„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

„Корупция и престъпност се ширят навсякъде в обърканата, дезорганизирана и опустошена Русия. Престъпността трябва да се смаже с кръв. Но когато машината на насилието започне да действа, знае ли някой къде ще спре.“ Есето е четено по Би Би Си през 1977 г. Публикува се за първи път. На 7 септември се навършват 46 години от убийството на писателя.

Когато на 6 септември 1885 г. княз Александър Батенберг влиза в Двореца след редовната си сутрешна езда, намира върху бюрото си купища телеграми. Пресяга, взема първата, най-отгоре, чете я. Телеграмата гласи: „… Целият народ на Южна България днес във всички градове и райони обяви Съединението със Северна България и провъзгласи Ваше Височество за княз…“

„Да се бориш с другите – това е живот; да се бориш със себе си, това е смърт. Ние взехме да се борим със себе си“, отбелязва Стоян Михайловски в статията си  „По прекия друм“, публикувана през далечната 1901 г. И все пак, кой с кого се бори днес в България?  

Народно въстание, военен преврат или акция под маската на ОФ, предшестваща нахлуването на Червената армия в България – каква е истината за събитията от първите дни на септември 1944 г.? Тема на новия брой

Световноизвестният френски актьор, роден на 8 ноември 1935 г., напусна този свят на 88 години. Неговият мъжки чар и талант са част от революцията в киното през 60-те години на миналия век. Особено паметни са ролите му във филми на Лукино Висконти, Джоузеф Лоузи, Рене Клеман и Жан-Пиер Мелвил.

Фестивалът за класическа камерна музика се провежда от 1 до 4 август в Ковачевица и Гоце Делчев.