Спомняте ли си онзи епизод от Мистър Бийн, когато един фокусник го поканва на сцената? В магическия номер Мистър Бийн трябва да влезе в изправен вертикално сандък, а фокусникът трябва да промушва от всички страни със саби заключената вътре „жертва“, след което тя трябва да излезе цяла цяла-целеничка, без никаква следа от жестокото пробождане със сабите. Само че нашият асоциален герой не се вживява в ролята си, излиза от уж заключения сандък и се разхожда в задната част на сцената, докато фокусникът продължава усърдно да забива остриетата в кутията. Публиката вижда измамата на фокуса, за която фокусникът не предполага. Така ефектът на „магическия театър“ се удвоява. Фокусникът упорито се труди над номера си, а публиката отдавна знае, че той е фалшив.
Римляните са наричали плоските тънки хлябове panus focus, но не това беше причината да се сетя за този епизод, когато си купих една пица в кутия. Пицата е от най-обикновените – Маргарита. Кутията е от дебел твърд картон, сгъната почти по фокуснически, изрисувана с логото на заведението, изработена перфектно и солидно. На този фон Маргаритата вътре в нея – бедна и постна, спестено е от доматения сос, който е намазан на мнооого тънък слой, моцарелата нарязана на тънки люспи, спестено е и от листенцата босилек. Едва се усеща някакъв вкус. Не зная как е калкулирана цената, но кутията ми изглеждаше по-скъпа от пицата. А цената е повишена с една трета през последния месец.
Докато преглъщах, пресмятах наум – пшеница, брашно, тесто, домат, транспорт на всичко това, изпичане, електроенергия, наем за помещението, заплати на всички по веригата. Но все пак става дума за 300 грама брашно и 10 грама доматено пюре. А картонената кутия, в която също е вложен много труд – от сеченето на дървесината до машината, която изрязва картона, е амбалаж, който се изхвърля и струва много по-евтино.
Сетих се за фокуса с Мистър Бийн, защото пред очите ни се правят подобни фокуси.
Ние усещаме, че спекула има, тя се извършва пред очите ни, усещаме я по джоба си, но все пак някак се правим, че вярваме на фокусника, който пробожда Мистър Бийн в сандъка. От друга страна, виждаме и как Мистър Бийн закачливо се разхожда из сцената зад гърба на фокусника. Виждаме, че едно парче пица е поскъпнало два пъти за два месеца, но ни убеждават, че цените са в нормалните граници, а ние „вярваме“ колкото вярва публиката на магическия театър.
Спекула е необоснованото нарастване на цените. Освен това – използване на положението с користни цели за бърза и лесна печалба, злоупотреба с обстоятелства. От друга страна, статистичните данните сочат, че ние никога не сме били по-богати. И това също го усещаме – по претъпканите заведения, в които ако не си резервирал маса, не можеш да влезеш. По потоците от туристи към Гърция от май до октомври. По екскурзиите в чужбина, които вече масово предлагат екзотични дестинации по далечни страни, тъй като Европа я опознахме и вече не ни е интересна.
Наскоро излезе книгата, събрала кореспонденцията между Пол Остър и Джон М. Кутси „Тук и сега“. Проф. Амелия Личева написа за нея: Нещо, което силно впечатлява в тях, е, че когато си истински интелектуалец, нямаш комплекси и говориш за всичко – спорт, храна, семейни празници, пътувания, книги, филми. Няма го срама и криворазбирането, че някои теми са високи, а други ниски. Не темите са ниски. Нисък може да бъде само начинът, по който говорим и мислим за тях. Част от писмата им са посветени на финансовата криза от 2008 година. Ето какво пише Джон Кутси: Скъпи Пол, Към края на 2008-а нещо се случи в сферата на висшите финанси, в резултат на което ни бе казано, че повечето от нас сега са по-бедни (по-бедни в смисъл, че парите ни са се стопили), отколкото сме били преди няколко месеца. Какво по-точно се е случило, не беше добре обяснено, а и вероятно не се знае със сигурност; то е тема само на разпалени дебати сред експертите. Никой обаче не поставя под съмнение факта, че нещо се е случило. Въпросът е кое е нещото, което се е случило? Нещо реално ли е, или е нещо от онези въображаеми неща, които имат действителни последици, като духа на Богородица, превърнал Лурд в процъфтяващ туристически център?
Нека ти изброя някои действителни събития, в резултат на които ние – като нация, като общество, не само като пръснати тук-таме отделни индивиди – може един ден ненадейно да се събудим обеднели.
Напаст от хищни скакалци може да унищожи реколтата.
Може да се случи суша и да продължи с години.
Мор по добитъка може да унищожи стадата ни от едър рогат и дребен добитък.
Земетресение може да разруши пътища и мостове, фабрики и жилища.
Страната ни може да бъде нападната от чужди сили, които да оплячкосат градовете ни, да ограбят хазната ни, да си присвоят хранителните ни припаси и да ни превърнат в роби…
По силата на Божията милост обаче такива бедствия не са ни сполетели през 2008 г.
Какво се случи, че обедняхме?
Отговорът, който ни пробутват е, че някакви числа са се променили. Някакви числа, които са били големи, изведнъж са станали малки, в резултат на което сме обеднели…
Спекулата не е в самите числа, а в отношението. Икономисти ни убеждават, че повишението на цените не е спекула, тъй като спекула можело да има сама във военно време, когато има черен пазар. Това е голямо стесняване на спектъра на спекулата. Спекула може да има по още десетки причини. И в повечето случаи главната причина не е икономическа, а психологическа, а като частен случай народопсихологическа.
По време на война търсенето е много по-високо от предлагането и това дава възможност една стока да се продаде за много по-висока цена от тази, на която е купена преди войната. А когато не е война, не е ли същото? Винаги, когато една стока може да се продаде по-скъпо, това се прави, стига да има кой да я купи на тази цена. Икономистите, които ни убеждават, че повишението на цените сега не било спекула, защото нямало война, постъпват точно като фокусника, който забива сабите в сандъка и иска да убеди публиката, че те минават през тялото на Мистър Бийн, а в същото време публиката се смее, защото вижда, че в сандъка няма никой.
Самото понятие спекула има много широк смисъл. То произлиза от глагола specto – гледам. Спекулативното знание е умозрително, абстрактно, неемпирично. необосновано от опита. Този е смисълът на търговската спекула – поставяне на необоснована цена. А какво означава цената да е обоснована? Да е проследима по цялата производствена и търговска верига до крайния потребител. Тъй като това е изключително сложно, то е неприложимо на практика. Чувала съм, че в следвоенните години в Западна Германия е действал закон, който е лимитирал надценката по веригата, независимо колко дълга е тя. Този закон се е прилагал много строго и е една от причините за бързото възстановяване на страната от военната разруха и за германското икономическо чудо.
Но картината у нас е различна. По ред причини, повечето от които народопсихологически, такива закони и принципи у нас са неприложими. У нас цели заводи и то не само губещи, се разпродадоха за по един долар. Имаше една агенция за следприватизационен контрол. Тя е една от многото държавни синекурни структури, от които никой не очаква да свършат нещо, но и не подлежат на никакъв контрол. Просто раздават заплати. Сега пък еврото било причината. Но ние не искаме да знаем реалната причина, а удобната.
Такова общество е идеалната хранителна среда за спекулата. Основните предпоставки за нейното съществуване са манталитетът, контролът и корупцията. У нас и трите благоприятстват, а не възпират спекулата. Може да добавим и още един фактор – ние се гневим само когато сме ощетени от спекулата, но сме доволни, ако печелим от нея. Във всеки различен случай мерим с различен аршин.
Иначе е забавно – фокусникът забива острите саби в празния сандък и се старае да ни убеди, че те преминават през тялото на Мистър Бийн, а ние се смеем доволно, защото сме разкрили номера.
В края на краищата фокусникът все пак ни е надхитрил, защото макар и да сме разкрили измамата, той няма да ни върне парите от билетите.
