Задават се избори, задава се следователно и сезонът на манифестите. На този фон един манифест – надпартиен, надкласов – и от мен: дайте със задружни усилия и без угризения да изхвърлим на бунището на езиковата практика онова г./год./година, което без нужда добавяме при всяко писане на съответната година; защо не направо 2024, вместо това протоколно-формалистично 2024 г./год./година? (Същото се отнася и за друга идиотщина, която се наложи през последните години: винаги, когато става дума за град, пред него да стои думата „град“, включително и „град София“; всъщност ако някое селище се нуждае от квалификация, това е селото. Но да не разширявам темата на моя манифест). Ще възразите може би, че това е проблем от втори, дори трети порядък. Вярно е, но щом не можем да се справим с проблемите от първи порядък, които политиците поставят в своите манифести, защо ей тъй, между другото, да не се захванем с този проблем на езиковата хигиена, който е резултат само на „психически автоматизъм“ и липса на „всякакъв разумен контрол“, както се казва в един по-стар манифест?  

Ето в три точки, защо се обявявам против г./год./година:

– защото няма нито една езикова позиция, която да изисква добавянето на г./год./година;

– защото цифровото изписване на годината, без добавки, е възприето и функционира идеално във всички големи европейски езици (с изключение на руския);

– защото така писането ще се облекчи и ще стане по-икономично.

Аз не искам да разрушим музеите, библиотеките и академиите, нито обявявам война на морализма, феминизма и утилитаристичната страхливост, както се прокламира в един още по-стар манифест; аз просто твърдя, следвайки Филипо Томазо Маринети, че „великолепието на света ще се обогати с една нова красота“ – красотата на езиковата дезинфекция.

Затова: пролетарии и аристократи на езика от всички краища на България… – е, както казах вече в началото.

Стоян Гяуров е завършил английска филология в Софийския университет. Работил е като журналист в БНР и „Дойче Веле“. Преводач от немски, английски и италиански език. През 2018 г. получава награда за ярки постижения на Съюза на преводачите в България за превода от немски на книгата „Емигрантите. Четири дълги разказа“ от В. Г. Зебалд. Автор на книгата „Платон, прасето и последният буржоа“ (2012).