„Буревестник“ (Боривiтер), ретроспективна изложба на украинската художничка Алла Горска (1929–1970), 14 март–28 април, Национален център „Українский дім“ („Украински дом“), Киев

Организатори на изложбата: Националният център „Украинский дим“, Арт-фондация „Дукат“ в сътрудничество с Фонда на Алла Горски и Виктор Зарецки. Куратори на изложбата: Олена Грозовска, Тетяна Волошина, Михайло Куливник, Катерина Лисова

Алла Горска е украинска художничка, отнасяща се към поколението на шестдесетниците, дисидентка, гражданска активистка и правозащитничка. Историята на живота и творчеството ѝ е драматична – от забраните и демонтажа на творбите ѝ и преследване от КГБ до жестокото ѝ убийство, извършено, по мнението на семейството ѝ и обществеността, от същото това КГБ. В наши дни практически цялото творческо наследство на Горска от областта на монументалната пластика е изгубено: повечето ѝ творби, намиращи се в градове в източната част на Украйна, попадат под руска окупация още през 2014 г., а на териториите, намиращи се под контрола на Украйна, са запазени само 2 мозайки – „Вятър“ в Киев и „Птица“ в с. Гелмязив, Черкаска област. Мозаечното пано „Буревестник“, чието име носи изложбата, се намира в окупирания от русия украински град Мариупол, както и паното „Дървото на живота“. Те са фатално повредени в резултат на руските обстрели на града, а съдбата им понастоящем е неизвестна.

Изложбата представя над 100 живописни и графични творби на Горска, ескизи за монументалните ѝ произведения от различни музейни и частни колекции, както и архивни материали, които хвърлят светлина върху творческата и обществената дейност на художничката, както и върху най-близкото ѝ обкръжение.

Изложбата заема два етажа от обширното експозиционно пространство. Бивш музей на Ленин, огромната по размери зала с форма на цилиндричен атриум е добре избрано място за представянето на творчеството на артист от областта на монументалната живопис и пластика. Висящо увеличено изображение на ескиз към творбата „Буревестник“ посреща посетителите в централния обем на атриума. То е фрагментарно отпечатано върху ленти от фина материя, спускащи се от тавана, които заедно го представят в цялост. Движението на въздуха предизвиква трептене на тъканта, което създава визуална илюзия за полет на птицата. Постигнат е въздействащ контраст между твърдата неподвижност и монументално изпълнение на оригиналното произведение и въздушната лекота на възпроизведеното изображение, което навежда на мисълта за безсмъртието на творческия порив и културната приемственост между поколенията.

Експозицията започва на първия етаж с представяне на важни моменти от личното и творческото развитие на художничката. Това е извършено много находчиво и информативно върху голямо настенно пано, на което върху хронологична ос годините от животоописанието на личността са поставени в контекста на световните събития. В този своеобразен пътеводител намират място важни исторически и културни епизоди и личности, илюстрирани чрез множество снимки.

Представянето на творчеството на Горска започва с нейни ескизи на костюми и декорация към различни театрални постановки на украинския театрален и кинорежисьор Леонид (Лес) Танюк (1938–2016). Опитите на художничката в областта на сценографията от началото на 60-те години на ХХ в. са известни на малцина, защото постановките по текстове на украинските литератори Иван Драч, Микола Кулиш, Михайло Стелмах, както и на Бертолд Брехт („Майка Кураж и нейните деца“), за които тя създава ескизите, са забранени и никога не виждат бял свят.

На първия етаж могат да се видят и ескизи на Горска към различни монументални пластични творби с нейно водещо участие, които всъщност винаги са изработвани от екип художници – „Буревестник“, „Дървото на живота“, „Вятър“, „Млада гвардия“, „Процъфтяващата Украйна“, „Жената-птица“ и др.

Особено вълнуваща и показателна за духа на комунистическата идеологическа доминация в изкуството, на потисничество и страх в живота на съветското общество въобще, е съдбата на витража „Шевченко. Майка“, изработен в съавторство от А. Горска, О. Заливаха, Л. Семикина, Г. Зубченко и Г. Севрук. Този витраж е бил поръчан през 1964 г. по повод 150-годишнината от рождението на украинския поет Тарас Шевченко и е бил предназначен за сградата на Киевския национален университет, който носи неговото име. След като ескизите са били утвърдени и е бил изработен макетът, по внушение на партийното ръководство на УССР отношението на възложителите към творбата се променя. В деня на утвърждаването на макета лично тогавашният ректор на университета Иван Швец взима участие в разрушаването му и днес има запазени само ескизи и снимки от него. Комунистическите партийни „изкуствоведи“ съзират вредителски идеи в естетиката на творбата, оформена като триптих – твърде много напомня религиозно изкуство. Над централното изображение е изписан стих на Тарас Шевченко, а самият поет е изобразен с книга във вдигнатата си лява ръка, а с дясната прегръща жена – символичен образ на Майка Украйна. Сред възраженията срещу произведението са такива въпроси: Защо поетът е гневен? Кои са тия „неми роби“, за които говори той? Защо Майка Украйна е скръбна? И защо всичко изглежда сякаш зад решетки на затворническа килия? Заради участието си в този проект Алла Горска за първи път е изключена от Съюза на художниците и влиза в полезрението на КГБ.

Специално за тази изложба съвременните украински художници Олексий Сай и Микола Марусик създават видеосветлинна инсталация по мотиви от унищожения преди 60 години витраж „Шевченко. Майка“.

Естетическите търсения на Алла Горска, насочени към свобода на изразяването на художника, са свързани с дейността ѝ като дисидентка и правозащитничка. През 1961 г. тя става член и водеща личност в създадения през 1960 г. от Лес Танюк Клуб на творческата младеж, който се превръща в център на духовния живот и творческата свобода, развива интереса към националното минало на Украйна и украинския език, организира изложби, литературни вечери и етнографски пътувания из Украйна и повдига въпроса за правата на човека и за репресиите в СССР през 30-те години на ХХ в. Негови активни членове са също известни украински дейци на литературата и изкуството като Иван Дзюба, Иван Драч, Лина Костенко, Йевген Сверстюк, Иван Светлични, Васил Симоненко, Микола Винграновски и др.

Дейността на Алла Горска като член на този клуб и правозащитничка, различни аспекти от личния ѝ живот, идеологическото преследване срещу нея, както и факти и обстоятелства около преждевременната ѝ смърт, са изложени на втория етаж на залата. Там могат да бъдат видени портрети на родителите ѝ и на известни литератори, неин автопортрет със сина ѝ и др., издържани в живописната естетика на 60-те години на ХХ в. Използвайки в камерни мащаби техниката на печат върху текстил, концептуално приложена при възпроизвеждането на творбата „Буревестник“, уредниците са изложили страници от лични писма и дневници на Горска, които органично се вписват в стила на разказа за нея чрез възпроизвеждането на почерка ѝ върху фината трептяща материя.

1962 г. е решаваща година от живота на Горска. Заедно с двама свои съмишленици – Лес Танюк и Васил Симоненко тя открива места на погребение на телата на десетки хиляди хора, жертви на сталинските репресии в периода 1928–1933 г. Това са Лукянивското и Василкивското гробище и местността Бики́вня край Киев. По съвременни данни там почиват останките на не по-малко от 50 000 души, като повече от 18 000 са идентифицирани. За откритието в Бикивня младите хора дори изпращат уведомление в градския съвет на Киев. С това си навличат неприязън и следене от страна на КГБ. Двайсет и осемгодишният поет Васл Симоненко, задържан в милицията по нищожен повод и жестоко пребит, след няколко месеца умира, силно увреден от побоя.

В експозицията е отделено специално място на тези ужасяващи събития и места, като отново жизненият път на Алла Горска е поставен в контекста на историята. На това място уредниците постигат силно емоционално влияние върху зрителите, като са съчетали визуалното въздействие със звуково – вой на вятър се разнася из помещението и съпровожда разглеждането на материалите.

Изложбата завършва с разказ за смъртта на худужничката и събитията, свързани с изпращането ѝ в последния ѝ път и отдаване на почит към паметта ѝ на следващата година. Горска е намерена мъртва в дома на свекъра си със следи от тежки наранявания, а самият той е открит мъртъв край железопътна линия. Официалната версия на разследващите органи е, че възрастният мъж е убил снаха си поради лична неприязън, а после се е самоубил. Семейството не приема тази версия, съшита с бели конци, нито пък приятелите и единомишлениците на художничката. На погребението ѝ се стичат много хора, а още повече – на годишнината от гибелта ѝ. Тази част от експозицията представя в увеличен размер писмени съобщения и донесения на милицията, където подробно се описва и кой е присъствал. Тук отново зрителните и слуховите възприятия се мобилизират едновременно под сухото тракане на пишеща машина и посетителят остава с мисълта за един смазан под репресивния валяк на съветската държава пълнокръвен творчески живот.

Рускиня по произход, Алла Горска си отива от този свят едва на 41-годишна възраст. Тя прекарва целия си съзнателен живот в Украйна, с чийто език, култура, история и изкуство свързва съдбата си. Тя е един от най-значимите творци шестдесетници в Украйна, оставила ярка следа с художественото си дело и с обществената и правозащитната си дейност. Украйна тачи паметта и делото на Алла Горска, на които за пореден път отдава почит с тази най-голяма нейна ретроспективна изложба.

Албена Стаменова е завършила чешка филология в Софийския университет. През 2003 г. защитава дисертация на тема „Лексикални старобългаризми в съвременния украински книжовен език“. В периода 1996–2006 г. е асистент в Катедрата по славянско езикознание към Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Кл. Охридски“, а от 2011 г. – доцент. Преподава теоретична и историческа граматика на украинския език. Ръководител е на профил „Украинистика“ във ФСФ. Интересите ѝ са в областта на украинския книжовен език, историята на украинския език, старобългаристиката, историята на украинско-българските книжовноезикови контакти. Автор на над 20 научни публикации. Занимава се активно с превод на украинска художествена литература и публицистика.