Или кой разпореди това безобразие
Това, което ни поднесе злощастният ни премиер в оставка Росен Желязков в Давос не може да се определи по друг начин освен като невероятен, скандален позор за страната ни. Дайте си сметка: въпросният Желязков – една безлична фигура, инсталирана на премиерския стол, но на която в изминалите месеци партийният му шеф Бойко Борисов периодично се караше, застанал гърбом към него, с разкопчано сако, даваше му нареждания като на провинил се калпазанин – от месец насам е, повтарям, заедно с цялото му правителство в оставка. От една седмица пък България формално няма и президент. Тоест от една седмица две ключови институции на страната ни са „извън строя“. Работи само Народното събрание – собствено върховната власт в парламентарната ни република. И ето – председателят на изпълнителната власт – пак казвам от месец насам в оставка, без да е упълномощен от тази върховна власт и въобще от когото и да било, официално подписва в Давос документ за присъединяване на България към поредната дивотия на рижия Нерон от Вашингтон – към някакъв си съчинен от него „Съвет за мир“, чиято изобщо неприкривана цел е да разруши световната Организация на обединените нации (ООН) и всъщност да ескалира обявената „студена война“ на САЩ с Европа.[1]
Питам пак: чие официално институционално решение изпълнява „изпълнителната власт“ на министър-председателя в оставка? Не на парламента ни, депутатите, в който научиха за извършеното от Желязков в Давос постфактум; не и на президента („върховният главнокомандващ“ на страната), който също е в оставка, не и на вицепрезидента, който вече не е вицепрезидент, но още не е и президент. Нали Желязков все още изпълнява функцията на шеф на изпълнителната ни власт. Чие разпореждане тогава изпълни той в Давос, сядайки на трибуната в близост до Тръмп и в одиозната компания на близкоизточни, азиатски, латиноамерикански и постсъветски държавни лидери? Всъщност повечето от политически будните граждани у нас могат да дадат отговор на този въпрос, който, разбира се, никой официално не смее да изговори, защото той също е позорен. Изпълни разпореждане на Делян Пеевски, депутат от четвъртата по численост парламентарна група в НС, който почти истерично желае да бъде изваден от „списъка Магнитски“, все не успява, и поредната дивотия на Тръмп с измисления „съвет за мир“ му се вижда като неочаквано проблеснал шанс най-сетне да го постигне. Изпълни, повтарям (при това непрогласено), разпореждане на Пеевски, на командващия към настоящия момент и „командира“ на самия Желязков – Бойко Борисов, и – всички знаят това – почти намиращия се в оставка председател на злополучната БСП Атанас Зафиров и рошавото шефче на ИТН Тошко Йорданов. Питам: не е ли позор това за българската политическа система изобщо?
По-нататък (и далеч по-важно): със скандалния акт в Давос политическият слугинаж на Пеевски, към който вече открито се числи и партията ГЕРБ, Росен Желязков постави България в позорно положение в каквото от времето на целувките с Брежнев не сме се озовавали. В момент, в който „студената война“ между Тръмпова Америка и Европа: тоест заканите на рижия Нерон да присвои Гренландия, да отнеме със сила европейска територия, истеричните му заявления, че налага 200% мита върху скандинавските държави в нашия континент, бруталните му нападки срещу президента на Франция Еманюел Макрон – е достигнала почти пределна ескалация, но и в момент, в който Европа, в лицето на повечето свои лидери най-сетне застана твърдо срещу безумеца отвъд океана, България извърши формено предателство спрямо нея.
Спомнете си: ние чухме в Давос една наистина историческа реч на канадския премиер Марк Карни, в която той заяви ясно, че досегашният световен ред е отишъл в миналото, че ние сме в разгара на исторически разрив, а не на преход и начерта стратегия за ново (анти-Тръмпово и анти-Путиново) сътрудничество на демократичните държави. Чухме (поне тези, които още имат уши) и пределно откровената реч на Володимир Зеленски, че Европа най-сетне трябва да спре задкулисните си сътрудничества с Русия. Чухме ясно заявената (и този път стреснала безумецът отвъд океана) позиция на Европа, че няма да предаде Гренландия (а значи и Европа). И в същото, в същото време чухме, че България – нека бъдем честни – почти по милост приета в началото на века в Европейския съюз, след десетилетие най-сетне получила членство в Шенгенското пространство, в Еврозоната, тоест най-сетне напълно интегрирана в Европа – извърши формено предателство към нея. При това извърши го в особено критичен за Европа момент на изправящи се от двете ѝ страни нови фашистки режими, почти подаващи си ръка от двете страни на океана. Позор, да – скандален позор, с който – трябва да го запомним – ни покриха именно слугите на един… местен деребей.
Всъщност преди началото на форума в Давос един от най-решителните противници на рижия Нерон в САЩ – губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм – предизвика европейските лидери като им заяви, че им е донесъл наколенки, които да си турят, когато за пореден път капитулират пред него. Този път обаче той не се оказа прав. Мнозинството от европейците не се огънаха. За наш срам наколенки си сложи единствено нашият злощастен премиер в оставка. Казвам единствено той, защото Орбан, до когото ни нареди, отдавна ги ползва, покланяйки се ту към единия, ту към другия днешен диктатор. Дайте си сметка по-нататък драги читатели, че дори, дори традиционно антиевропейски „дисидиращите“ и проруски ориентираните премиери на Словакия, на Чехия, на традиционно „консервативната“ Австрия този път не се подлъгаха да се подредят в измишльотината на Тръмп. Подредихме се – заедно с Унгария и, представете си, с Албания и Косово – ние.
И знаете ли кое е още по-позорното? Убеден съм, че въпреки поставените наколенки унизителният акт на Желязков не успя да накара Тръмп… дори да ни забележи. Появилата се веднага след учредяването на т. нар. „съвет за мир“ информация, че към него се е присъединила и Белгия – още същата вечер официално опровергана от Брюксел – породи догадки с коя по-точно държава от подписалите всъщност е станала грешката. Някои твърдят, че Белгия е била обявена вместо Беларус. Други обаче (и аз в това число) смятат, че Белгия е била обявена по-скоро вместо България. Все пак Беларус, заради съюзничеството си с Путинова Русия в днешно време не е съвсем непозната за САЩ, тъй че наместо нея в съобщението за „небивалия успех“ на Тръмп в Давос да бъде поставена Белгия. Виж „нашата родина“ спокойно би могла да не бъде разпозната от авторите на съобщението: „Bulga…”, Belg…“ – тази пък коя беше? Аха, сигурно е Белгия, казали са си Тръмповите чиновници.
В медийната „подлога“ на Борисов и Пеевски (не мога повече да бъда любезен) в-к „24 часа“ от 23.01., въпреки опровержението, Белгия отново фигурира сред страните-учредителки на Тръмповия „съвет“. Публикувана е и снимка на ръкуващия се с Тръмп Росен Желязков, на която рижият Нерон гледа сякаш с усилие да осъзнае с кого всъщност си разменя дежурния жест, а нашичкият го съзерцава с благоговение. И макар под снимката вестникарската „подлога“ да ни е написала, че „премиерът ни беше посрещнат топло от Доналд Тръмп по време на подписването на „Хартата“, че „двамата си размениха две дълги (ти да видиш! – б. м.) ръкостискания“ и даже, че „след кратък разговор републиканецът го потупа по рамото“ (направо да се подмокриш) – аз съм сигурен, че рижият Нерон, както тогава, така и днес няма никаква представа коя пък беше тази държавица, която хората му са склонили да си тури наколенките – дали е някъде там на брега на някой „голям и красив океан“ заедно с Индонезия, или пък е съседна с Узбекистан… Ето защо обаче съм сигурен, че и най-дълбоката причина за стореното: да се накара Тръмп да извади „нашия човек“ от списъка Магнитски и този път няма да доведе до някакъв резултат. Ние сме… Белгия ли, Беларус ли, или всъщност… все тая. Нито пък, както пишат „подлогите“, ще ни махнат визите за САЩ, ще ни разрешат дерогация за „Лукойл“ и (представете си) „строителство в Газа“. Европа, Европа обаче ще запомни нашето предателство.
С две думи и в заключение: недопустимо е, драги сънародници, да си позволим да преглътнем този позор. Не бива в никакъв случай да позволим Народното ни събрание да го легитимира. И ако искате да го осъзнаете в цялата му скандалност, препрочетете си списъка от държави, в който си позволиха да ни наредят слугите на олигарха (при това към настоящия момент в оставка). Ето ги: Аржентина, Албания, Армения, Азербайджан, Бахрейн, Беларус, България, Египет, Унгария, Израел, Индонезия, Йордания, Казахстан, Косово, Мароко, Монголия, Пакистан, Парагвай, Катар, Саудитска Арабия, Турция, Обединени арабски емирства, Узбекистан, Виетнам.
Е, как е, харесва ли ви – с Тръмп начело в новия „евразийски съюз“? Не, не бива да позволим това безобразие!
________________________
[1] Впрочем в уставния документ пише, че председателят на „съвета“ – Доналд Тръмп – разполага с лично вето, има право сам да си избере наследник, да тълкува и променя правилата и дори да закрие „организацията“, когато пожелае.
