Със смъртта на Гюнтер Грас (1927–2015, 13 април) замлъкна един от най-мощните гласове на немската литература. Като homo poeticus Грас остави забележителна диря особено с ранните си романи; като homo politicus той имаше навика да предизвиква недоволство с дръзките си позиции. Бележити негови съвременници споделят за него.

Патриот

Фолкер Шльондорф

Защо толкова боли от тази новина? Милиони ще усетят точно така тази загуба, „безмълвните читатели”, които му останаха верни повече от половин век. Лично е, на първо място заради голямото сърце, което имаше, такова навярно имам и аз. И по тази причина ние често си споделяхме това, за което иначе не се говори – освен точно с такъв приятел. Неговото голямо сърце, то говореше от текстовете му, многото му деца, внуци, неговите жени, неговите приятели го познаваха, в любов, както и в гняв. Това му придаваше нещо всемогъщо дори в собствените му очи. За обществеността той имаше друго значение. Там той беше преди всичко „различен”. Различен от представата ни за писател, за германец. И по тази причина той отново засенчваше всички други. Той беше гласът, който се чуваше в страната и в чужбина. Глас от Германия, който привлече вниманието на света скоро след войната, в която той славно или безславно, но беше взел участие. Когато пишеше, той знаеше за какво говори. И предусещаше отзвука – в повечето случаи… Пишещата машина беше неговият тенекиен барабан. Той знаеше как да я използва. В полза на читателите и на нашата страна. Защото, разбира се, той беше патриот.

Фолкер Шльондорф, роден през 1939 г., филмов режисьор, сценарист и продуцент. Става известен с екранизацията по романа на Гюнтер Грас „Тенекиеният барабан” от 1979 г., получила Оскар за чуждестранен филм.

Ератичен блок

Александер Клуге

Видяхме се за последен път преди три седмици и се уговорихме за 30 април – да говорим заедно за последните дни на Втората световна война. Това беше нашият „Франкфуртски план”. Въпросът беше: как се разказва един отделен ден? Днес е един отделен ден, в който Гюнтер Грас почина.

Изпитвах уважение към Грас, още когато бяхме в Група 47 [1]. Нещо такова създава силна връзка. За приятелство — не бяхме на едно и също ниво на очите. Нашият план за края на април предвиждаше да разменим текстове, да свържем мисли. Гюнтер Грас е един ератичен блок[2]. Където се търкулне, не може да има нищо друго.

Александер Клуге (р.1932 г.), режисьор и писател.

Докосване и извайване

Петер фон Мат

Към думите и писането той имаше същото отношение като към храната и готвенето. И в двете търсеше първичното, необузданото, което може да се превърне в изкуство. То обаче не биваше да изгубва напълно мириса на произхода. Гюнтер Грас осъзнаваше дискретните отношения между погнусата и насладата. Не му простиха никога, че ги разкриваше. Анархист по природа, той се бореше за правилния ред, започна да менторства и незабавно влезе в конфликт със своите творчески импулси. Но дори и в най-малко успешните му произведения винаги има глави, където всичко е в хармония: неукротимият ритъм, чувствените образи, дързостта, нежността и една ирония, която напомня за средновековните фарсове и диалозите в Шекспировите кръчми.

Той започва като скулптор. Това не бива да се забравя. Бавното ваене с ръце като художествен акт притежава чувственото измерение, от което той се нуждаеше и в писането. Така той подхождаше и към обществото, в което живееше. В неговите възвания, предупреждения и обвинения се усещаше страстта на човека, който трябва да придаде форма на всичко, което докосва. Налагаше се да се съобразява с факта, че изваяните по този начин не винаги могат да оценят това.

Този, който днес чете „Тенекиеният барабан” и знае какъв скандал предизвика той някога, изпада в почуда. Къде е тук скандалът? Днес привидното непокорство е потресаващо безобидно. Не и изкуството, не и тази проза, не и волята да се покаже нацистка Германия отвътре, не и непреклонното ангажиране със справедливостта.

Петер фон Мат е професор по нова немска литература в университета в Цюрих, автор на книги.

Слушател

Инго Шулце

Може би е защита от мъката, но за учудване днес аз разсъждавам по-скоро върху това колко щастлив беше Гюнтер Грас. Малцина са успелите да сътворят толкова много, да окажат толкова широко влияние и да предадат толкова много на другите. На първо място чрез книгите си. Който някога го е чувал да чете, не може никога да го забрави. Когато четеше, разцъфваше не само той, разцъфваха и текстовете му. Внезапно текстът, който си чел тихо на себе си, се превръща в нещо друго. За моето собствено писане Гюнтер Грас  стана особено важен през последните една-две години заради връзката му с пикаресковия роман. Според мен в немскоезичното пространство тази традиционна линия на плутовския роман води от Гримелсхаузен през E.T.A. Хофман до него. За мен е щастие, че преди няколко седмици заедно с други колеги имахме възможността да гостуваме в дома му в Любек. Прочетохме наши текстове и разговаряхме за тях. Вероятно не само аз съм се почувствал така: не бих могъл да си пожелая по-добър слушател от него.

Инго Шулце, роден през 1962 г. в Дрезден, писател, живее в Берлин.

Магията на първите книги

Адам Загаевски

Романът „Тенекиеният барабан” беше първата немска книга, който прочетох в оригинал – мъчително, много бавно, с речник в ръката, с много прекъсвания. След това „Котка и мишка”. Тези две книги прочетох с възхита. В тях имаше някаква коварна магия, нещо полугротескно, полупоетично, нечувано – и въпреки това нещо, което добре пасваше на странната история на описаното време.

Знаех за интереса на Гюнтер Грас към станалия междувременно полски град Данциг/Гданск, за неговите политически позиции, също и за приятелството му с полските писатели от Гданска област и не само оттам. Това беше важно, окуражително за нас, тогава млади автори. Един от първите мостове в сложните германско-полски отношения от следвоенния период.

Веднъж направих интервю с Гюнтер Грас, през 1981 г. (при него, в Шлезвиг-Холщайн) за полското нелегално списание „Запис” – тъй като полската цензура беше забранила „Тенекиеният барабан” за дълго (по-дълго от моето четене на книгата с речник). Учудващо романът излезе първо като самиздат. После фантастичната магия на тези първи книги леко избледня в многото последвали. Повторението имаше принос за това.

Денят на смъртта не е подходящ за критика. Въпреки това винаги ще съжалявам, че този магьосник на езика говореше толкова много в политическото, толкова силно и не винаги мъдро. Не е нужно да се знае твърде за политико-социалните възгледи на един голям писател – не остава достатъчно за разгадаване и тълкуване.

Адам Загаевски, роден през 1945 в Лвов, живее в Краков. Един от най-известните полски автори.