4
17090

Питам „нашите“ противници на протеста

Неколкократно в последните си текстове в Портала признавах, че в настоящите протести има нещо ново в сравнение с всички предходни и истински масови (онези от 1990 г., 1996-1997 г. и 2013 г.). За първи път те – вярно е – не искат оставката на правителства и коалиции, доминирани от БСП. В тях следователно наистина не участват само хора от т. нар. „градска десница“.

Прави ми впечатление обаче, че въпреки ясното за всички основание защо днес това е така, немалко (включително пишещи) хора продължават да са против протеста, смутени именно от тази негова „новост“. Ще трябва да призная също, че техните гласове сериозно започват да подриват (най-малкото интелектуалното ми) уважение към техните автори. Струва ми се – ще го кажа открито – много елементарно (а в определени случаи и маниакално) е да се смята, че всеки масов протест, всяко масово недоволство в България, които не са насочени срещу „комунизма“, със самото това от тук нататък и сякаш завинаги – са неоправдани, неразумни, та даже и опасни. Че щом не са срещу „комунистите“, следователно са… „леви“ – анархистки (или направо „анархо-комунистически“); не са „граждански протести“, „гражданско неподчинение“, а… „революция“, а пък „революцията“ е по определение „лява работа“.

И ето – ще си позволя да запитам въпросните „твърдо десни“ критици на протеста днес (особено онези, които смятат себе си за интелектуалци): мислят ли, че комунизмът е последното зло в нашата, а и в световната история, което може да ни сполети и с което единствено, след като все пак сме успели да се справим, ще трябва да воюваме оттук насетне до края на този свят? Никога повече никакво зло освен „комунизма“ дори в България не може да се роди и всяка обществена девиация, всяка политическа деградация, всяка социална катастрофа, щом не е „комунизъм“ (и щом в дъното ѝ не стои БСП) не би могла да е зло, срещу което гражданското общество ще има основание да реагира масово и радикално? Струва ми се, че да се утвърждава такова нещо е безспорно неинтелигентно. Всъщност, именно ако сме (поне умерено) консервативно мислещи – особено пък ако сме и християни – ще трябва да сме наясно, че няма надежда общественото и политическото зло някога да ни изостави напълно, тъй че след като сме победили една негова форма (да речем – именно комунизма), да сме сигурни, че никога няма да ни се наложи да се борим, та дори и да въставаме срещу други негови форми, които биха могли и никак да не приличат на „комунизъм“.

Ще запитам тези „твърдо десни“ критици на днешните протести – твърдят ли те, че днешната политическа ситуация в България (която, да – не може да се охарактеризира като „комунистическа“) все пак не е безобразна? Биха ли могли да отрекат, че поне от последния мандат на ГЕРБ нас ни управлява една широко разклонена групировка, която вече въобще не е „политическа партия“, а държавно протектирана клиентела на люде, които си купуват (на цената на партийната лоялност) бизнеси и служби, изтръгват бизнеси и служби от чуждите на тази „клиентела“, създали са (и неизбежно са попаднали в зависимост от) олигархични кръгове, които, а не вече „десни“ или „леви“ политици кадруват в министерства, в държавни агенции, в банки, в съдилища и прокуратури? Не е ли скандално, ще попитам още, че от поне четири-пет години в България имаме безспорно министри не тъкмо „на ГЕРБ“, на „патриотите“ и т. н., а на… „Шиши“, на „Домусчиев“, на „Вълка“ и т. н.? Не е ли безобразно – и политически, и даже естетически, че имаме министри с образоваността и словесността на един Данаил Кирилов и „остроумници“ като министъра на спорта? Не е ли направо зловещо, че у нас действат истински задкулисни централи като „Осемте джуджета“ на Петьо Еврото, които са способни да разбият тотално живота на своите жертви, защото имат „свои хора“ по върховете и на прокуратурата и на полицията? Не е ли ориенталско (или Путинско) безобразие да ни показват снимки на кичозните имения и палати на полуграмотни държавни чиновници (но с по 36 хил. лева заплата на месец) и да научаваме, че такива са вече повечето от държавните чиновници? Не е ли отвратително да имаме за главен прокурор човек, който отчетливо се държи като – именно комунистически – милиционер, да търпим създаването на лично негова „преторианска гвардия“, от която утре можем да очакваме всичко? Не е ли нетърпимо да имаме за министър-председател вече близо десет години човек, за когото успешно забравихме, че е израснал в мутренските групировки от Берово и Виденово време – бивш слуга на някой си „Пашата“ и говорещ ни вече публично – именно като мутра от онова позорно време?

Нека ми отговорят: всичко това – което, да – не е „комунизъм“, все пак не е ли зло, което хората (включително младите, които „не помнели комунизма“) въобще не са длъжни да търпят и което имат пълното право да искат да „изстържат“ от обществения ни живот, независимо, повтарям, че не е „комунизъм“?

Всъщност нека го кажа честно – ако бъдат трезви, ще трябва да признаят, че последната битка собствено с комунизма в България приключи през… 1997 г., когато бе съборено онова правителство, което отчаяно се опитваше да задължи последните остатъци от социалистическата стопанска система и да осигури заможния „нов живот“ на оцелялата комунистическа номенклатура. През 2013 г. хората (по-възрастната част са същите, които са на площада и днес) вече се бореха не тъкмо с „комунистите“, а с новородилата се олигархия, без идеологически „цвят“. Събаряха задкулисната империя на Пеевски и тогава – видите ли – бяха „антикомунисти“, защото той беше в коалицията на БСП и ДПС, днес обаче са „анархокомунисти“, защото се опитват да съборят същата империя, на същия човек, който обаче крепи коалицията на ГЕРБ.

Като съборят обаче ГЕРБ – казват ни – днешните протестиращи щели да докарат на власт „комунистите“, за които, понеже са млади, „нищо не знаят“. Кои „комунисти“, нека попитам? Тези на Нинова, чиито възгледи за либералната демокрация, за Европа, за мигрантите и т. н. не се отличават по нищо от тези на „патриотичните“ коалиционни партньори на ГЕРБ, които се определят като „консерватори“? Или тези на формения „капиталист“ Георги Гергов? Не става ли твърде, твърде разтегливо понятието „комунисти“ (почти толкова широко, ще кажа, колкото бе за същинските комунисти преди 1989 г. понятието „фашисти“). Или пък: сега било страшно опасно да събарят Бойко Борисов, защото щял да дойде Радев и чрез служебното си правителство (за два месеца) да върне „комунизма“. Нека попитам – как по-точно ще върне именно комунизма? Ще извърши национализация на всички производствени мощности, на цялата икономика, ще върне член 1-и от Живковата конституция, ще остави легитимна само БСП и ще отвори лагера в Белене? Вярват ли в това, което говорят? Във всеки случай и да го вярват, на тях никой няма да повярва, защото то действително е болезнена фобия.

На въпросните „твърдо десни“ ще кажа още: ако искаме да бъдем в крак с историята и да запазим уважението към себе си като действително били борци с онова страшно зло, би трябвало да се огледаме и да (с радост) да видим, че комунизмът умря – и в световен мащаб, и с малко повече усилия дори у нас. Днес той е само в (незрелите) умове на шепа академични любители на западните интерпретатори на Маркс и на шепа радикални младежи, огледално противоположни на свръхконсервативните си връстници, и за които както комунизмът, така и консерватизмът са постпубертетни увлечения, които ще отшумят щом въпросните им адепти се оженят и започнат да обгрижват семейство и дом. Да, отделни единици от въпросните млади „левичари“ биха могли да бъдат видени и на днешните протести, но да се мисли, че при успех на тези последните именно въпросните хлапетии „ще вземат властта“ или ще установят „анархокомунизъм“ на мястото на „мутренско осем-джуджешката“ държава на Борисов, ми прилича на опасенията на едновремешните комунисти от дългокосите хипита като агенти на новия фашизъм и империализъм.

И тъй, ако сте разбрали защо според мен днешният протест действително не е, но и не може да бъде „антикомунистически“, ще добавя и още нещо – този протест действително не е и „десен“, както „ни обръщат внимание“ определени политолози. Само че ще кажа – и това нито е странно, нито е – поне в този момент – опасно. Доколкото това е протест срещу тоталната корумпираност на държавата (и на трите ѝ власти, плюс „четвъртата“ – медиите), доколкото, дори да не могат да го артикулират така участващите в него, е протест, желаещ възвръщането към парламентарната демокрация, към идеологически (а не олигархично) съперничещите си партии, към върховенството на правото, той действително събира на едно място и определени десни, и определени леви. Само че докато те искат онова, което искат днес – освобождаване от мафията, съкрушаването на олигархичния плен на държавата – техните искания (все още) не са нито „десни“, нито „леви“. Те са, тъй да се каже, преди „дясното“ и „лявото“; те са искания за възможност и на „дясното“, и на „лявото“, която понастоящем е тотално „запушена“ от корпоративния бандитизъм в България. А аз не виждам нищо неоправдано в подобни искания. И ще попитам критичните към тези протести политолози: искането за оставка на правителството на корупционния кръг ГЕРБ „дясно“ или „ляво“ е? И защо да е например „ляво“? Искането за оставка на Иван Гешев и милиционерщината му „дясно“ или „ляво“ е? И защо да е например „ляво“? Защото ГЕРБ и Гешев все пак не са „комунисти“? Връщаме се отново към онова, с което започнах – има, казвам, и други злини освен „комунизма“, в чиито ментален плен някои, изглежда, са останали тридесет години след неговото рухване.

И знаете ли какво накрая? Не прави чест на определени хора сред вас да ни поучавате за „левия“ характер на този протест с приказки за майката или дядото на Христо Иванов, на този или онзи от „протестърите“. За дядовците, бащите и майките ни, ни питаха, ако помните, именно комунистите. За тях ние бяхме носители на „наследствена вина“, те мислеха в категориите на политическото „прераждане“.

Прочее: бабаитът, който вече десет години „ни пази от комунистите“ и на който вие, изглежда, имате повече доверие, отколкото на „сина на Бойкикеви“, нека ви припомня, сам, лично е бил член на БКП (и след 1989 г.); част от министрите му днес са започнали политическата си кариера в БСП. Той сам, лично твърди, че общуването му с Тодор Живков, чийто охранител бе след 1989 г., е за него „повече от университет“.

Е?

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияСвета Богородица в Петричани
Следваща статияБитка на титани или на джуджета?

4 КОМЕНТАРИ

  1. Без да се броя из между онези към които са повдигнати въпросите от професора, бих искал да подхвърля некои съображения относно онези постулати, които държат уважавания от мен автор в енергийно нестабилно състояние. Първо е мистерията, която извиква справедливия ни гняв, за корумпираното, клиентелистко, мафиотско правителство на ББ, което раздало министерства на олигарси и назначило министри из между обитателите на зоопарка. От къде знаем това? От творчеството на Курнела Нинова? От бащинските забележки на Радев? От публицистиката на Слави? От любовната (към властта) песен на красивите и умните? От медиите щедро дарувани с петро рубли от Лукойл? Или пък от свидетелските показания пред съда на беглеците от закона? хайде по сериозно – разследвания, съдебни процеси. Защото за сега сме на ниво хибридки – Къща с любовница в Барселона, остров в Гърция и шкавче в резиденция Бояна (охранявана от Радев).
    Второто е комунизма и комунистите. комунизма е дреха на руската империя, която беше скроена на бързо с германски платове за да скрие невъзможността на една източна деспотия да мениджира съдбата си. В този смисъл Радев нема да върне комунизма за 2- 3 (дано да са само толкова) месеца. Радев ще вредителства срещу името ни в Нато и ЕС в полза на източната деспотия. примерно може да се опита да развали договора за F16. Подсказа го Р.5. А Ненчев попита давал ли е Радев секретната част на договора ни с американците на кремлин. примерно. комунистите – Бойкикев е син на комунисти т.е. ползва облагите от това – образование, среда, инфраструктура. Между него и сина на Н.Добрев разлика няма. Това е съдба в смисъл на аристокрация. Не случайно Бойкикев даде залпа на Аврора от Росенец за да може резидет Радев да атакува с юмрук над главата Дондуков 1. ББ е бил партиен член, както близо милион нашенци поради конюктюрни причини. Не го оправдавам. посочвам разликата. Протестът. Той лумна и увлече младите т.е. тези които не се хабят да гласуват, после се успокои и цъфнаха наемниците на резидента и олигарсите. трябва ли да има нашия съпорт? Теоргитично погледнато би трябвало да натискаме политическата класа за по-хубаво. Но политиката е практика. Да натискаме ББ но така че да не докараме путинските проксита (Радев не отговар на призива на Бойкикев че няма да променя геополитическата ориентация на страната). Защото с поротести после няма да можем да ги изгоним. Та изборът е Бойко или Ялта.

  2. Много точен апостроф на Watmark!
    Скептицизма не е по повод протеста, а от липсата на най-малко смущение с кого се извършва, а именно с представителите на едно доказано световно зло!
    Учудващо е, че автора сякаш не знае, че идеята да станеш ортак с нечестивия за да минеш моста е фундаментална тактическа и стратегическа грешка! Това е гарантирано фиаско!

  3. За онези от вас, които не са се замислили, защо има протести при такъв ЗАПАДНЯШКИ живот при управлението на Бойко Борисов, едно сравнение: Средният българин( което означава висок доход около 60 лв. на ден) може да измине с една надница 500 км. А един среден жител на Монако( там бензинът е с 60 процента по-скъп) може с една надница да измине 6000 км, тоест, да иде до Етиопия , примерно. Говорим за една надница. Швейцарецът може да измине с една надница 3000 км. За разлика от западните страни, където автопаркът е почти нов, в България средната възраст на колите е 20 години. И съответно броят на загиналите при катастрофи у нас заради лоши пътища е 93 на един милион души, пред нас в ЕС е само Румъния – 97 загинали на един милион души. За сравнение – в Норвегия има 22 на един милион души, загинали при катастрофи. При това българинът най-малко се вози в кола от цяла Европа. Каква кола може да кара един пенсионер с 250 лв. пенсия, пенсионерите с доход под 360 лв( прагът на мизерията) у нас са почти два милиона. Че той , за да иде с таралясника до Варна и да се върне, трябва да изхарчи парите си за храна за две седмици. Ако реши и да обядва еднократно някъде в ресторант в курорта – отиде му цялата пенсия.
    Общо 3 200 000 българи живеят с доход под 300 евро на месец,по малко от надника на един среден жител на Монако, Люксембург, Дания и прочие ЗАПАДНЯШКИ страни.
    Около 1 600 000 българи живеят с доход между 137 лв. на месец и 250 лв. на месец. И точно тези българи не протестират, те няма на какво да се надяват повече, те мразят всичко и всички и единственото нещо, за което се молят в душите си, е час по-скоро да умрат. Това е ЗАПАДНЯШКАТА СТАТИСТИКА за управлението на Бойко Борисов. Когато гледаме на пътя лъскав голям западен автомобил, трябва да знаем, че е каран поне осем години, преди новият български собственик да се изръси с 25 000 лв за него и да се почуства истински ЗАПАДНЯК.
    За сравнение – западнякът с каскет Гешев си купи с държавни средства НОВ автомобил за 276 000 лв. и се вози с кеф. Вестниците на Пеевски пишат , как банда цигани се заселили в „Орловград“. Според вас, колко колко години трябва да работи един циганин, за да си купи кола за 276 000 лв. Бойко Борисов спестил от закуски 110 000 лв. , това е декларирал. Но се вози в бронирана кола за 280 000 лв. и не слиза от нея, щото не плаща бензина. Дори и винетка не си е платил.
    Само да споменем, понеже идва зимата, че тази година и китайските обувки от пластмаса вече щ наскочат 65 лв, докато кожените български зимни обувки още миналата година минаха 95 лв, а сега ще струват по 120. Тоест един пенсионер с 250 лв. заплата и 50 лв. мазнинка ще има да ходи с мокри крака и да износва до откат скапаните си стари обувки. Говорим за 3 200 000 българи, живеещи с под 320 евро на месец доход.
    Enjoy.

    • Боби, не разбирам целта на написаното или школското ,,какво е искал да каже автора,. Другата ми грижа е че се надявам всичкото това да е резултат от своеобразен поток от подсъзнание базиран на силни емоции. бих те подсетил – успокои се. Емоционалния прочит на света е нереален.