„От Ком до Емине. Бръмбалюгите отиват на море“ на Зорница Здравкова може да се чете като истински пътеводител за високопланинския маршрут Ком– Емине, само че за деца. Защото тук внимателно е описан всеки участък по този маршрут – къде растат едри боровинки и къде се крият малините, в коя хижа стопаните посрещат планинарите с усмивка, как човек трябва да се пази от безкрайните полета с коприва и къде е абсолютно сигурно, че може винаги да намери вкусна супа. Но също и къде да очаква да започне стръмно и тежко изкачване и кога идва ред на леките и широки пътеки. А също и изключително важната информация за всеки един планинар – на коя река се намират вирове, подходящи за къпане и почивка.
Пътят преминаваше през няколко махали и се спускаше към най-ниската точка от маршрута, моста при гара Лакатник. Малка пътечка, осеяна с риган и диви орхидеи, ги отведе към слънчева поляна. Наоколо се простираха зелени склонове, а на скалата до тях бе нарисувано усмихнато слънце с надпис: „Морето е близо“. Сякаш някой невидим приятел „планинопреплавател“ им беше оставил послание да не се отказват.
Дори само това да предлагаше тази книга – разказ как се преминава маршрута Ком–Емине, пак щеше да е полезна, защото води читателя в един свят, който често е незабележим – героите тук не просто преминават от точка А до точка Б, но и се учат да познават света, които се простира пред тях. А това е важно не само за децата, но и за голяма част от възрастните – да разбират какво означават тъмните облаци, какви са птиците, които пеят в гората, да разпознават една от друга птици като белогушия дрозд и орела змияр, кръсточовката и мишелова. А художничката Ема Иванова се е справила толкова добре с илюстрациите – на пътеките и върховете, но и на птиците и дивите животни, така че част от тях изглеждат като извадени от някой определител.
Да, може да се каже, че „От Ком до Емине. Бръмбалюгите отиват на море“ е история за срещите по пътя, за животните, за растенията, за неформалното образование, когато малките се учат от големите, а големите се учат от малките. Но има и още нещо.
Може би защото Зорница Здравкова няколко години работи като начален учител, тя обръща много внимание и на други уроци. Как вървенето по общ път сплотяват хората, как постепенно те започват да намират общ език, как трудностите, през които преминават, променят характера им. И защо всеки човек реагира по различен начин и на проблемите, и на радостите.
Всеки си има свои страхове. Лични и негови. Отглежда си ги тайно и си ги полива. Но има страхове, които са общи. Когато много хора се страхуват от едно и също нещо, те започват да си говорят за него и нещото става все по-голямо и по-голямо в мислите им. Така се раждат най-различни „ужасовища“. Така се родил и Ужасът на Риш…
Впрочем много нови и измислени думи ще срещнем в тази книга – има ужасовища и планинопреплаватели, а ето как звучат и част от имената на героите – Хайдедавървим, Радвайсенаживота, Ахзабравихсинещо, Ходябързоснимамбавно, Ахзащонестанахлекар, Искамдатисподеля… Колкото до това какво означава „бръмбалюги“, ето обяснението, дадено още в първите редове:
Денят, в който трите бръмбалюги се отправиха на пътешествие, не беше на пръв поглед нищоособен. „О, чакайте, чакайте! Тази книга започва с грешки от първото изречение“, ще се смути някой. „Правилно е да се каже, че денят не е бил нищо особено. И какво изобщо означава „бръмбалюги“?! Такива думи не съществуват“. Може и да е така. Но ние знаем, че сами творим света около себе си. Затова, ако ни харесва да си съчиняваме думи, така и ще сторим, пише Зорница Здравкова.
Впрочем тя обяснява още в началото, че тази книга има художествен характер и не може да служи буквално като наръчник и пътеводител, защото планината е сериозна и не трябва да се подценява. Но „От Ком до Емине. Бръмбалюгите отиват на море“ прави нещо много по-важно – вдъхновява хората за ходене на планина. Е, може би в началото с по-малки стъпки и за по-къси преходи, които един ден като нищо могат и да станат много по-сложни и много по-дълги от този почти 600-километров маршрут по билото на Стара планина – от Ком до Емине, с който е започнало всичко.
И накрая – освен екоуроци в книгата има и много хумор. Но това май се подразбира, след като имаме главни герои, които се наричат бръмбалюги.