Начало Галерия Поглед към творчеството на Алла Горска
Галерия

Поглед към творчеството на Алла Горска

Албена Стаменова
25.04.2024
793
Алла Горска

„Буревестник“ (Боривiтер), ретроспективна изложба на украинската художничка Алла Горска (1929–1970), 14 март–28 април, Национален център „Українский дім“ („Украински дом“), Киев

Организатори на изложбата: Националният център „Украинский дим“, Арт-фондация „Дукат“ в сътрудничество с Фонда на Алла Горски и Виктор Зарецки. Куратори на изложбата: Олена Грозовска, Тетяна Волошина, Михайло Куливник, Катерина Лисова

Алла Горска е украинска художничка, отнасяща се към поколението на шестдесетниците, дисидентка, гражданска активистка и правозащитничка. Историята на живота и творчеството ѝ е драматична – от забраните и демонтажа на творбите ѝ и преследване от КГБ до жестокото ѝ убийство, извършено, по мнението на семейството ѝ и обществеността, от същото това КГБ. В наши дни практически цялото творческо наследство на Горска от областта на монументалната пластика е изгубено: повечето ѝ творби, намиращи се в градове в източната част на Украйна, попадат под руска окупация още през 2014 г., а на териториите, намиращи се под контрола на Украйна, са запазени само 2 мозайки – „Вятър“ в Киев и „Птица“ в с. Гелмязив, Черкаска област. Мозаечното пано „Буревестник“, чието име носи изложбата, се намира в окупирания от русия украински град Мариупол, както и паното „Дървото на живота“. Те са фатално повредени в резултат на руските обстрели на града, а съдбата им понастоящем е неизвестна.

Изложбата представя над 100 живописни и графични творби на Горска, ескизи за монументалните ѝ произведения от различни музейни и частни колекции, както и архивни материали, които хвърлят светлина върху творческата и обществената дейност на художничката, както и върху най-близкото ѝ обкръжение.

Входното оформление на изложбата с ескиз към „Буревестник“, снимка авторът

Изложбата заема два етажа от обширното експозиционно пространство. Бивш музей на Ленин, огромната по размери зала с форма на цилиндричен атриум е добре избрано място за представянето на творчеството на артист от областта на монументалната живопис и пластика. Висящо увеличено изображение на ескиз към творбата „Буревестник“ посреща посетителите в централния обем на атриума. То е фрагментарно отпечатано върху ленти от фина материя, спускащи се от тавана, които заедно го представят в цялост. Движението на въздуха предизвиква трептене на тъканта, което създава визуална илюзия за полет на птицата. Постигнат е въздействащ контраст между твърдата неподвижност и монументално изпълнение на оригиналното произведение и въздушната лекота на възпроизведеното изображение, което навежда на мисълта за безсмъртието на творческия порив и културната приемственост между поколенията.

Експозицията започва на първия етаж с представяне на важни моменти от личното и творческото развитие на художничката. Това е извършено много находчиво и информативно върху голямо настенно пано, на което върху хронологична ос годините от животоописанието на личността са поставени в контекста на световните събития. В този своеобразен пътеводител намират място важни исторически и културни епизоди и личности, илюстрирани чрез множество снимки.

Снимка на разрушените пана „Дървото на живота“ (1967) и „Буревестник“ (1967) в Мариупол. Личев архив на автора

Представянето на творчеството на Горска започва с нейни ескизи на костюми и декорация към различни театрални постановки на украинския театрален и кинорежисьор Леонид (Лес) Танюк (1938–2016). Опитите на художничката в областта на сценографията от началото на 60-те години на ХХ в. са известни на малцина, защото постановките по текстове на украинските литератори Иван Драч, Микола Кулиш, Михайло Стелмах, както и на Бертолд Брехт („Майка Кураж и нейните деца“), за които тя създава ескизите, са забранени и никога не виждат бял свят.

На първия етаж могат да се видят и ескизи на Горска към различни монументални пластични творби с нейно водещо участие, които всъщност винаги са изработвани от екип художници – „Буревестник“, „Дървото на живота“, „Вятър“, „Млада гвардия“, „Процъфтяващата Украйна“, „Жената-птица“ и др.

Отпечатаните върху текстил писма и дневници на Алла Горска. Личен архив на автора

Особено вълнуваща и показателна за духа на комунистическата идеологическа доминация в изкуството, на потисничество и страх в живота на съветското общество въобще, е съдбата на витража „Шевченко. Майка“, изработен в съавторство от А. Горска, О. Заливаха, Л. Семикина, Г. Зубченко и Г. Севрук. Този витраж е бил поръчан през 1964 г. по повод 150-годишнината от рождението на украинския поет Тарас Шевченко и е бил предназначен за сградата на Киевския национален университет, който носи неговото име. След като ескизите са били утвърдени и е бил изработен макетът, по внушение на партийното ръководство на УССР отношението на възложителите към творбата се променя. В деня на утвърждаването на макета лично тогавашният ректор на университета Иван Швец взима участие в разрушаването му и днес има запазени само ескизи и снимки от него. Комунистическите партийни „изкуствоведи“ съзират вредителски идеи в естетиката на творбата, оформена като триптих – твърде много напомня религиозно изкуство. Над централното изображение е изписан стих на Тарас Шевченко, а самият поет е изобразен с книга във вдигнатата си лява ръка, а с дясната прегръща жена – символичен образ на Майка Украйна. Сред възраженията срещу произведението са такива въпроси: Защо поетът е гневен? Кои са тия „неми роби“, за които говори той? Защо Майка Украйна е скръбна? И защо всичко изглежда сякаш зад решетки на затворническа килия? Заради участието си в този проект Алла Горска за първи път е изключена от Съюза на художниците и влиза в полезрението на КГБ.

Специално за тази изложба съвременните украински художници Олексий Сай и Микола Марусик създават видеосветлинна инсталация по мотиви от унищожения преди 60 години витраж „Шевченко. Майка“.

Ескиз към витража „Шевченко. Майка“

Естетическите търсения на Алла Горска, насочени към свобода на изразяването на художника, са свързани с дейността ѝ като дисидентка и правозащитничка. През 1961 г. тя става член и водеща личност в създадения през 1960 г. от Лес Танюк Клуб на творческата младеж, който се превръща в център на духовния живот и творческата свобода, развива интереса към националното минало на Украйна и украинския език, организира изложби, литературни вечери и етнографски пътувания из Украйна и повдига въпроса за правата на човека и за репресиите в СССР през 30-те години на ХХ в. Негови активни членове са също известни украински дейци на литературата и изкуството като Иван Дзюба, Иван Драч, Лина Костенко, Йевген Сверстюк, Иван Светлични, Васил Симоненко, Микола Винграновски и др.

Автопортрет на Алла Горска със сина ѝ

Дейността на Алла Горска като член на този клуб и правозащитничка, различни аспекти от личния ѝ живот, идеологическото преследване срещу нея, както и факти и обстоятелства около преждевременната ѝ смърт, са изложени на втория етаж на залата. Там могат да бъдат видени портрети на родителите ѝ и на известни литератори, неин автопортрет със сина ѝ и др., издържани в живописната естетика на 60-те години на ХХ в. Използвайки в камерни мащаби техниката на печат върху текстил, концептуално приложена при възпроизвеждането на творбата „Буревестник“, уредниците са изложили страници от лични писма и дневници на Горска, които органично се вписват в стила на разказа за нея чрез възпроизвеждането на почерка ѝ върху фината трептяща материя.

1962 г. е решаваща година от живота на Горска. Заедно с двама свои съмишленици – Лес Танюк и Васил Симоненко тя открива места на погребение на телата на десетки хиляди хора, жертви на сталинските репресии в периода 1928–1933 г. Това са Лукянивското и Василкивското гробище и местността Бики́вня край Киев. По съвременни данни там почиват останките на не по-малко от 50 000 души, като повече от 18 000 са идентифицирани. За откритието в Бикивня младите хора дори изпращат уведомление в градския съвет на Киев. С това си навличат неприязън и следене от страна на КГБ. Двайсет и осемгодишният поет Васл Симоненко, задържан в милицията по нищожен повод и жестоко пребит, след няколко месеца умира, силно увреден от побоя.

В експозицията е отделено специално място на тези ужасяващи събития и места, като отново жизненият път на Алла Горска е поставен в контекста на историята. На това място уредниците постигат силно емоционално влияние върху зрителите, като са съчетали визуалното въздействие със звуково – вой на вятър се разнася из помещението и съпровожда разглеждането на материалите.

Алла Горска, „Танц-дует“

Изложбата завършва с разказ за смъртта на худужничката и събитията, свързани с изпращането ѝ в последния ѝ път и отдаване на почит към паметта ѝ на следващата година. Горска е намерена мъртва в дома на свекъра си със следи от тежки наранявания, а самият той е открит мъртъв край железопътна линия. Официалната версия на разследващите органи е, че възрастният мъж е убил снаха си поради лична неприязън, а после се е самоубил. Семейството не приема тази версия, съшита с бели конци, нито пък приятелите и единомишлениците на художничката. На погребението ѝ се стичат много хора, а още повече – на годишнината от гибелта ѝ. Тази част от експозицията представя в увеличен размер писмени съобщения и донесения на милицията, където подробно се описва и кой е присъствал. Тук отново зрителните и слуховите възприятия се мобилизират едновременно под сухото тракане на пишеща машина и посетителят остава с мисълта за един смазан под репресивния валяк на съветската държава пълнокръвен творчески живот.

Алла Горска. „Калинова балада. Портрет на Иван Драч“

Рускиня по произход, Алла Горска си отива от този свят едва на 41-годишна възраст. Тя прекарва целия си съзнателен живот в Украйна, с чийто език, култура, история и изкуство свързва съдбата си. Тя е един от най-значимите творци шестдесетници в Украйна, оставила ярка следа с художественото си дело и с обществената и правозащитната си дейност. Украйна тачи паметта и делото на Алла Горска, на които за пореден път отдава почит с тази най-голяма нейна ретроспективна изложба.

Албена Стаменова е завършила чешка филология в Софийския университет. През 2003 г. защитава дисертация на тема „Лексикални старобългаризми в съвременния украински книжовен език“. В периода 1996–2006 г. е асистент в Катедрата по славянско езикознание към Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Кл. Охридски“, а от 2011 г. – доцент. Преподава теоретична и историческа граматика на украинския език. Ръководител е на профил „Украинистика“ във ФСФ. Интересите ѝ са в областта на украинския книжовен език, историята на украинския език, старобългаристиката, историята на украинско-българските книжовноезикови контакти. Автор на над 20 научни публикации. Занимава се активно с превод на украинска художествена литература и публицистика.

Албена Стаменова
25.04.2024

Свързани статии