Начало Галерия Поетика на останките
Галерия

Поетика на останките

Яница Фендулова
02.02.2025
494
„Всичко, което остава“, изглед към изложбата, фотография Александър Карчински

Биляна Токмакчиева „Всичко, което остава“, звуков дизайн Ив-Кристиан Ангелов, куратор Гергана Минкова, Галерия Doza, 20 януари–8 февруари 2025

От политически науки до поетика на останките – такъв се очертава пътят на Биляна Токмакчиева до първата ѝ самостоятелна изложба „Всичко, което остава“. Амбициозно заглавие, зад което стоят драматични образи. „Лице в лице с остатъците от живота“, пише в кураторския текст. Изложбата залага прастар, затова и тежък въпрос – Какво остава? Представени са серии неидентифицирани обекти от колорирано зебло и восък. С тях Биляна Токмакчиева изглежда ровичка в страховете от самото съществуване.

Галерия Doza е мистериозна, някак непристъпна – облицована с черно фолио витрина и висок, черен, тежък портал – не знаеш какво следва. Театралното чувство започва още преди изложбата. Пожелават ти приятно гледане – влизаш, вратата хлопва и вътре в първия момент – абсолютен мрак. Парадоксално, но един от честите въпроси, след като вече си разгледал коя да е изложба, е „Хареса ли ти?“.

Хлопнала е. Мрачина, празнота и дълбоко потапящ звуков пейзаж – дезориентирано минаваш през това наситено „нищо“ и стигаш до края на залата, там… застоели остатъчни материи по поточна линия – засъхнали живителни сокове, процеждащи се от високо провиснали и дълго третирани телесности. Питам се: какво идентифицира плътта? Изложбата внушава хладна пустош и стаени страхове. Заглавието дори не пита какво остава (от нашето живеене), а дръзко казва: „Ето, това е всичко“ и показва. Ако кажеш „Харесва ми“? Какво означава да харесаш онези окачени анонимни втелесени, овързани, задушени, изцедени, болезнено сгърчени, пронизани оттук и оттам от стоманени куки, насред тъмното и студеното, обрамчено с черен найлон – онзи, който ползваш за мръсната работа и после изхвърляш? Висят в пустото по стоманени въжета и вериги, а ти вървиш по прецизно шлифован, лъскав и чистичък, неутрално сив под, докато стигнеш дъното, където онези висят… И не знаеш какво са.

Поставени са внушителни образи. Вече засъхналите, някога живителни, изцеждали се капка по капка незнайно откога, бавно стекли се по платнища едро зебло – тези капки евентуално съдържат онова, което остава в клопката на восъчна памет. Дали да си мисля за кехлибар или хербарий, да си мисля за Лъвкрафт или за Зюскинд, за мащабна колекция от живителни сокове на едри екземпляри… Какъв екземпляр виждаме в ясно осветената хладилна витрина на подземното ниво на Галерия Doza? Те „чакат да бъдат открити, употребени, съживени или унищожени“, казва кураторката Гергана Минкова за втелесените.

„Всичко, което остава“, изглед към изложбата, фотография Александър Карчински

Остава ни да вярваме, че това не е всичко, което остава. Да вярваш все пак носи двусмислието на убеденост и сигурност с паралелна вероятност, уклончивост и в последна сметка несигурност.

Какво съдържа восъчната памет? Наново поставен, този въпрос е фокус в паралелната програма на изложбата. Представени са авторският пърформанс „Баптизъм“ (24 януари) и „Концерт на восък“ (31 януари) – изпълнение на амбиент и нойз музикални експерименти, провокирани и резониращи на инсталацията. Ив-Кристиан Ангелов е един от изпълнителите в „Концерта“, наред с Божидар Савов и Upper Reaches. Негово дело е и звуковото оформление на пространството – значителен елемент в цялостното внушение на изложбата на Токмакчиева.

Самостоятелната изложбата „Всичко, което остава“ добива плътност с всяко последващо действие и се развива социално. За пърформанса „Баптизъм“ Токмакчиева преобръща концептуално инсталацията, без да променя висящите по куки обекти. В центъра на вниманието този път са намясто обливаните във восък малки парченца чист канапен плат, наричани и подадени на всеки от присъстващите. С този жест тя създава позитивно пространство, пространство на свързаност, споделено в груповия ритуал.

Восъкът е ключов материал в нейната работата и присъщ на последните ѝ произведения, показвани първо в културното пространство „Бобина“, после в Sofia Underground: Synesthesia и във финалната експозиция от school4artists миналата година. Настоящата изложба развива в мащаб този цикъл восъчни произведения. „Всичко, което остава“ е артистична заявка с размах и смелост.

„Всичко, което остава“, изглед от подземното ниво на галерията, фотография Александър Карчински

Биляна Токмакчиева (род. 1990 г., София) завършва политически науки и международни отношения (2012), впоследствие живопис в НХА (2023). Ето така: от политическите науки до поетиката на останките. Политиките в артистичната сфера изглежда привличат вниманието ѝ. От 2023 г. тя основава малка група на име Artist at Play, превърнала се в инициатива с фокус развитието на (професионална) среда за млади артисти с място за експерименти, срещи и колаборации. Artist at Play организира регулярно събития в културното пространство „Бобина“ и вече привлича вниманието на артисти и извън София. Инициативата е от младите за младите – крайно нужна и очевидно успешно запълва иначе празните стъпала между обучаващ се в академията и практикуващ в реална среда, където тази „дейност“ (професия?) някак добива смисъл.

Ако търсим „младите“ в София – отиваме в Галерия Doza до 8 февруари. Иначе – търсим Artist at Play.

Яница Фендулова
02.02.2025