Огромното море от хора в триъгълника на властта, излезли за трети път на площада, е на път да сложи кръст на един голям политически срам, то носи надежда и започва да променя България. Всяка промяна тръгва от сърцата и умовете на хората, щом те се почувстват свободни. Така беше през 1989–1990 г., през 1996–1997 г., през 2013 г. или 2020 г. Останалото е „политически процес“, който обаче не е никак за пренебрегване. Големият и исторически проблем на България винаги е бил, че всичко започва бурно и силно, но „в кратко време епопеята се превръща във фарца“ (Стоян Михайловски).
Ето защо реших да напиша тези редове под формата на открито писмо до „младите“ от различни поколения по площадите (всеки протестиращ човек е млад по сърце, щом е настроен бунтовно). Това не е политически анализ, защото не искам да съм прорицател, подобно на групата от втръснали ни врачки, обикалящи из телевизионните студия с кристалните си кълба. Само те винаги знаят всичко за „хората“ и „чревовещаят“ какво било в главата на Борисов, как щял да ни „зашемети“ Пеевски и как е редно да постъпят гражданите. Песента „Когато па… когато па… когато падне Пеевски“ е най-добрият отговор колко се сбъдват тези „прокоби“.
Всички заедно днес сме участници в голямо българско пробуждане! На площада видях най-различни хора на всякаква възраст и най-главното – всички лица снощи бяха ведри, дори когато викаха за „оставка“.
Да, повече от половината протестиращи бяха млади и оттам идва гражданската енергия. Да, има натрупан гняв, има отвращение от тази власт, особено от гнусните „практики“ на Пеевски, няма как да е иначе… Убеден съм, че у всеки българин, каквито и да са убежденията му, дори да не вярва вече в нищо и на никого, дори да не е излязъл да протестира, се е натрупала много горчилка… Затова и мирната революция избухна, както са избухвали всички български въстания – ненадейно, но тъкмо сега.
Много се спореше тези дни кое е изкарало българите по улиците? Бюджетът? Политическите арести? Някоя конкретна обида – като „мършляци“ – или нещо друго. Според мен – политическото дебелоочие и изключителната арогантност на това управляващо мнозинство.
Те наистина се самозабравиха! Пеевски открито върти на пръста си правосъдната система – арестуват и преследват хора, станали неудобни за него. Може ли да се търпи това? И докога? Докато превърнем държавата си в подобие на Беларус? За секунди се взимаха важни за страната решения – без дискусии и без да се отчита общественото мнение. Съответно Борисов се въртеше като пътепоказател, ръсейки врели-некипели. Някакъв си „малък Тошко“ си позволи да обижда и да гони младите български лекари в чужбина, и те му отговориха на протеста. Сегашният министър на културата, чието име дори няма да спомена, за да не му оказвам ненужна чест, се прави на шут, в същото време творческите гилдии протестират, а в едно от най-старите читалища в страната – това в Казанлък – децата от самодейните състави репетират без отопление, все едно че сме във Виденовата зима. И още, и още примери, които могат да се дават до безкрайност.
Как тогава българите да не са гневни? И с какво властта ще успее да ги сплаши? С размахването на етническата карта, което Доган практикуваше още през 90-те години на миналия век? Ситуацията обаче е променена, включително заради социалните мрежи и новите поколения. И пак на площада (на софийската агора) чухме гласовете на млади турци и роми, вече скъсали оковите на феодалните зависимости, които не искат да са част от нечий „пашалък“.
Да, имаме младо поколение, без разлика от етнос и вяра, което не иска и да чуе за „г-н Пеевски“, камо ли да бъде „представлявано“ от неговите „свинщини“. Въпросът е кога родителите, както и бабите, и дядовците, ще чуят децата и внуците си – колкото и това да е „сложно“ в някое малко населено място. Но когато това се случи – надявам се да е скоро – България ще бъде променена. Достатъчно е по време на новогодишните празници децата да поговорят за всичко това с бащите и майките си, със своите баби и дядовци, а те да ги чуят. Както е казано в книгата на пророк Иоил: „Старците ви ще сънуват сънища, и момците ви ще виждат видения“ (Иоил. 2:28). Въпросът е сънищата на старите да се слеят с вижданията на младите, за да има ново бъдеще.
Това е моята молитва за България, след като снощи на площада прозвуча „Тебе поем“.
Ако това се сбъдне, цялата натрупана нечистота в Авгиевите обори на българската корупция ще тръгне да се отмива. Важното е протестът да не се затваря в себе си и непрекъснато да се „подмладява“, да има диалог с все повече групи в обществото, каквито и да са техните предубеждения и страхове.
На третия голям протест станах свидетел как млади градски хора играха с радост хоро, загърбвайки стари интернет предубеждения – и това е важен политически сигнал за сцепление със страната. Видях и как развяха мощно българския трибагреник – идеален пример за „конституционен патриотизъм“ (по Хабермас) и изземането на „патриотарското“ от „копейките“ и „радевистите“, които винаги са били „патриоти“, но руски…
Последното ме подсеща и за нещо друго, което на всяка цена искам да споделя с младите от протестите… Пазете се, много се пазете от „старите хищници“, защото на площада видях да дебнат стръвни „ловци на души“… На стъпалата на БНБ мярнах силуета на Николай Радулов – сегашен депутат от „Меч“, бивш човек на Слави Трифонов и още по-бивш офицер от Държавна сигурност, вербувал и съсипвал съдбите на 16-годишни още през 80-те години на ХХ век. Бродеха и познати лица на „боташовци“, а на входа край „Съборна“ се беше разположила самата Корнелия Нинова с вейп в ръка и малка свита… Пазете душите си!
Наскоро на един от протестите ме спря млада жена, водеща детето си за ръка. Заговорихме се и тя каза, че иска да ми разкаже нещо. Баща ѝ я е водил на всички протести през 90-те. Водил я е там с убеждението, че тя трябва да види как се прави историята. За да помни и знае, защото сетне нищо няма да бъде същото. И днес, когато него го няма, тя е довела дъщеричката си. Пак за същото. А и в негова памет. Тази среща силно ме развълнува. И снощи снимах с телефона си немалко деца, качени на раменете на родителите си.
Вече дванадесет години протестирам срещу „свинщините“ на Пеевски, а на протестите срещу БСП (пак част от властта) съм по площадите от тридесет и шест години. През това време дъщеря ми порасна, вече има свой път в живота, а снощи протестирахме заедно на площада, без да се видим в това море от хора…
Нещата в България се променят, но „бавно и полека“, затова демокрацията трябва да е обществена, а и семейна памет, трайно и постъпателно усилие.
Това управление е обречено. Важно е как ще гласуват свободните хора на предсрочните избори.
