Начало Книги Планинарски истории за всички
Книги

Планинарски истории за всички

4413

„От Ком до Емине. Бръмбалюгите отиват на море“ на Зорница Здравкова може да се чете като истински пътеводител за високопланинския маршрут Ком– Емине, само че за деца. Защото тук внимателно е описан всеки участък по този маршрут – къде растат едри боровинки и къде се крият малините, в коя хижа стопаните посрещат планинарите с усмивка, как човек трябва да се пази от безкрайните полета с коприва и къде е абсолютно сигурно, че може винаги да намери вкусна супа. Но също и къде да очаква да започне стръмно и тежко изкачване и кога идва ред на леките и широки пътеки. А също и изключително важната информация за всеки един планинар – на коя река се намират вирове, подходящи за къпане и почивка.

Пътят преминаваше през няколко махали и се спускаше към най-ниската точка от маршрута, моста при гара Лакатник. Малка пътечка, осеяна с риган и диви орхидеи, ги отведе към слънчева поляна. Наоколо се простираха зелени склонове, а на скалата до тях бе нарисувано усмихнато слънце с надпис: „Морето е близо“. Сякаш някой невидим приятел „планинопреплавател“ им беше оставил послание да не се отказват.

Дори само това да предлагаше тази книга – разказ как се преминава маршрута Ком–Емине, пак щеше да е полезна, защото води читателя в един свят, който често е незабележим – героите тук не просто преминават от точка А до точка Б, но и се учат да познават света, които се простира пред тях. А това е важно не само за децата, но и за голяма част от възрастните – да разбират какво означават тъмните облаци, какви са птиците, които пеят в гората, да разпознават една от друга птици като белогушия дрозд и орела змияр, кръсточовката и мишелова. А художничката Ема Иванова се е справила толкова добре с илюстрациите – на пътеките и върховете, но и на птиците и дивите животни, така че част от тях изглеждат като извадени от някой определител.

Да, може да се каже, че „От Ком до Емине. Бръмбалюгите отиват на море“ е история за срещите по пътя, за животните, за растенията, за неформалното образование, когато малките се учат от големите, а големите се учат от малките. Но има и още нещо.

Може би защото Зорница Здравкова няколко години работи като начален учител, тя обръща много внимание и на други уроци. Как вървенето по общ път сплотяват хората, как постепенно те започват да намират общ език, как трудностите, през които преминават, променят характера им. И защо всеки човек реагира по различен начин и на проблемите, и на радостите.

Всеки си има свои страхове. Лични и негови. Отглежда си ги тайно и си ги полива. Но има страхове, които са общи. Когато много хора се страхуват от едно и също нещо, те започват да си говорят за него и нещото става все по-голямо и по-голямо в мислите им. Така се раждат най-различни „ужасовища“. Така се родил и Ужасът на Риш

Впрочем много нови и измислени думи ще срещнем в тази книга – има ужасовища и планинопреплаватели, а ето как звучат и част от имената на героите – Хайдедавървим, Радвайсенаживота, Ахзабравихсинещо, Ходябързоснимамбавно, Ахзащонестанахлекар, Искамдатисподеля… Колкото до това какво означава „бръмбалюги“, ето обяснението, дадено още в първите редове:

Денят, в който трите бръмбалюги се отправиха на пътешествие, не беше на пръв поглед нищоособен. „О, чакайте, чакайте! Тази книга започва с грешки от първото изречение“, ще се смути някой. „Правилно е да се каже, че денят не е бил нищо особено. И какво изобщо означава „бръмбалюги“?! Такива думи не съществуват“. Може и да е така. Но ние знаем, че сами творим света около себе си. Затова, ако ни харесва да си съчиняваме думи, така и ще сторим, пише Зорница Здравкова.

Впрочем тя обяснява още в началото, че тази книга има художествен характер и не може да служи буквално като наръчник и пътеводител, защото планината е сериозна и не трябва да се подценява. Но „От Ком до Емине. Бръмбалюгите отиват на море“ прави нещо много по-важно – вдъхновява хората за ходене на планина. Е, може би в началото с по-малки стъпки и за по-къси преходи, които един ден като нищо могат и да станат много по-сложни и много по-дълги от този почти 600-километров маршрут по билото на Стара планина – от Ком до Емине, с който е започнало всичко.  

И накрая – освен екоуроци в книгата има и много хумор. Но това май се подразбира, след като имаме главни герои, които се наричат бръмбалюги.

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display