Начало Идеи Гледна точка Поклонение пред Равноапостолите
Гледна точка

Поклонение пред Равноапостолите

6409

Президентите на България и Република Северна Македония пътуваха в един самолет до Рим, за да се поклонят пред гроба на св. Кирил. Това се отчита като дипломатически успех, като положителна стъпка, като напредък в трудните отношения между двете страни. Колкото и да е малка, стъпката е положителна. Трагично е, че се е стигнало дотам, на такива малки стъпки да бъдат давани такива високи оценки. На нещо, което трябва да е естествено, да се гледа като на голям дипломатически успех. Сигурно и молитвите на св. Кирил са допринесли двамата президенти да седнат един до друг и да разговарят. А след като разговарят, има надежда и за реална промяна в отровените от години отношения. През годините, когато съществуваха два враждебни идеологически и политически лагера, често използван израз при всяка дипломатическа среща беше „разведряване“. Сега сякаш светът толкова се е смалил, че между две малки държави, които имат общо минало, както никои други държави в Европа, да е необходимо разведряване, сякаш са застанали с целия си ядрен потенциал една срещу друга. Но, слава Богу, че нямаме ядрен потенциал и войната ни е само словесна и дипломатическа.

Светите равноапостоли Кирил и Методий са изпратени като апостоли, но и като дипломати от Константинопол по молба на Великоморавския княз Ростислав да просвещават, но и да изпълняват дипломатическа мисия на Ромейската империя. Ростислав изпратил молба първо до римския папа, който вероятно по свои дипломатически съображения не отговорил. Тогава князът се обърнал към император Михаил ІІІ, който преценил, че изпращането на учители, подготвени да разпространяват християнската вяра, ще разшири и заздрави влиянието на империята в тези земи, в които се водели остри спорове между източното и западното духовенство. Императорът изпратил най-подготвените държавни мъже – ученикът на най-яркия представител на византийската мисъл от това време – Фотий, а по-късно главен библиотекар на патриаршеската библиотека Константин и неговият по-старши брат Методий, игумен на големия манастир „Полихрон“. Те вече били изпълнявали подобни отговорни държавни мисии при сарацините и хазарите и отдавна се готвели за мисия сред славяните, като за целта превеждали свещените книги на новосъздадената азбука, наречена глаголица, пригодена за славянската реч.

Очакванията на императора на Константинопол и на Фотий, който вече бил станал патриарх, за мисията се изпълнили. Двамата братя били посрещнати във Велехрад с почести от Ростислав и с открита враждебност от господстващото в Средна Европа немско духовенство. Мисионерите кръщавали, просвещавали, ръкополагали свещеници, устройвали църковния живот, подготвяли ученици и за кратко време извършили дела, наистина достойни за апостоли. След това последвали клеветите и гоненията срещу тях, но и те не ги разколебали. Отпътували за Рим, където служили Литургии на славянски език, а папа Адриан ІІ лично благословил преведените от тях книги. В Рим приключил земния живот на Константин, който преди да издъхне, приел монашество и станал Кирил, а брат му с двойно усърдие продължил започнатата мисия.

Тези исторически и биографични моменти ги знаем още от училище, но ги припомням, за да обърнем внимание колко различна е дипломатическата мисия на двамата братя от дейността на днешната дипломация. Съвременните дипломати са фиксирани единствено върху политиката и дори понятието за дипломация се свързва единствено с политиката. Византия изпраща на дипломатическа мисия просветители, които да сеят духовност и по този начин да изпълняват държавническата мисия. Днес личностите на равноапостолите се използват от държавите в тяхното дуелиране за доказване на преимущества и заслуги. Спори се за етническия произход на братята, като за целта се премълчават едни и се преувеличават други сведения от историческите извори. За тяхната просветителска мисия се говори по такъв начин, сякаш тя е нещо от далечното минало, а днес до нас са достигнали буквите, писмеността и това ни е напълно достатъчно. Само че на съставената от тях писменост никой от нас днес не може да прочете и една дума, дори една буква. Съставената от тях глаголица днес е толкова непозната за нас, колкото и преведените на нея духовни книги.

Днес се надпреварваме да им издигаме паметници и с това сякаш показваме, че не знаем друг начин да ги почитаме. Първият паметник на Светите братя Кирил и Методий в Русия е издигнат едва през 1990 година в Мурманск. За изминалите оттогава 30 години в Русия са изградени може би повече паметници, отколкото съществуват във всички останали славянски страни. Тази почит е похвална, но дава основания за съмнение, че техните имена се използват за съвременна пропаганда. Ако нямаше такива цели, как бихме могли да си обясним факта, че до 1990 година в Русия не е имало нито един паметник.

Първият паметник на просветителите у нас, дело на Иван Топалов, е открит през 1933 г. в двора на Хуманитарната гимназия в град Казанлък, носеща тяхното име. Най-стари и най-многобройни са паметниците им в Чехия и Словакия, като първите са още от ХІV век. Това е естествено, тъй като те развиват своята дейност там. Чехите и словаците може и да не пишат на кирилица, но почитат духовното дело на просветителите.

А най-грубо имената на светиите се използват за шовинистични цели в Република Северна Македония, където се правят неприкрити опити за тяхното присвояване, наред с много други исторически личности и събития. В стотиците исторически изследвания, писани от най-видните световни историци, дейността на Светите братя е представена по един начин и единствено в северномакедонските учебници, книги и медии – по различен, но това никак не смущава рупорите на пропагандата. През последните месеци северномакедонската пропаганда е толкова активна, че някои световните политици наистина започнаха да оказват натиск върху България да направи отстъпки от своята позиция за приемането на Република Северна Македония в Европейския съюз. Северномакедонските политици явно разчитат, че историята не е била любим предмет в училище за техните европейски и световни колеги и се опитват за използват незнанието за подмяна. И колкото повече се убеждават, че този подход им върши работа, толкова по-агресивни стават. Вероятно си казват, че щом фалшифицирането на историята постигна такива резултати в тяхната страна, то защо да не го направи и в останалия свят, който и без друго днес с такива динамични темпове подменя старите си ценности. Вулгарното е, че инструментът за нечистата пропаганда са пречистите личности на равноапостолите.

В близките дни и месеци предстои да видим дали нашият президент, у когото сега е цялата власт в страната, ще устои на северномакедонската подмяна и на външния натиск и ще опази нашата национална чест. Духовното дело на равноапостолите сме оставили на миналото и вече сме се примирили с това. Цивилизационното им дело принадлежи на всички цивилизовани народи и то не може да служи за разединение, противопоставяне, омраза и вражда.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора