Без да има потенциала за възпроизвеждане на вече култовия „Перфектни непознати“ на италианеца Паоло Дженовезе (с 49 римейка от създаването си преди десет години), испанският филм „Сантиментално“ (а преди това пиеса „Съседите отгоре“) предизвиква доста обещаващ интерес и възможност за преплитане на разнородни народопсихологически особености, както доказва и най-новата версия на Оливия Уайлд – „Поканата“ (разпространявана на български с по-познатото заглавие „Съседите отгоре“).
Всичко започва с пиесата от 2015 г. Пет години по-късно авторът ѝ Сеск Гай сам заснема филмовата адаптация „Сантиментално“. Следват италианска, германска, френска, руска, чешка и дори корейска версии. Американците се сещат последни (засега) – може би актрисата Оливия Уайлд е харесала образа и е решила да си предостави ролята от позицията на режисьор.
Интересен е изборът и на останалите трима актьори в съпоставка с изпълнителите от „първообраза“. Консервативният и саркастичен Хулио на Хавиер Камара е заменен с разочарования, почти истеричен Джо на Сет Роугън. Позитивната аржентинка Ана се е превърнала във фрустрираната Анджела на Уайлд. Чувствено първичният пожарникар Салва е заменен с отворилия нова страница „ястреб“ на интелектуалеца Едуард Нортън. До него Пенелопе Круз (хем испанска нишка, хем отмятане на позицията „един чужденец в карето“) е малко по-неврастенична психоаналитичка от добронамерено закачливата Лаура в оригинала. От друга страна, промените в образите са част от ясно доловимото нюансиране на вече познатата ситуация, в която едно семейство е поканило на гости двойка съседи…
В сюжета на каталонския сценарист и режисьор Сеск Гай, когото българската публика познава също от „Истории, които не са за разказване“ (2022) и „Моята приятелка Ева“ (2025), един пасивно-агресивен съпруг, бивш класически музикант, а сега преподавател по музика, се прибира в къщи и научава, че жена му е поканила на гости съседите от горния етаж, които почти всяка нощ ги тормозят с шумни секс изпълнения. Между двамата избухва препирня, в която се очертава основният проблем: Ана завижда на съседите заради удоволствието, защо Хулио вече не се интересува от нея, а постоянно се изолира на покрива да пуши и да гледа звездите…
Съседската двойка е с по-либерални възгледи, които хващат неподготвена дори толерантната Ана, а Хулио се държи саркастично между неудобство и зле прикрита враждебност. На тръгване гостите признават защо всъщност са дошли, домакинята се прави на отворена, а мъжът ѝ започва да се подиграва с нея. Избухва нов семеен скандал, в който психоложката заема позицията на „рефер“ и изслушвайки неразрешените конфликти, стига до заключението, че двамата трябва да се разделят. Преди да си тръгне окончателно, Лаура кара съпрузите да се сбогуват един с друг…
Познаваме режисьорската работата на Оливия Уайлд от психотрилъра „Не се тревожи, скъпа“ (2022). Един филм не изгражда „почерк“ и все пак е доста забавно да си припомним този, докато усещаме отделни нотки на съспенс, параноя и стаена заплаха във взаимоотношенията между двете двойки в камерната обстановка на „Съседите отгоре“. Американските герои като цяло са по-истерични в сравнение с испанците, но различните обвинения, които си разменят и двете двойки, освен усещането за недооцененост (като личности и като брачни партньори) налагат и едно опасение за ескалация в отношенията, което, ако не познавате оригинала, може да изглежда съвсем правдоподобно.
Джо е мрънкало, Анджела се чувства пренебрегната и натяква на съпруга си за щяло и нещяло, отношенията им са на ръба на търпимостта, както в оригинала между Хулио и Ана, но с детинско „повишаване на тона“. Загрижеността за оргазмите на съседката се измества към карикатура, също като споровете за виното, тирбушона или веганската диета на гостенката. Комуникацията между четиримата ту добива помирителен тон, ту граничи с ексцентричен тормоз. Постепенно се преминава към философстване за „нещата от живота“, като разговорите звучат „по-задушевно“, докато в испанския филм се плъзгат леко по повърхността.
В отделни епизоди всеки от четиримата заприличва на психопат, което контрастира с поддържането на добрия тон при испанските персонажи (може би лицемерие?). Римейкът е около 25 мин по-дълъг, което до голяма степен се дължи на факта, че Джо и Анджела сякаш започват да обмислят съвсем сериозно поканата на съседите, и едва контузията на Джо спира процеса… В даден момент и четиримата съжаляват и се извиняват за нещо, а след това на кризата в отношенията на домакините е отделено по-малко време, но пък Анджела дава чудесно обобщение на собствената си гледна точка към ситуацията: „После ти реши да бъдеш нещастен“.
Разликата е в откровеността, бруталността, по-задъхания ритъм, делничната истерия и в по-натрапчивото говорене за секс в американската версия. Но няколко минути преди края на филма на Оливия Уайлд има момент, в който холът изглежда така, сякаш съседите всъщност никога не са идвали на гости, и тази промяна в перспективата сама по себе си осмисля съществуването на още един римейк по темата за „съседите отгоре“…
