Докато подготвяхме десетото Триенале на сценичния плакат, селектирахме неговата колекция, курирахме съпътстващите изложби и пред очите ми минаха хиляди плакати, този внушителен визуален материал ме изкуши да потърся различни гледни точки, които да осмислят ролята на плаката в съвременната визуална култура.
Съвсем естествено беше да се обърна към едни от най-известните фигури в света на плаката, ерудити, познавачи, преподаватели, дългогодишни участници в Триеналето, но преди всичко автори, чието изкуство формира лицето на днешния плакат.
Анкетите сред някои от най-влиятелните майстори на плаката ми позволиха да събера техните безценни мнения за състоянието на съвременния плакат, за процесите, които, чертаят тенденции и дават посока на това младо, многолико и демократично изкуство, което е на кръстопът – между новите технологии и класическите способи за тиражиране, между изкуството и рекламата, между реалната и дигитална среда.
Плакати на анкетираните могат да бъдат видени в изложбата „Право в десетката“, експонирана до 18 декември в Националната галерия /Квадрат 500, а двама от тях (Лекс Древински и Мишел Буве) са носителите на двете равностойни награди на десетото Международно триенале на сценичния плакат – София.
АЛЕН ЛЕ КЕРНЕК, Франция
Как се насочихте към изкуството на плаката и как то ви формира като визуален артист?
Доколкото си спомням, бях привлечен от плакатното творчество преди обучението ми по изобразително изкуство и по време на дипломната ми работа. Използвах всички възможности, за да правя плакати, да ги виждам как съществуват и живеят по улиците.
Но не мога да обясня защо избрах това скромно средство, за да изразявам и реализирам себе си, а не друго – по-уважавано и по-почитано.
Големите учители/поуки и големите грешки при плаката? Посочете ваш колега плакатист, на когото се възхищавате.
Като дипломиран професор по изобразително изкуство имах двоен живот със своята самоука страст към плаката. През 1971/72 г. спрях да преподавам за една година, за да уча в Полша при проф. Томашевски във Варшавската академия за изящни изкуства. Този човек окончателно промени начина ми на мислене за плакатното изкуство. Благодаря ти, Хенрик!
Посоки и тенденции, които бихте откроили в развитието на плаката през последните десетилетия?
Има толкова много известни и талантливи графични дизайнери и плакатисти, но с повечето от тях не се чувствам близък, нямаме едни и същи цели, едни и същи утопии, едни и същи начини на вършене на тази дейност. Така че, мисля и имам чувството, че много рядко се възхищавам на други плакатисти, но когато поискахте да назова някой от тях, установих, че има много, на които се възхищавам, и не мога да избера един – Уве, Алехандро, Игор, Жерар, Мишел и други. Но за да не избегна отговора на въпроса ви, ви давам името на плакатиста, на когото може би най-много завиждам: Ралф Шрайфогел.
Бъдещето на плаката, посветен на културната сцена?
Културната сцена със сигурност е най-добрата творческа възможност за плакатния дизайн. Но не забравяйте, че плакатът е отговор на творческо търсене.
Ролята/мястото на плаката в съвременната визуална култура?
Интелигентността на графичния дизайн зависи от интелигентността на човека, който ви е възложил работата – директорa на театърa например. Без качество на търсенето няма качество на отговора.
Кое е най-голямото предизвикателство в работата на един плакатист?
Най-голямото предизвикателство е да успееш да останеш доволен от плаката. Клиентът да остане доволен е доста лесно, аз самият да остана доволен е много по-трудно. Рядко, но понякога се случва.
Какво съветвате младите хора, които ще изберат плаката за свое поприще?
„Не можем да губим винаги“ е един от любимите ми девизи. Може би следващият ми плакат ще бъде най-добрият ми плакат. Надеждата ме поддържа жив.
РОМАН КАЛАРУС, Полша
Как се насочихте към изкуството на плаката и как то ви формира като визуален артист?
Когато бях млад, сивото беше преобладаващият цвят в социалистическата страна, в която живеех. И така, плакатите бяха като цветни пеперуди, които осветяваха мрачните улици. Малки шедьоври на плакатното изкуство стояха като етикети върху кибритени кутии, които вадех от кофите за боклук из целия град.
Големите учители/поуки и големите грешки при плаката? Посочете ваш колега плакатист, на когото се възхищавате.
А.М. Касандър, Ж.М. Фолон, Ролан Топор, Хенрик Томашевски, Ян Савка и много други (цялото многообразие на полската плакатна школа), Шигео Фукуда, Коичи Сатo, Казумаса Нагай (голямото визуално изкуство на Япония – ксилография, живопис и филми), Милтън Глейзър, Пол Дейвис, Ален ле Кернек, Мишел Буве, Никлаус Трокслер, Хенинг Вагенбрет, Волф-Дитер Пфениг, Анке Фойхтенбергер, Ищван Орос и много други художници, занимаващи се не само с плакатно изкуство.
Посоки и тенденции, които бихте откроили в развитието на плаката през последните десетилетия?
Попарт, опарт, сюрреализъм, ново медийно изкуство.
Бъдещето на плаката, посветен на културната сцена?
Бъдещето на плакатното изкуство зависи от интелигентността на възложителите.
Ролята/мястото на плаката в съвременната визуална култура?
Плакатите „влязоха“ от улиците в изложбените зали – галерии, музеи, във виртуалната реалност.
Буква или образ?
Буквата може да бъде и картина.
Кое е най-голямото предизвикателство в работата на един плакатист?
Да намериш правилната форма за конкретна тема.
Какво съветвате младите хора, които ще изберат плаката за свое поприще?
Добре е да се занимават с различни форми на художествено творчество. Не е задължително да се придържат към правилото „по-малкото е повече“. Многообразието развива.
МИШЕЛ БУВЕ, Франция
Как се насочихте към изкуството на плаката и как то ви формира като визуален артист?
Бях студент в Академията за изящни изкуства в Париж. Не се очакваше да стана плакатист. Но исках да общувам директно с хората. На улицата. Когато отидох в Прага през 1977 г., открих културните чешки плакати по улиците. За мен беше откровение. Вече не ме интересува какъв съм: графичен дизайнер, плакатист, художник. Правя плакати и съм голям късметлия.
Големите учители/поуки и големите грешки при плаката? Посочете ваш колега плакатист, на когото се възхищавате.
Срещал съм толкова много графични дизайнери по света. Те са толкова различни и са невероятен източник на вдъхновение за мен. Много от тях съм канил във Франция и в Париж. Невъзможно е да кажа, че някой ме е вдъхновил повече от друг. Силно ме вдъхновяват художниците. Любимите ми художници са Анри Матис, Фернан Леже, Ел Греко и Жан-Мишел Баския.
Посоки и тенденции, които бихте откроили в развитието на плаката през последните десетилетия?
Всъщност повечето графични дизайнери използват един и същ софтуер. Това провокира уеднаквяване на езика на графичния дизайн. Концепцията и посланието вече не са толкова важни, колкото бяха. Това е триумфът на формата. Не ми харесва много.
Бъдещето на плаката, посветен на културната сцена?
Ситуацията е различна за различните страни. Интернет е новото средство за комуникция във връзка с културни дейности. Но в моята страна, във Франция, плакатът все още е начинът за популяризиране на филмите, театъра и изложбите. Не както преди… В Париж рекламните колони и метрото все още са местата, където можете да видите културни плакати.
Ролята/мястото на плаката в съвременната визуална култура?
Както казах преди, интернет промени визуалната ни култура. На екрана на смартфона си можете да видите милиарди изображения. Плакатът, първоначално лист хартия, става част от тази глобална сцена от изображения. Плакатистите трябва да издържат в този дигитален свят!
Буква или образ?
И двете! Плакатът е ТЕКСТ и ОБРАЗ!
Кое е най-голямото предизвикателство в работата на един плакатист?
Най-голямото предизвикателство за един плакатист е да стигне до същността, да говори на всички и да направи посланието разбираемо. Всеки плакат е ново приключение, а успехът – ново чудо. Плакатистът трябва да знае, че всеки нов проект е ново предизвикателство, дори ако е смятан за добър професионалист. Плакатното изкуство е едно демократично предизвикателство.
Какво съветвате младите хора, които ще изберат плаката за свое поприще?
Да бъдат любопитни, да работят усилено и да знаят, че добрата концепция и доброто послание са целите, които трябва да постигнат. Плакатът е шампанското на графичния дизайн. Трябва да го заслужиш.
ЖАН-БЕНОА ЛЕВИ, САЩ/Швейцария
Как се насочихте към изкуството на плаката и как то ви формира като визуален артист?
След обучението ми в Швейцария, в Училището по дизайн в Базел работих в една местна компания като художествен директор. Корпорациите са твърде йерархични и след три години ги напуснах. След това заминах за Сан Франциско, колебаейки се за следващата си професионална стъпка, опитвайки се да си намеря работа. Когато един от първите ми плакати получи наградата „Най-добър плакат на годината“ в Швейцария, това беше знакът за мен, който ми помогна да реша да се върна и да стана независим дизайнер.
Големите учители/поуки и големите грешки при плаката? Посочете ваш колега плакатист, на когото се възхищавате.
Уча се, като се оглеждам наоколо и правя скици. Нуждая се от време. Но плакатът не е просто плакат, защото отпечатваш в голям размер нещо, което си създал в малък. Най-голямата ми грешка беше да продам по-слаб плакат на клиент, когато разполагах с по-добро решение. Тогава вярвах, че ще направя две работи за този клиент и чаках да използвам най-доброто решение следващата година. Така и не получих този шанс и този втори плакат, който беше много по-добър, никога не видя бял свят. Винаги се представяйте в най-добрата си светлина. Вернер Йекер е фантастичен плакатист, който възроди плакатното изкуство през осемдесетте и деветдесетте години в Швейцария и създаде у много поколения желание да правят плакати.
Посоки и тенденции, които бихте откроили в развитието на плаката през последните десетилетия?
В днешно време чрез софтуерната техника много дизайни изглеждат еднакво. Но една добра идея не може да се научи, тя трябва да бъде умна и бърза.
Бъдещето на плаката, посветен на културната сцена?
По-малък, електронен и в движение.
Ролята/мястото на плаката в съвременната визуална култура?
Необходим като видеоклипа в музиката. Нашите образи следват езика на нашата многонационална култура. Без значение дали следвате модата, дали я отхвърляте, или я измисляте, вие ще бъдете във визуалния диалог на вашето време.
Буква или образ?
Буквата е образ. Образът е буква.
Кое е най-голямото предизвикателство в работата на един плакатист?
Да намери клиент.
Какво съветвате младите хора, които ще изберат плаката за свое поприще?
Да бъдат многостранни. Да не създават само плакати. Плакатът е само една много малка творческа възможност сред многобройните инструменти на графичния дизайн.
ЩЕФАН БУНДИ, Швейцария
Как се насочихте към изкуството на плаката и как то ви формира като визуален артист?
Като дете на железничар живеех на една гара в швейцарските планини. За да влезеш в апартамента, се минаваше през чакалнята, където винаги имаше плакати за железниците и туризма. Лаконичността и формата на тези плакати ме очароваха. Тогава се зароди желанието ми самият аз да създам такива плакати.
Големите учители/поуки и големите грешки при плаката? Посочете ваш колега плакатист, на когото се възхищавате.
Трудно е да се отговори на този въпрос, защото не един, а няколко са ме впечатлявали по различни причини. Най-вероятно германецът Ханс Хилман (но също и швейцарецът Херберт Лойпин). Ценя и двамата заради тяхната многостранност. Може да не е грешка, но е развитие, което трябва да се следи и наблюдава внимателно. Графичните дизайнери все по-често създават плакати за самореклама, т.е. плакати без клиенти, без ясна комуникационна цел и без да бъдат публикувани на публично място. Постоянна характеристика на плаката, от друга страна, е, че е поръчкова работа, което означава, че е конфронтация с темата, с клиента, с възможностите за изработка и в крайна сметка с публичното показване.
Посоки и тенденции, които бихте откроили в развитието на плаката през последните десетилетия?
Дигиталната революция оказа огромно влияние върху дизайна и изработката. Хубавото е, че пътят от идеята до реализацията е съкратен. Шаблоните за набор и печат могат да бъдат създадени от дизайнера, който едновременно с това може да доразвие и усъвършенства детайлите на дизайна.
Бъдещето на плаката, посветен на културната сцена?
Информационна среда номер едно е световната мрежа. Преди да намеря събитие в мрежата, първо трябва да разбера дали изобщо съществува. И точно тук плакатът става незаменим като средство за информация и справка, тъй като стига до цялото население в района, където е изложен.
Ролята/мястото на плаката в съвременната визуална култура?
Заради социалните медии визуалните съобщения все по-често достигат само до определени групи. Плакатът като аналогово средство в публичното пространство е достъпен за всеки и може да обединява. Погледнат в тази светлина, плакатът е едно демократично средство.
Буква или образ?
И двете са равнопоставени, взаимно се допълват. Една картина може да предизвика и по-емоционална реакция, което е особено важно за сценичните изкуства (опера, драма).
Кое е най-голямото предизвикателство в работата на един плакатист?
Все по-голямо предизвикателство е да убедите клиента в дизайна или идеята за картина. Това изисква да сте се занимавали с темата задълбочено и да знаете точно какво правите, защо и как.
Какво съветвате младите хора, които ще изберат плаката за свое поприще?
Както във всички професии, важно е освен необходимия талант, да обичат работата си и да се радват да работят малко повече, отколкото е необходимо.
ЛЕКС ДРЕВИНСКИ, Германия/Полша
Как се насочихте към изкуството на плаката и как то ви формира като визуален артист?
Като дете бях голям фен на киното. Най-краткият път до киното беше филмовият плакат. Ето как любовта към киното еволюира в любов към плакатите. Имах късмет при тези нещастни обстоятелства (да живееш при комунизма), че създателите на плакатите, които стояха пред очите ми, бяха представители на полската плакатна школа и един от тях, Валдемар Швежи, беше моят бъдещ професор и ръководител на дипломната ми работа.
Големите учители/поуки и големите грешки при плаката? Посочете ваш колега плакатист, на когото се възхищавате.
Големите плакатисти са художници, фокусирани върху себе си, но не са непременно големи учители. За съжаление същите станаха, против собствената им воля, мисля, обект на безмилостно копиране от техните ученици, асистенти, колеги професори и т.н. Трябва да мислиш по свой начин, без значение с какви личности си имаш работа. Ценя онези, които са допринесли с нещо свое за плаката (и отвъд него) и чиито имена са широко известни.
Посоки и тенденции, които бихте откроили в развитието на плаката през последните десетилетия?
Не мога да посоча нови посоки. Това, което забелязвам, е еклектизъм в плакатното изкуство. Когато нямаш какво да кажеш, говориш безкрайно. Също като политиците. Това, което ме дразни, е разпространяващата се имитация на стилове, която стигна толкова далеч, че вече не се имитират само оригинали, но и копия.
Бъдещето на плаката, посветен на културната сцена?
Противно на предсказанията на Касандра, които се повтарят от десетилетие на десетилетие, че идва краят на плаката, той очевидно не е загубил популярността си. Докогато има култура, ще я придружава и плакат. Не е нужно да е ръчно изработен и отпечатан на хартия, и дори не е нужно да се нарича плакат.
Ролята/мястото на плаката в съвременната визуална култура?
Плакатът не е непременно материален обект, а по-скоро начин на мислене. Човек може да назове явления, хора, ситуации, поведение, които са толкова подобни на плакат, че няма нужда да бъдат затваряни в твърдата рамка на хартиен формат B1 или A0.
Буква или образ?
Образ. Оставете писането на писателите и поетите. Но има и изключения.
Кое е най-голямото предизвикателство в работата на един плакатист?
Идеята. Без нея не може да има плакат.
Какво съветвате младите хора, които ще изберат плаката за свое поприще?
Ако започват работата си, търсейки „вдъхновение“ в интернет, или получават главоболие от мислене за нея, значи не е за тях. Има толкова много други красиви и полезни професии. Вместо доктори по изкуствата да станат доктори по медицина.
