Британският актьор Ралф Файнс изпълнява ролята на Ракитин в киноверсия на пиесата на Тургенев „Месец на село“. Заглавието на филма е „Две жени“, а негов режисьор е Вера Глаголева. Премиерата му в Русия е на 22 януари.
Във филмовата версия на пиесата „Месец на село“ камерата се фокусира върху веществено-одухотворения свят на едно руско имение, който за новото поколение е нещо като „Марсиански хроники“. Млади хора сред природата, кукли от слама, вършитба, купи сено, кутия за шиене, гергеф, дантела по лилавата рокля на господарката, перлени обици, мокри листа. Театрални мизансцени… пиене на чай на свещи… стръкчета трева… руски коне. Музиката не стихва. Така е заснет и филма – в стилистиката на старинния сантиментален романс.
„Ракитин – това съм аз“, е писал Тургенев. Ракитин е изигран от Ралф Файнс в нежно-пастелната гама. Заради тази роля актьорът взимал уроци по руски език и отказал множество други предложения, за да се потопи в света на едно руско имение. Лариса Малюкова от „Новая газета“ разговаря с Файнс за неговия герой, за руската класика, за днешна Русия, отдръпваща се от останалия свят.
Струва ми се, че Ракитин е част от мен. Това, което ми харесва в тази роля, а и във филма, е възможността да се покаже скрития вътрешен живот. Героят ми не е от тези, които говорят за чувствата си. Но мълчанието му е красноречиво. В киното според мен най-интересни са тъкмо подобни характери. Актьорът може да се потопи в чуждия живот и според степента на дарованието си да предаде разнообразните нюанси на сложния вътрешен свят. Вера Глаголева ми помогна много. Изградихме ролята, базирайки се не толкова на думите, колкото на езика на погледите и жестовете. „Ракитин е наблюдател“, както казва Наталия Петровна.
Изглежда, че и зрителят проследява живота в имението с очите на външен човек.
Това е важна нишка, на която особено държахме с Вера. Подобно на самия Тургенев Ракитин съзерцава, вглежда се: от погледа му не се изплъзват не само външните, но и вътрешните движения.
Играете помешчик, който е склонен към съчинителство?
Нашият Ракитин е по-скоро джентълмен, но да, възможно е, той пише от време на време… Кой от образованите хора на онова време не е писал стихове? Джентълменството (имам предвид първоначалния смисъл на думата, преди всичко вътрешното благородство) и писателството са свързани.
Ракитин не просто гледа, той наблюдава. Той е човек със свободно време, което прекарва приятно, а това включва не само музика на чувствата, но също книги и наука. Моето виждане за Ракитин е оформено от представата ми за Тургенев. Той е от древен дворянски род, прекрасно образован, можел е да чете свободно античните класици. Можел е да си позволи да пътешества, да си купува орхидеи. Подобно на Ракитин е живял „край чуждото гнездо“ в семейство Виардо.
В киното изиграхте Онегин, екранизирахте „Кориолан“, работили сте в Кралския Шекспиров театър. Каква е разликата между руската и европейската класика?
Господи, този въпрос е за академик. Аз не съм експерт! Не съм специалист по класическа руска литература, но тя влезе в живота ми. Да прочета „Онегин“ ме посъветва библиотекарят в школата по драма, който ми каза: „Трябва да прочетеш това!“. Струва ми се бе разбрал, че нещо в характера на Онегин ще намери отзвук у мен. Бях толкова млад и романтичен на моите 20 години! Привличаха ме меланхолията и скептицизма на Онегин и дори неговата цинична способност да манипулира чувствата. Искаше ми се да играя Онегин и то тъкмо тогава, когато бях млад. Но нямах представа как да стане това. Вече се бях снимал в няколко филма. Бях понаучил едно друго за механизмите и пружините на кинематографията. И тогава заедно със сестра ми започнахме да работим по този проект. Така възникна филмът „Онегин“. Работата съвпадна с репетициите на „Иванов“ в Британския национален театър. Подобни съвпадения не са случайност. На сцената мислех като Иванов, а после отивах на снимки в Петербург и живеех живота на Онегин. От втората половина на XIX век прескачах в първата. Но все пак трябва да призная, че познанията ми в тази област са доста ограничени. Не съм особено начетен. Чел съм отделни произведения на Достоевски, Толстой, Лермонтов, Чехов. Но ми липсва дълбоко познание, освен това имам твърде романтичен поглед и предпочитания. Признавам обаче, че пътешествието ми с Тургенев бе възхитително. Постарах се не само да „изиграя“ Ракитин, но и да погледна на много неща от гледната точка на Тургенев. Ракитин ми е близък в доста отношения. Той е дълбок, порядъчен, честен човек. Не просто образован, но и информиран. Това е важно, особено в нашето, така напрегнато време. Нека не забравяме, че Тургенев е европеизиран руснак, който е размишлявал за историческото развитие в неговата цялост.
Освен това „Месец на село“ е „най-чеховската“ пиеса на Тургенев.
Бих казал, че тя е предтеча, почва за драматургията на Чехов. Мисля, че Чехов би се вдъхновил от „Месец на село“. Тук са неговите любими похвати: вътрешния живот като „двигател“ на действието, имение на село, противоречив женски образ, около който по сложни треактории се движат мъже, полифония от теми. Интересно е да сравним това оркестриране с „Чайка“ и „Вишнева градина“.
Имам предвид преди всичко атмосферата на действието.
Атмосферата е свързана с мястото на действието: извънградски живот, диктуващ ритъма и отношенията. За мен това е ключът. Една от силните страни на Вера Глаголева е именно в това – пространство, което е пълно със светлина, в което мелодията на листата и дърветата се римува с дантелата на масата за чай.
Вероятно сте размишлявал и върху други образи от руската класика?
Не конкретно. Но бих искал да използвам работата си над чеховски и тургеневски произведения като трамплин за изграждането на някои съвременни характери. Тази вътрешна напрегнатост много напомня на днешното усещане за света.
Какво бихте казали, мислейки за безвъзвратно изгубеното?
За да отговоря на този въпрос, трябва да предприема същинско изследване. Не мисля, че имам право да размишлявам над това кои са онези ценни и важни неща, които са изгубили руснаците. Аз съм външен човек, който обича да идва тук. Затова се питам като англичанин-гост, интересуващ се от определен исторически период: „Как е повлияла съветската епоха на руското самосъзнание?“. Не може да се държиш като извънземен, който се наслаждава на красотата и не си задава този съществен въпрос. Още повече ако си влюбен в културата на XIX век. Пиесата на Том Стопард „Брегът на Утопия“ обяснява много неща в това отношение. Той изследва въодушевено живота на руската интелигенция, участвала в бурите на социалистическото движение. Тургенев е персонаж в тази пиеса. Те така са мечтали за свобода, че не са могли дори да си представят в какво ще превърне Русия въплъщението на техните мечти. Исая Бърлин – не го цитирам точно – е писал: „Ако писателите от чеховско-толстоевската епоха можеха да видят с очите си осъществяването на практика на социалистическите си идеи, те биха полудели“. Достоевски, който е прочут в Европа – поправете ме ако греша, – е проруски, славянофилски автор. Неговото усещане за руската идентичност е неразривно свързано с православието. Текстовете на Тургенев са съвсем различни. Ние чувстваме как умората на този европейски човек расте от година на година.
Защо днешна Русия се отдалечава от света така лесно?
Мисля, че днешният режим е заинтересован да насажда националистическо самосъзнание. В политическите изявления на Путин това се прокарва ярко и темпераментно. Тази идея се внушава по телевизията и чрез киното. Четох, че най-важно за вашия фонд „Кино“ е да подкрепя руската идентичност. Това е необходимо, но всичко зависи от мярката. Освен това подобна насоченост трябва да идва от художника, а не отгоре. Тя не бива да е директно обвързана с финансирането. Когато съм в Русия, се срещам с различни хора. Много от тях са обезпокоени от желанието на правителството да манипулира самоидентичността със силна национална насоченост…
Но по-голямата част от хората подкрепят правителството в неговите начинания.
У вас това е измислено неглупаво. Доколкото разбирам, вие практически нямате независими телевизионни канали. Телевизията, както и преди, е един от най-мощните комуникатори и транслатори на идеи. Тя дирижира обществените настроения. Телевизията се използва като инструмент за въздействие не само в Корея или Китай. Дори в либералните държави съществува властта на корпорациите. В Америка корпорациите поддържат най-мощната артилерия от телевизия и реклама, в Русия това се прави от политическите идеи.
Този проблем е глобален и трудно разрешим. Поради това все по-достойни за уважение са „отворените и за друго мнение“ медии като вашия вестник. Европа губи предишната си сила. Нужна е нова динамика, но в момента ние сме като в капан. Всичко се повтаря. Русия прави нещо силно, опитва се да доминира – Путин демонстрира мускули, Западът изтръпва, връща се старото напрежение в отношенията. Същевременно не се чуват никакви умиротворяващи гласове – нито на Запад, нито в Русия. Мисля, че като минимум между Русия и Запада са възможни своеобразни, но плодотворни творчески отношения. За съжаление вашият лидер е твърде упорит в антипатията си към Запада. Западът реагира, напрежението нараства и се трупа. Политиците трябва да потърсят идеи у Тургенев, който е казал: „Истината е въздух, без който не можем да дишаме“.
Интервюто е публикувано в сайта на „Новая газета“.
