Начало Идеи Гледна точка Писмо в бутилка
Гледна точка

Писмо в бутилка

9695

Този път почти нямаше хора. Рибарите си бяха отишли. Но той беше длъжен да се върне тук и да благодари на мястото, което му замени през лятото и планините, и моретата. Спря колата встрани от пътя, на границата с царевичната нива. Само допреди седмица-две ожънатата царевична нива изглеждаше руса, сега късите стъбла бяха покафенели и бавно се доближаваха до цвета на земята.

Изкачи отъпкания насип и пред очите му блесна язовирчето. Стоманеното небе се оглеждаше във водата и се носеше нанякъде, накъдрено от малките вълнички. Бяха орязали камъша около пристана и без него язовирчето изглеждаше голо, беззащитно. Отиде до дървената постройка да си вземе кафе от човека, който стопанисваше това място. Взе си кафето и седна на дървената пейка отвън, с лице към залеза. И този път, както винаги, слънцето успя по чудодеен начин да пробие оловното небе и няколко дълги малинови ивици, приличащи на пера от гигантска птица, оцветиха водата в далечния край.

Мъжът, който стопанисваше язовира, излезе от вратата на дървената постройка и си запали цигара.

– Къде са патиците? – попита го.

Цяло лято семейство патици, мъжкият, женската и седем патенца, се разхождаха около водоема и се гмуркаха във водата. Отначало патенцата бяха малки като глухарчета, едни жълти, много бързи глухарчета, които се придвижваха страшно бързо по земята, но дваж по-бързо плуваха във водата. Добре ги бяха възпитали, когато бащата или майката се обадеха, те мигом се събираха за тяхната тържествена обиколка около язовирчето, наредени в нишка, бащата, майката и седемте патенца.

При всяко следващо посещение на язовирчето той виждаше как патенцата растат, как пухът им се превръща в пера. Надяваше се и днес да ги зърне, но ги нямаше.

– Затворил съм ги отзад – обясни мъжът. – При кучето. Защото обикалят лисици и сега, както няма хора, е опасно за тях.

Така е. Лятото беше свършило. Допи кафето, загаси цигарата в очукания оранжев пепелник и отиде до самия бряг. Клекна, макар че му беше трудно вече да кляка заради колената, и остана така, вдишвайки мириса на вода, на риба и на тръстики.

Изведнъж, съвсем изненадващо, на около два метра забеляза да плува във водата бутилка. Тя беше налепена с треви и не можеше да се разгледа добре, но му се стори, че вътре лежи свитък, а гърлото ѝ е запечатано с благороден червен восък. Огледа се, за да открие тояга, с която да се опита да приближи бутилката към себе си. Впрочем веднага се сети, че имаше някакви колове и пръти, подпрени в барачката зад дървената постройка, така че май нямаше да е толкова трудно да добута бутилката до брега. Но наместо това, той се изправи, изчака да спре тръпненето в краката му от нарушеното кръвообръщение и не предприе нищо. Остана просто да съзерцава бутилката, която бавно започна да се отдалечава, носена от вятъра към средата на язовирчето.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ „Комуна“, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в „Марица“, „Новинар“, „Експрес“, „Отечествен фронт“, „Сега“ и „Монитор“. Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) – Награда в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992), „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия през 1997; „Клането на петела“ (1997), „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; „Градче на име Мендосино“ (2009); „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); очерци за писатели: „Хора на перото“ (2009); християнски есета: „Народ от исихасти“ (2010), „Българчето от Аляска“ (2012). През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике“ издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България“. През август 2010 г. лондонското издателство „Портобело“ публикува на английски сборника му с избрани разкази „Цирк България“. Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: „Малката домашна църква“ (2014) и „По закона на писателя“ (2015).

Свързани статии

Още от автора