Да, след текста си от миналата седмица тази неделя смятах да изложа и външнополитическите мотиви на споменатия предишния път „мозъчен тръст“, който се старае така неимоверно да ни внуши, че „съкрушителната победа“ на Румен Радев на предстоящите избори е неминуема, че бившият президент е „вдигнал огромна вълна“ от надежди „сред целия български народ“ и т.н., и т.н. Само че тези мотиви са така очевидни за всеки що-годе критично мислещ човек, че те направо ме отказаха да се занимавам с тях.
И все пак, накратко: Европа днес е изправена пред решаващ избор – да се консолидира срещу безумията на Тръмп отвъд океана и на продължаващото безумие на Путин отсам него. Безмилостно за всички „евроскептици“ и провокатори на европейското единство започва да се формира една „Европа на две скорости“, изтласкваща от себе си разни Орбановци, Фицовци и т.н. Русофилите в Европа са все по-дълбоко изолирани, а Украйна все „не губи и не губи“ тази уж „обречена война“, и – както се вижда – няма да се лиши от помощта на най-важните страни от континента ни. Войната на Тръмп в Иран заплашва да руинира неговата „аура“ и значи… всичко това „налага“ България да подкрепи изпадащия в криза евро-орбанизъм и да усили традиционната си русофилия. „Възраждане“ не се справиха, те все повече губят подкрепа, традиционните путинофили от БСП са в залез и значи… трябва, трябва да дойде някой „нов“ в този орбанистко-фицовски тренд. Това е важно и за родните ни (и уви, безсмъртни) „Копейки“, и за европейските „консерватори“. Ето защо им е нужна „вълната Радев“ – нашият „малък (защото и България е малка) Орбан“. Дотук значи с анализите ми за родния „Орбанчо“.
Всичко е ясно и да – не ми е интересно.
По-интересна днес обаче ми е продължаващата истерия около „казуса Петрохан“ и също все по-истеричното му свързване с ПП-ДБ. Защо им е нужно това? И на кого му е толкова нужно?
Неотдавна мой познат, свързан с властовите кръгове у нас, ми каза, че скоро след събарянето на правителството на Росен Желязков някакво висше ченге му е доверило, че „съвсем скоро ще нанесат такъв удар на ПП-тата и ДБ-тата, че след него те въобще няма да могат да се изправят“. Само месец по-късно обществото ни бе потресено от случилото се във и около хижа Петрохан.
И днес ще кажа, че аз не бих се одързостил да гадая какво собствено е предизвикало тази трагедия и даже в какво собствено се състои тя – групово самоубийство ли е, или масово убийство… Каквото и да е обаче, имам все по-силното подозрение, че е много вероятно именно тя да е била подготвеният срещу ПП-ДБ „удар, от който те няма да могат да се изправят“. Разбира се, това означава, че аз имам и силно подозрение, че трагедията е била режисирана и режисирана именно от външни на общността Петрохан сили. Повече от подозрения за всичко това аз, разбира се, нямам. Не мога да не забележа обаче очевидното: каквото и собствено да се е случило, то с огромно старание и тутакси – преди всички експертизи, аутопсии, проверки и т.н., бе истерично политизирано. „Кметът Терзиев бил дал дарения“, „бивш министър от коалицията им бил приятел“… Те пък – самоубилите се (сякаш това е най-важното при едно групово самоубийство) били будисти ли, такива ли, онакива ли, във всеки случай всячески „нетрадиционни“ и значи – „секта“, на която ПП-ДБ „били приятели“. Оттам нещата бързо се разшириха и обобщиха – „сектата Петрохан“ буквално се превърна в нещо като „политическо поделение“ на цялата коалиция ПП-ДБ; служебното правителство бе наречено „правителството Петрохан“, тоест правителството на „педофилите“, „сектантите“, „убийците на деца“ и т.н.
И ето – понеже всичко това е очевидно – аз имам сериозното подозрение, че именно то и бе замисленият „удар“, от който ПП-ДБ няма да могат да се изправят. Ще кажа обаче, че тъкмо поради така острастената политизация на казуса… нещата май не се получиха на „режисьорите“. Те май този път сглупиха. По няколко причини. Първата бе, че страшно избързаха да стилизират жертвите като направо диаболична секта. Направиха го преди да са ни осведомили за най-важното, което обичайно интересува обществото при такива трагедии: как точно е станало станалото, за самоубийство ли наистина става дума и какви са мотивите за станалото. Поднасяха ни често противоречащи си версии, недообмислени „факти“ – ето например: единият от „самоубилите се“, Ивайло Иванов, видиш ли, първо се прострелял под брадичката, но понеже не умрял, в пълно съзнание се прострелял втори път в главата. Кой ще повярва на това? Поднасяха ни и после бързо подменяха разни „данни“ – за часа на изстрелите, за местата на телата в кемпера, за различните резолюции на публикуваните видеооткъси от камерите, необяснимите отсъствия на части от тях, липсата на трафични данни, липсата на централна инициатива за издирване на кемпера, в който пътува дете (а както се е разбрало пътувалите от кемпера са загинали дни по-късно и са можели да бъдат спасени), разделянето на следствието на две при очевидната му национална значимост, липсата на записи от АПИ-камерите, блокирането на достъпа за журналисти под предлог, че на мястото на трагедията се работи и после възникналия втори пожар, който работещите там някак не са забелязали, изчезването на свидетеля, намерил телата, замлъкването на всички, които дадоха сведения първоначално, нескопосаното обяснение за разположението на телата на изтеклата от органите снимка, наличието на фенобарбитал в стомаха на Ивайло Калушев – лекарство отдавна излязло от употреба в България, обвиненията, че са закупили твърде евтино земята около хижата, при положение че е закупена на пазарна цена, разположението и причината за смъртта на кучетата, противоречията около броя на гилзите и проектилите в кемпера и т.н., и т.н. За сметка на това обаче с огромно старание „произвеждаха“ психопрофила на Ив. Калушев, на хората от групата му; от трибуната на самото НС питаха по най-гнусен начин „намерена ли е семенна течност в телата на жертвите“. И ето – вместо да убедят обществото, точно както и мен – силно го усъмниха, че тук се режисира „активно политическо мероприятие“. Като добавим към това (трябващото да им е известно на „режисьорите“) катастрофално високо недоверие на огромна част от сънародниците ни към институциите, ангажирани с този случай – прокуратура, полиция и т.н., вместо да изпишат вежди „режисьорите“… извадиха очи.
Втората причина за това, че „операцията Петрохан“ май не им се получи, бе именно, че страшно бързо и страшно глупаво я политизираха. Все пак в България политическите привърженици на ГЕРБ и на ДПС не са някакво подавляващо мнозинство. Нещо повече – както видяхме в края на миналата година – специално към ГЕРБ и Пеевски има радикализираща се омраза. Но следователно, когато най-старателни и най-агресивни в политическата злоупотреба с трагедията „Петрохан“ са именно тези сили и отвратително старателния „слугинаж“ на отиващото си ИТН, това дава ясен сигнал на обществото, че „тая работа с Петрохан май не е такава, каквато ни я представят“. Тоест и тук сглупиха.
Третата причина, че „ударът върху ПП-ДБ“ не им се получи съгласно замисленото е, че именно институциите, които трябваше да осведомят обществото за станалото в „Петрохан“, бяха показно „конспиративни“ и направо казано криещи се от въпросите на журналисти, на политици (именно от ПП-ДБ) и т.н. На първата голяма пресконференция на прокуратурата и МВР по казуса за журналистически въпроси бяха оставени, доколкото си спомням, петнайсетина минути, а на втората – въобще не бе дадена възможност за никакви въпроси. В същото време телевизиите и подкастите се пръскаха по шевовете от „криминални психолози“, „психолози“, „сектоведи“ и какви ли не неработещи по случая. Това също затвърди в обществото убеждението, че тук институциите нещо крият, че опитват да ни внушат нещо.
Всъщност месец и нещо след трагедията, вместо замисления „удар“, май вече сме свидетели на… крах. И най-силното свидетелство, че това е крах – ще го кажа направо – е, че в последните дни буквално в политическа истерия по случая изпаднаха най-одиозните медийни фигури като Явор Дачков, Мартин Карбовски и подобните им. Убеден съм, че тяхната истерия се корени именно в усещаното от тях недоволство на „господарите“ им, че май… „не ни свършихте поръчаната работа“. Не е ли глупаво обаче, уважаеми, да си мислите, че ще убедите обществото в „сатанинския“ характер на „общността Петрохан“, като използвате за това убеждаване най-откровени путинисти, най-Делян-Пеевски слугинаж, най-жълти журналисти? Та щом те ни убеждават, че в дъното на това деяние стоят ПП-ДБ, следователно не може да не умозаключи всеки, това е политическо мероприятие и даже… организирано от олигархия убийство. Повтарям, че аз въобще не твърдя, че това и е такова убийство. Казвам обаче, че с глупашката си тактика да ни внушат намисленото, те само силно задълбочиха у мнозина подозрението, че е именно така. И май вместо удар върху мразените от тях демократи и „жълтопаветници“, сами си нанесоха удар. И късните истерии на Дачковци и Карбовци вече няма да променят това. Мисля, че именно благодарение на тия последните в привечерните часове на 13 март скърбящата майка на Николай Златков (чийто Фейсбук профил беше свален) все пак успя да събере стотици хора пред Съдебната палата в София.
