Начало Филми Премиери Писъкът на самотата
Премиери

Писъкът на самотата

6646
„Баншите от Инишерин“

Когато филм на непознат режисьор започне с протяжен пасторал и продължи с ескалиращ абсурд (в стил „В очакване на Годо“), добре е да имате предвид, че най-вероятно става дума за нискобюджетен-авторски-поетичен-арт-експеримент. Когато филм на Мартин Макдона започне с един учудващо ведър Колин Фарел, който слиза по зелени ирландски склонове под съпровода на „Полегнала е Тодора“, за да открие, че приятелят му Брендан Глийсън, с когото всеки ден пият бира в кръчмата в два следобед, точно днес не иска да дойде с него, това далеч не е ситуация, която може да се „разчете“ от пръв поглед, нито даже от втори… А когато помислите, че нещата започват да ви просветват, ще установите, че очевидното обяснение съвсем не облекчава усещането за интригуващ дискомфорт …

Чешитът от Конемара

Известен с абсурдния си черен хумор, който често предизвиква модерната театрална, а в последствие и филмова естетика, Мартин Макдона е особен случай в киното (може би дори прецедент). След като пише шест изключително успешни пиеси, които се поставят в цял свят, през 2004 г. снима късометражния Six Shooter, който печели Оскар. През следващите осемнайсет години се появяват четири пълнометражни филма, две награди Златен глобус за оригинален сценарий, три номинации за Оскар в същата категория, плюс една за режисура;  два пъти е отличен като най-добър сценарист на МФФ Венеция и т.н. От „В Брюж“ (2008), през „Седемте психопата“ (2012) и „Три билборда извън града“ (2017) до „Баншите от Инишерин“ (2022), всяко следващо заглавие оправдава очакванията към запазената вече марка „Макдона“, като в същото време е оригинално и неповторимо по свой начин. Но едва с последния си сценарий ирландският автор ни отвежда за пръв път в родината си, връщайки се към корените на своята драматургия.

„Баншите от Инишерин“

Инишман, Инишмор, Инишерин

След първата трилогия, чието действие се развива в градчето Лийнан и включва пиесите „Бившата мис на малкия град“,  „Череп в Конемара“ и „Самотният запад“, Мартин Макдона пише втора – за архипелага Аран, чиято последна част се нарича „Баншите от Инишиър“ и никога не е поставяна на сцена. Не е ясно защо ръкописът излиза на дневен ред точно сега (може пък да е било свързано със 100-годишнината от създаването на Irish Free State или Ирландската независима държава), нито какво друго е променено освен топонимът в заглавието. Любопитното е, че за разлика от Инишман (в „Сакатият от Инишман“ или „Куцльото от забутания остров“) и Инишмор (в „Лейтенантът от Инишмор“), Инишерин е измислен остров, превърнат в характерната за Макдона еманация на капан на безвремието и безнадеждното примирение. Разказвачът изследовател на човешката природа не се задоволява само с нахвърляне на мотивите за самотата и страха от несигурното бъдеще, а проследява докрай идеята как едно привидно безобидно действие превръща кроткото съществуване в неописуема болка.

Приятелството, силата на навика и изтичащото време

С обичайния си цинизъм, усет за черен хумор и чувство за трагизъм Мартин Макдона разгръща почти притчова история за изолацията, отчуждението и отчаянието, като ни въвежда в екзистенциалната криза на двама индивиди с противоположни стремежи, поставяйки под въпрос абсурдността на живота с един почти абстрактен жест. След внезапното и на пръв поглед необяснимо решение на Колм да сложи край на дългогодишното им приятелство, светът на Падраик постепенно се сгромолясва и нищо вече не е същото. „Сгромолясването“ оголва крехките връзки, на които се крепи съществуването на човека като социална единица, особено на слабо населен остров, където единствената сигурна емоционална величина е привързаността на домашните животни, за които се грижиш. Освен завръщане към ирландските територии и терзания, възхитително смущаващият „Баншите от Инишерин“ бележи и повторното събиране на наемните убийци от Брюж – Колин Фарел и Брендан Глийсън са великолепни като упорити, честолюбиви островитяни.

„Баншите от Инишерин“

Баншите и други влияния

Обичайните теми на драматурга Макдона са подложени на интересни странични влияния като намека за присъствието на онези духове от ирландския фолклор, възвестяващи смъртта (а дали самите Падраик и Колм не са своеобразни банши, предричащи душевен колапс?), или грижливите уестърн щрихи, които препращат към стилистиката на Джон Форд, в едно необикновено съчетание в стил „Бекет среща Дивия Запад“.

Действието във филма се развива на фона на гражданската война от 1922–1923 г. между привържениците на независимостта и техните противници – юнионистите. Да приемем, че конфликтът между Падраик и Колм, породен от желанието за запазване на приятелството (статуквото) и внезапното намерение за скъсване с инерцията (в името на самостоятелно развитие) е своеобразна метафора за ситуацията на Зеления остров след подписването на Англо-ирландския договор от 1921 г., е изкушаващо, но не твърде вероятно предвид досегашните сюжети на Мартин Макдона, съсредоточени основно върху индивидуални бунтове и междуличностни сблъсъци. От друга страна, ако идеята ви допада, може просто да я имате предвид като обогатяване на контекста – талантливият драматург и режисьор винаги е твърдял, че цени свободата на зрителя сам да интерпретира обстоятелствата и възможните заключения в хода на предлаганата ситуация.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Свързани статии