За Международното триенале на сценичния плакат – София 2016 г., коeто включваше около 500 произведения на автори от 30 страни, сред които рекорден брой български участници.
Плакатите са част от всекидневието ни. Те ни заобикалят отвред, а ние сякаш до такава степен сме свикнали с тях, че забравяме да ги забелeжим. И още по-малко да ги оценяваме като произведения на изкуството. А би трябвало. Плакатите са свидетели на времето – те документират артефакти, запечатват събития, увековечават имена. Силата им на визуална памет на едно общество се усеща при колекционирането и целевото им експониране.
Международното триенале на сценичния плакат е мащабен изложбен форум, чиито обществен резонанс за съжаление се оказа „засенчен“ от политическата ситуация на момента. Това не отменя, нито омаловажава нуждата от анализ, от оценка в ретроспективен и актуален аспект.
За да се обхване подобна многопланова по рода си артистична проява като Триеналето, трябва да се разясни същността на плаката като вид художествена дейност. Така ще се откроят качествата и недостатъците на показаната продукция.
Плакатът принципно е предназначен за широк кръг от хора. Той е ориентиран към всякакъв вид публика. В основата на неговото създаване лежи комуникацията. В градската среда езикът му трябва да е ясен, привличащ вниманието (все едно дали ни харесва, или не като естетика). Плакатът априори има ясна, компактна форма, свързана с явлението, което представя. Той носи особена утилитарност, която не винаги се улавя на повърхността, но произтича от неговото послание. Плакатът не представлява плоско, натуронаподобително или директно пренасяне на образи и мотиви, а е резултат от гъвкав асоциативно-метафоричен подход. Той е призван да носи шега, абсурд, парадокс, гротеска, експресивност – всякакъв тип лесно възприемаща се, първосигнална символика. Склонността към бъбривост, към подробен повествователен разказ и пиететът към детайлно изпипаната трактовка на формата са особености на графиката и рисунката, но не и на плаката. Плакатът търпи детайл само в случаите, когато този детайл е фрагмент-знак за определена форма, мотив или състояние.
Осмото издание на Триеналето на плаката включваше около 500 произведения на автори от 30 страни, сред които рекорден брой български участници (над 50). Членове на международното жури бяха трима водещи плакатисти: Ищван Орос от Унгария, Кари Пиппо от Финландия и Мая Волна от Полша. Поставената смислова рамка в надслова на триеналето – „Загадки, мистерии, фантазии“, е повод за голям интерес и разширява фокуса на събитието към литературата и екранните изкуства.
Пространствата, които насели Триеналето на плаката са различни. То бе експонирано в седем точки на столицата. Напълно естествено, всяка от изложбите му имаше свой облик и звучене. Някои от експозициите бяха осмислени като концепция, други бяха монотонно, матрично презентирани и изглеждаха „бедни“ като съдържание, въпреки многочислеността си.
Четири от експозициите са с висока информативна стойност и съвместяват знакови имена от близкото минало и от нашето време. Точно тези изложби са най-силни като смисъл и същност. Те съдържат качествени, емблематични образци на плаката, които отразяват опита на миналото, експонират нестоящето и хвърлят мост към бъдещето.
Екпозицията в театър „Българска армия” е посветена на 80-годишнината на Асен Старейшински, патрон на наградата за млад автор (до 21 декември). Колекцията предлага синтитезиран образ на един от колосите в българския плакат, редом с произведения на наградените: Филип Апелоа, Франция; Фонс Хикман, Германия; Ивелина Анчева; Калина Сертева, Ричард Кайзер, Полша; Маргарита Дончева; Страхил Димитров; Агнешка и Камил Балаш, Полша; Мая Стайкова.
Народният театър „Иван Вазов” приюти експозицията Hommage á Despo (до 17 ноември). Анна Симеонова, Божидар Йонов, Георги Янков, Дамян Дамянов, Десислава Десева, Димитър Трайчев, Калина Сертева, Киро Мавров, Люба Томова, Любомир Михайлов, Мая Стайкова, Наско Атанасов, Ненко Атанасов, Николай Младенов, Николай Пекарев, Петър Станимиров, Петър Чучулигов, Симеон Кръстев, Страхил Димитров, Христо Алексиев, Чавдар Николов създават плакати, посветени на Стефан Десподов (1950–2015). Тази експозиция се отличаваше с камерно, спокойно въздействие и адекватно експониране. Тя съчетаваше ретроспективна нотка с актуално звучене. Стефан Десподов е явление в историята на българския плакат и включването на подобна изложба в рамките на триеналето е изключително подходящо и много необходимо. В изложбата Десподов е описан и шеговито, и сериозно, и носталгично, и с опит за всеобхватност. Изложбата бе смислена като подбор и с цялостен облик. Плакатите те карат да се усмихваш и да преоткриваш характерното и запомнящо се присъствие на Стефан Десподов.
В НДК бе представена „златна колекция“ от плакати за български пиеси (до 21 ноември). Тази експозиция бе своеобразна „съкровищница“, в която се разкрива майсторството на Асен Старейшински в срещата на историзъм и стилизация; на Людмил Чехларов в шеговитото интерпретиране със синтезиран и богат език; на Люба Томова, Маргарита Дончева и Николай Младенов с изключително креативните, богато асоциативни решения.
Ретроспективно-образователната линия имаше и изложбата в Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука”. Там бяха показани именити фигури в света на плаката, гостували на триеналето в София през годините.
Най-голям брой плакати са експонирани в Галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6 (до 30 ноември).На първия етаж са плакатите от български автори, на втория – от чуждестранните, а на третия са предложени няколко „персонални“ експозиции на членове на журито – Ищван Орос, Кари Пиппо, Мая Волна, Божидар Икономов и проф. Божидар Йонов, както и изложбата „Повече от плакат“ на Теодор Ушев и Кирил Златков. Общото между двамата съвременни автори, е че са носители на награди от Международното триенале на сценичния плакат и че разширяват границата на плаката отвъд пределите на двуизмерната плоскост. Там е поместена и изложба на студенти от специалност „Плакат” на НХА – Плакети за плакати.
Плакатите на първи и втори етаж са най-многочислени. Количеството не винаги означава качество. Зрителят се губи, трудно се ориентира в стереотипно организираното претрупано пространство.
Бъбриви и претъпкани са залите, в които вместо да изпъкват, качествените работи „потъват“. Нямам нищо против мащабните като обем експозиции. Това означава интерес към събитието, но предполага пространство, подбор и адекватна експонация. Големият брой творби не е само знак за популярност на определен изложбен форум, а и отговорност, свързана със заявка за прецизен и критерийно уплътнен подбор, съчетан с концептуално осмислено експониране. Целта на един изложбен форум е да привлече зрители, да им се осигури добра и ясна комуникация, уют и прямота на посланието.
Залата на първия етаж е аранжирана с идеята да побере българското участие. Там са включени и няколко чуждестранни автори, предполагам, по силата на мотива „мястото така повелява“.
Въпреки недостатъците при презентирането, стойностните плакати заслужават да бъдат откроени. Безспорен фаворит е автор като Капка Кънева, носителка на наградата за млад български автор. Тя вгражда в плакатите си синтетично-ръкотворен елемент, издига частното към общото, като гради комуникация със зрителя с пряк, понятен и забавен подход.
Сред българските творци, чиито плакати носят експресия и типична за вида изкуство изразност, са Николай Младенов, Кирил Златков, Христо Алексиев, Радослава Даскалова, Мари Кенов, Страхил Димитров-Радин.
В изложбата на втория етаж, посветена на чуждестранното участие, безспорни майстори на плаката са отличените от журито Радован Йенко от Словения (Голямата награда „София“), Мирослав Адамчик от Полша и Мишел Бове от Франция (равностойни награди), както и награденият за млад автор Махди Фатехи от Иран. Към тях могат да се добавят и плакатите на Лекс Древински (Германия), Йоанис Влахакис (Гърция) и Даниел Уорнър (САЩ), които съчетават знаково обобщение, интересно хрумване, ритъм и игра в посланието.
Третият етаж е многопосочен, изключително разнороден, но информативно интересен. Присъствието на камерни експозиции на членовете на журито е подходящо решение. Именитите автори на плаката са представени с по няколко творби. По този начин картината се обогатява и зрителят получава представа за творческата физиономия на авторите. Факт е обаче, че останалите мини експозиции изискват свое пространство и друга среда. А плакетите съвсем не се вписват в посочената ситуацията. Връзката с присъствието им в триеналето би могла да се търси по посока на пътя на художника от студент към преподавател. Но това е друга линия на интерпретиране.
Интересен и изключително значим щрих към Триеналето е изложбата графика на Ищван Орос в Квадрат 500. Ищван Орос е график, плакатист, режисьор на анимационни филми и член на журито на Триеналето тази година. Непознат на българската публика, чрез тази изложба Орос показва едно от многото си лица. Той се вписва чудесно в тематичната рамка на Триеналето, тъй като графиките му носят загадка, очакване. На пръв поглед всичко е „достоверно“ пространствено. Вглеждаш се обаче, и изненадите започват. Експеримент, парадокс, абсурдно „изпитване“ на пределите на перспективата. Графиките на Орос са предизвикателство за въображението и приключение за окото. Любими са му историческите мотиви, а лабиринтът може да бъде открит многократно. Пиетет към Ешер и Дюрер, вкус към миналото, Античността и митологията са в основата на показаното в изложбата.
Националната художествена академия бе седмият пункт, където се концентрира Триеналето на плаката. В рамките на изложбения форум Академията прибави образователен елемент към събитието чрез лекции и демонстрации на Кари Пиппо и Мая Волна.
Границите на видове и жанрове се разширяват и разпадат в днешно време, но все пак плакатът е отвъд времето и пространството. Той притежава онази скрита вездесъщност, която го превръща в безценен „свидетел“ на нашето време.
