„Десет тайни за числата знайни“, Раймондо Варсано, илюстрации Мая Бочева, издателство „Робертино“, София, 2020 г.
Кой би могъл да си помисли, че числата имат лица? Кой би могъл да си представи, че всяко едно от тях има собствен характер? Когато разгърнах макета на книгата „Десет тайни за числата знайни”, се завърнах мигновено в детството – там, където всяка вещ и абстрактно понятие са одухотворени, имат свое име и съществуват. А да съществуваш, значи да имаш характер. Числата на Раймондо Варсано изскачат от пъстрите страници на поемата и разказват своята щура история.
Поетичното пътешествие започва с единицата, която „винаги е първа и нафукано върви отпред”, родена да бъде лидер и да вика: „тука има ред!” Следва двойката, която е обречената да бъде втора. За разлика от приказката на Андерсен, където патето се превръща в красив лебед, тук, в поемата на Раймондо, това не се случва. „И да вика или не ура”, двойката ще си остане „пате” в сянката на авторитарната единица. Тройката е „засмяна дебелана”, доволна от всичко – натруфена леля-еснафка, щастлива с осредненото си настояще… Следва четири – „самотничко число, хем е щъркел, хем не е”, което ни поставя философския въпрос: „колко прави две плюс две?” „Пет пък – мъж и половина” пародира онези хора, които нямат реална себепреценка. Те са самомнителни, себични и в крайна сметка предизвикват смях с убеждението си, че могат всичко. Техният кръгозор е ограничен, защото сигурният ум е затворен ум. Шестицата – „мечта за татковци и мами”, е „просто тра-ла-ла”. Седмицата е мистична, а осмицата носи магията на безкрайността. Девятката е купонджийка, която се е измъкнала от бремето да бъде винаги на шест – „търкулва се на опака страна”. Така неусетно се приближаваме до нулата, която преобразява всички числа, „защото тя венчална е халка”.
Писателят Раймондо Варсано обича да шокира читателите си и да поставя под въпрос начина, по който е устроен светът. Но не го прави назидателно, а единствено впрягайки в действие въображението. Това ясно се вижда в поезията му, подчинена на сюрреализма. В поемата си за числата Раймондо създава пъстри образи, които вълнуват и разсмиват читателя. С финото си чувство за хумор той придава характер на всяко число – сякаш е нарисувал шарж с думи. Допълващи строфите са изящните илюстрации на художничката Мая Бочева, които не са просто отражение на текста, а сякаш негов съавтор. И тук откриваме нейния неповторим художествен стил на илюстриране на всевъзможни образи, пространства и идеи, които закачливо надничат от страниците на книгата, насочена и към малките читатели, и към техните родители. Илюстраторката Мая Бочева е известна в книжните среди като изключителен професионалист и естет. Нейни са илюстрациите на някои от най-красивите детски книги у нас – на „Приказки от стари времена” на Шарл Перо (изд. „Дамян Яков”, 2006 г.), Братя Грим, „Приказки от 1001 нощ”, небезизвестните „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада” на Ено Рауд (изд. „Дамян Яков”, 2018 г.), както и редица съвременни повести и романи за деца от български автори. В книгата „Десет тайни за числата знайни” илюстрациите на Мая Бочева създават алтернативно пространство, в което детето да преживее литературата – тя се превръща в посланик на авторовия текст в детското сърце. Любовта ни към книгите изобщо, а и естетическите ни предпочитания в по-късна възраст зависят в изключителна степен от нашите първи срещи с книгите и визиите от детската ни среда. „Десет тайни за числата знайни” е впечатляваща картинна книга, която със своите живи илюстрации и закачлив текст безспорно ще изгради висок естетически вкус у малките си читатели.
Шрифтът на поемата е специален, целенасочено избран да улеснява читатели с лека до средна степен на дислексия. „Десет тайни за числата знайни” е образователен литературен проект, ориентиран към деца, и основната му цел е насърчаване на четенето и преодоляване на трудностите, свързани с дислексия у подрастващите. Но това далеч не е всичко. В края на поемата малчуганите ще намерят игри под формата на задачи, които ще помогнат на децата да учат с усмивка. Интерактивните елементи насърчават ангажираност и следващ прочит, провокират диалог с възрастните и търсене на нови знания.
Идеята – да бъде създаден образователен проект за деца под формата на картинна детска книга, е очарователна. На българския пазар от скоро се наблюдават картинни книги, но много малка част от тях са на родни автори и илюстратори. В България няма традиция в създаването на книги с по-малко текст и повече илюстративен материал. А това определено е пропуск. Защото именно тези книги насърчават ранното детско четене, формират бъдещия читател. Успехът на скорошни попълнения в жанра като „Птичето и дървото” от Вера Асенова (изд. „Софтпрес”, 2020 г.) показва нуждата от повече такива книги. Свидетелство за това са и книгите на Никола Райков, също илюстрирани от Мая Бочева, които се радват на голям интерес сред малките читатели.
Ще завърша с мисъл на Симон дьо Бовоар: „Да пишеш е велико. Да пишеш за деца е гениално. Това е умение, което се удава само на блестящия, чист и искрен ум”.
Писателят Раймондо Варсано даде заявка за изключителния си талант още в сборника си с разкази „Натам, нанякъде…“ – емоционално, човешко произведение, което се гмурва надълбоко и без страх във философските проблеми. Присъщият му нежен изказ проличава веднага и в книгите му за деца, толкова различни и като композиция, и като тематика („Приключенията на Пиляпа, бялото бръмбарче”, изд. „Колибри”, 2019 г.). Разноликостта на таланта му не може да не впечатли. Варсано пише за деца така, както пише за възрастни: откровено, директно и истински. Негови произведения са преведени на английски, руски, чешки и френски.
