Начало Идеи Гледна точка Писмо до Джон Бул (2)
Гледна точка

Писмо до Джон Бул (2)

Тони Николов
30.06.2016
1531

TNikolov

Пиша ви, драги Джон, защото никой в Европа не е безучастен към случващото се на Острова и всички се питаме накъде ли ще поеме сега Обединеното кралство. Може би си спомняте, че преди три години дръзнах да се обърна с открито писмо до вас, пуснато в глобалната мрежа, заради разногласията, които присъствието на източноевропейци, в това число и на българите, пораждаше във Великобритания.

Просто не знаех на кого другиго да пиша, та тогава реших, че тъкмо вие, драги Джон, олицетворявате Обединеното кралство, откакто през 1712 г. шотландецът Джон Арбътнот реши да ви обезсмърти в памфлет, а карикатуристите по цял свят изпаднаха във възторг от това, че тъкмо такъв, какъвто сте – набит, червендалест и доста сприхав търговец на платове, вие най-добре въплъщавате душата на Англия.

Признавам, леко съм скептичен към националните стереотипи. Макар че и ние, българите, също сме склонни да мислим Европа като нещо далечно и то през гледната точка на нашия национален герой – бай Ганьо –  по формулата му „хора, къщи, салтанати”: било като нещо вечно убягващо ни, било в опит да догоним влака, отдалечаващ се с важна част от имуществото ни. Вашата писателка Е.М. Делафийлд пък твърди, че кредото на англичанина включва четири основни точки. Така ли е, не е ли така, кажете…

Ето ги: „първо, че Господ е англичанин и най-вероятно е получил образованието си в Итън; второ, че всички почтени жени са по природа неемоционални; трето: че е по-добре да се обличаш невзрачно, отколкото елегантно; и последната – че Англия е обречена на гибел”. Прескачам етническата определеност на Бога, щото и други нации държат на нея, но трябва да призная, че „обречеността на гибел” ми идва в повече, сигурно е част от прочутата „английска меланхолия”.

О, чудо – в отговор на казаното виждам гневни редове да изникват от мрежата. Явно късметът ми проработи и писмото отново ще прерасне в чат.

Какво казвате… Винаги е имало Англия… Никой не го отрича, драги Джон… Въпросът е ще има ли Великобритания.

Спокойно, не се гневете, само питам. Журналисти забелязаха на Евро 2016, че мнозина от английските фенове предпочитат да си боядисват лицата в бяло с червения кръст на свети Георги (тоест с английския флаг), вместо с британския „Юнион Джек”… Добре де, това е само футбол, примерът може и да не е съвсем коректен, но щом говорим за идентичността на Великобритания, символите са важни…

…Има ли го Гербът на властта, значи я има Великобритания… Простете, а на него нямаше ли надписи на френски… Да не говоря за „френски работи”, било мръсна дума, да се държа като джентълмен. Какво казвате: крадците говорели „амбулантен френски”, а неходенето на работа се наричало „френски отпуск”. Сигурно Джон, но пък французите изразяват лентяйството с израза „да се измъкнеш като англичанин”, а пък вие май казвате на корупцията „испански работи”. Искам да кажа, че колкото и Англия да е остров, все пак има някаква връзка с онова, което е оттатък Ламанша… Както пише вашият голям писател Джон Фаулз, самият  факт, че „Англия е остров създава един народ, който наблюдава събитията отвъд водите, народ от наблюдатели, а не от експериментатори”. Мнозина си обясняват с това устойчивите традиции на английската демокрация, но как тогава, простете Джон, се стигна до Brexit…

Било наложително… Деветдесет и девет души от който и да е народ ще ви отговорят, че биха предпочели да бъдат англичани. Приказки, само приказки, драги Джон, мисля, че повтаряте известни думи на Сесил Роудс. По-добре кажете как платиненият архитект на Brexit-а, имам предвид Борис Джонсън, ще ви позволи „да си върнете назад управлението”, след като обърнете гръб на Европа…

…Ще спестите по 250 млн. паунда на седмица, с които здравеопазването ще процъфти… Хм, здравеопазването е важно нещо, Джон, спор няма, признавам, че и нашето хич го няма, ала съм чувал, че и при вас джипито може да ви мотае по шест месеца за една рентгенова снимка… Добре, да не издребняваме… Само кажете, Джон, откъде ще спестите пари… От нетната вноска в касите на онези алчни мързеливци на континента… Разбрах, Джон, може да не продължавате. Само попитайте вашият Борис Джонсън как точно си представя „развода с Европа”, щото той поувеси нос тези дни и издига някак с половин уста кандидатурата си за премиер…

Чакайте, Джон, само за миг ме изслушайте… Когато и да биете „шута на Европа”, ако ще утре, ако ще през октомври или по-нататък, ще трябва да сключите с нея споразумение… Какво от това ли? Важно е, Джон – иначе няма безвизови пътувания, на всяка граница ви чакат митнически тарифи, ще ви побъркат от ограничения, рестрикции и регулации, а бизнесът не понася това. Добре… Не е добре Джон, защото ще трябва да сключите споразумение от типа „Норвегия плюс”, което позволява на норвежците спокойно да съжителстват с ЕС, без да са част от него.

Чудесно… Чудесно, ама всичко си има цена… Норвежците тези дни признаха, че плащат на Европа по 100 евро на човек и нещата им са наред. Работата обаче е там, че досега Великобритания внасяше по 75 евро на човек (прословутите 6 млрд. евро годишно), а сега сумата значително ще набъбне… Чакайте да видим… Не  става ли дума за още 1,5 млрд. евро, Джон, вие сте търговец и смятате по-добре?

Защо мълчите, Джон… А, тази дума, не я знам, но се досещам за смисъла й. Не бива да ругаете, Джон, нали сте истински джентълмен. Та това е сделката, която си организирахте сами: ще плащате повече на Европа, без правото на политическо влияние… Казват, че някои среди в Париж и Берлин нескрито ликували и чакали да поотмине кризата преди да отворят шампанското. Тяхната сделка също си я бива: повече пари и по-малко разправии с Лондон.

Нещастни предатели… Това пък за кого се отнася? Чел съм, че навремето съюзният договор, който обвързва Шотландия и Англия, е бил подписан от подкупни шотландски аристократи. Затова шотландците жадуват за реванш и министър-председателката Никола Стърджън  е повече от категорична: „Шотландия остава в ЕС”… Познайте само от кого ще се отдели тогава…

Всичко било игра „ва банк”… Разбирам, Джон… английската страст към залаганията е общоизвестна… Бой с петли, с кучета, конни надбягвания, футбол и какво ли не още… С печалбите от държавната лотария във Великобритания са финансирани войните срещу Наполеон и построяването на Британския музей… Но сега сривът е в трилиони, никой не знае какво ще стане с паунда… С европейски пари се поддържа британското селско стопанство, научните изследвания и новите технологии…

Измамиха ви, драги Джон, а вие просто сложихте кръстче до думата Leave. Отново, мълчите, надявам се да сте на линия… Предлагам този път да не спорим за „гадните източноевропейци”, дето изкарват немалка част от вашия БВП, поне това им признайте…

А иначе в политиката има ситуации, в които нещо, което на пръв поглед изглежда като победа на народа, всъщност е най-долен популизъм, а жадуваният реванш на демокрацията (да не зависим от Брюксел!), се оказва чиста демагогия.

Получих някакъв линк… Какво е това, Джон? Хумористична история на Англия, озаглавена „1066 и тъй нататък”. Звучи интересно… Особено началото: „Норманската инвазия бе хубаво нещо, защото от този момент нататък англичаните вече не позволяваха да ги побеждават и станаха велика нация”. Книгата е голяма, прескачам Първата или Втората световна и стигам до края. Какво? Последното изречение гласи: И тъй, Америка очевидно стана велика нация, а нашата история приключва с…”. Няма продължение. Но виждам бележка на редактора: „Британците се опитват да проумееят това многоточие вече три поколения”. Виждам, че вече сте offline, Джон… Явно този размисъл продължава.

Тони Николов
30.06.2016

Свързани статии

Още от автора