Дядо Коледа
и Полярния мечок