Този сборник с разкази представя за първи път на българския читател един автор от Люксембург, носител на Европейската награда за литература за 2016 г. Грьобер има в писателската си биография няколко книги с разкази, както и един роман.
Това, което веднага ще направи впечатление на читателя, са непретенциозността и непреднамереността на разказването, и то в добрия смисъл. Разбира се, такова разказване може да бъде обосновано с онова, което интересува писателя, онова, което наблюдава, в което се вглежда и за което пише. А то, просто казано, е човешкото всекидневие. Героите на Грьобер на пръв поглед не са поставени в екстремни ситуации, не се отличават с някакви изключителни качества, а авторът не „дълбае“ в психологията им. Нещо повече, те са толкова познати ни в обикновеността си – мъж, работещ в града, но живеещ на село; жена, която избира подарък за Бъдни вечер; друг добронамерен мъж, който поради това е бил мамен, и това го е направило подозрителен към странни срещи; момиче, което просто иска да се забавлява, да танцува и заради това пийва малко повече… Разказвачът не се изкушава да взема страната на един или друг от тези герои, по-скоро се държи като наблюдател. Не натрапва, дори не демонстрира гледната си точка. С някаква „точно премерена“ отстраненост оставя на читателя да избере своя гледна точка към случките и героите.
И сега всъщност трябва да се каже важното, онова, което прави прозата на Гаст Грьобер не толкова „обикновена“. Героите и ситуациите, в които те ни се представят, са именно само на пръв поглед обикновени. Всеки от тях всъщност преживява дълбока личностна драма. Тя може да е свързана с откритието, че си тленен и краен, откритие, което се стоварва с цялата си тежест върху крехката и измамна подреденост на живота ти. Може да бъде и друго – да носиш чужда вина, заради което си приел отхвърлянето на малката общност, в която живееш, или пък да станеш обект на неочаквано насилие. А може да е и онова, най-тежкото – справянето със загубата на близко същество, опитът да живееш с отсъствието му, с всичко онова, което ти е отнето. Ето така, във „Всеки ден крие в себе си друг“ животът става необикновен, става труден, става болезнен дори, става онзи живот, който всъщност живеят героите.
Тази книга е за „другата“ ни реалност. За онова, което никога не може да се види и разбере във всекидневната среща на човека с другите. Или поне не веднага. Книга за скритите болки, за всекидневния трагизъм, който е неотменна част от цялостното ни присъствие тук, на този свят.
Мисля, че този сборник с разкази на непознатия ни Гаст Грьобер е позната и пълна с разбиране среща със самите нас, с всичко, което неизбежно е част от живота.
И въпреки че има известна неравност в „качеството“ на разказите (но това е сборник нали?), срещата с прозата на люксембургския автор си заслужава. Дори и да се случи това, което той „предвижда“ в предговора си към изданието: „Някои от разказите… могат да влязат в конфликт с личния ви опит или просто да са различни от него“, сигурна съм, че ще приемете, както и аз, неговата вяра, че „писането и четенето са начини да откриваме и осмисляме различни гледни точки…“ А „Всеки ден крие в себе си друг“ ни сдобива с възможността да се върнем отново и към своята.
