Силно начало на есенните Дни на музиката, за които през изминалите четири години Балабановата къща се оказа тясна и те вече се провеждат на няколко сцени в Пловдив.
Свикнали сме да приемаме старинния Пловдив като магично, много артистично място. Там традициите в изкуството са отколешни и дълбоки. Но нищо не идва наготово и за поддържането, както и за създаването на традиции трябва много постоянство.
Фестивалът „Дни на музиката в Балабановата къща” се появява в тази на пръв поглед запълнена от събития и форуми среда преди 4 години. Привлича с изискана атмосфера и… звездно присъствие. Започва с няколко камерни концерта, подходящи за салона на красивия пловдивски дом, превърнат в туристическа забележителност. Той обаче се оказва тесен, както за желаещите да присъстват на последвалите през четирите години звездни рецитали, така и за амбициите на артистичния директор Мила Павлова. За участие в пролетните и есенните издания пристигат Евгени Божанов, Красимира Стоянова, Божидар Ноев, Людмил Ангелов, Патрик Галоа, Александрина Пендачанска и още много музиканти и ансамбли и все повече хора искат да се срещнат с изкуството им. Така фестивалът се разраства не само като календар, но и като присъствие по сцените.
Тази година есенното издание започна със симфоничен концерт. Пред Пловдивската филхармония (официално оркестър на Държавната опера – Пловдив) застана маестро Георги Димитров, когото музикантите много ценят, а специално за събитието пристигна пианистката Пламена Мангова. Тя със сигурност е една от големите звезди на форума тази есен. За съжаление се оказва, че популярността й не се е разпростряла в цялата страна. Изключителният й талант и настойчивостта да свири при всяка възможност в България, при това не само в столицата, независимо от тежкия график на нейната все по-разрастваща се международна кариера, неизбежно ще доведат до налагане на името й. Не че това е първият талантлив българин, по-известен и уважаван зад граница, отколкото у дома, но талантът наистина задължава – да го забележим и оценим.
Присъстващите в концертната зала на Пловдив на 26 септември вече знаят – когато името на Пламена Мангова е на афиша, те трябва да са в залата. Свиренето й има изключително въздействие и беше интересно как ще се сработят с диригента Георги Димитров. Избраните произведения бяха от любимата на публиката виенска класика, толкова трудна в своята простота и гениалност: Увертюра към операта Дон Жуан и Концерт за пиано и оркестър №9 Младежки от Моцарт и Симфония №8 от Бетовен.
Към Деветия клавирен концерт Пламена Мангова има специално отношение от времето на конкурса „Кралица Елизабет” в Брюксел през 2007 г., когато спечели втора награда и така на практика започна успешната й кариера.
Той ми донесе много щастие и късмет на конкурса, но освен това е изключително оригинален по форма и е написан с невероятно свежи идеи. Гениален от първата до последната нота. Това, че в бърза част като финала на Моцарт му хрумва да вмъкне един менует, е просто божествено! – казва пианистката.
Аз, разбира се, знаех добре, че Пловдивската филхармония е чудесен оркестър – много хора са ми го казвали. А повече от щастлива бях да работя с Георги Димитров, защото той е истински музикант във всеки смисъл на думата и човек, с когото много леко и лесно работих. Говорехме на един език.
Маестрото потвърди това единомислие. Публиката също го усети и аплодисментите предизвикаха цели два биса, в първия – прочутата втора част от 21-вия концерт на Моцарт – магията като че ли продължи по съвсем естествен начин. Вторият бис беше солова пиеса от Шуберт в преработка на Ференц Лист със силно внушение, поднесено по впечатляващ начин от пианистката.
Бих изразила разочарованието си от липсата в Пловдив на добър роял, достоен за пианисти от ранга на Пламена Мангова, ако междувременно не ме беше завладяло отчаянието, че в град с музикално училище, академия и още доста културни институции не се намериха достатъчно зрители, които да запълнят концертната зала. Събитието, сътворено от солистката, диригента и оркестрантите, го заслужаваше.
