0
2391

Политическа ваксофобия

Всички пътуваме в обществения транспорт и всички виждаме едно и също. Качете се, да речем, в междуградски автобус от София до Самоков и ще се убедите, че половината от пътниците са с маски под брадичката. Проблемът е, че не виждаме едно и също – едни виждат, че пътниците са с маски, а други, че не са. Защото няма разлика дали маската е под брадичката или в джоба. Някои кихат, други кашлят – зима е. Кихат и кашлят свободно, защото са свободни граждани. Няма и от какво да се притесняват, защото никой не проверява, никой не налага санкции.

Качете се в градски автобус или тролей и ще видите поне няколко ученици без маски, които нагло и настойчиво ви гледат, задето вие ги гледате с неодобрение. Влезте в който и да е ресторант или кафене, най-многото, което ще направят, е да попитат от немай къде: имате ли сертификат? Разбира се, че не ни го искат. Имам. Влизай!

Влезте в театър, любезно и усмихнато ви пропускат. В интерес на истината не във всички театри, но в някои, няма да споменавам кои. Идете на кино – картината е същата.

Мерките в България не се спазват, всички го знаем и всички се примиряваме с този факт. Откакто са въведени сертификатите, само един път са ми го проверили по правилата. Някой ще отрече ли, че така се постъпва навсякъде?

Тогава кои са ограниченията, които нарушават свободата ни? Колко да сме ограничени?

Това е общественият фон, на който се проведе протестът, беше щурмувано Народното събрание и бяха отправени закани, че ще има още протести и то ще бъде превзето. Тогава каква е причината за протестите на партия „Възраждане”? Срещу какви отнети свободи?

Новото правителство въвежда нови мерки. Разделя България на клъстъри. Ще въвежда ограничения по нови методики. Но каква ще е ползата, ако те се „спазват“ както до сега? Ако обществото не вижда опасността от заразата и не разбира смисъла от ограниченията, всичко само налива масло в огъня. И всичко е само прах в очите. Имитация, че кризата се управлява. Отчитане на дейност.

А за да се продължи промяната, тя трябва първо да започне.

По медиите най-често коментираната тема е как се управлява кризата. Тя не се управлява, тя е на автопилот и на самотек – както се случи и каквото се получи. Знаем, че колективната отговорността е синоним на колективна безотговорност. Защото колективна вина няма. Раздават се пари на калпак, помощи по равно на бедни и богати, добавки към пенсиите, след това повишение на пенсиите, в резултат от което един милион пенсионери получиха по-малко пари… Популизъм на калпак.

Срещу хаоса и безотговорния популизъм би следвало да протестираме, а не срещу ограниченията, които се въвеждат само на книга.

Духът беше изпуснат от бутилката, когато се гориха маски. Тогава се постави началото на безотговорния популизъм, че който въвежда ограничения, е лош. Тогава се отприщи духът на отричането на заразата, на пренебрегване на опасността, на бабаитлъка да се отиде на Шипка въпреки ограниченията, на внушението от най-високо място, че патриота вирусът не го лови.

Протестът на „Възраждане“ политизира заразата, но началото беше поставено много по-рано. Българският консенсус да се пази обществото от опасността изтрая два-три месеца. Последва агресивна кампания по обругаване на Националния оперативен щаб. Полза от това имаха тогавашните протестиращи. Сегашните протестиращи правят същото и със същата цел – използват здравната криза за политически цели. Разменят власт срещу смърт.

Управлява се не кризата, управлява се „бунтът на масите“, като се манипулира, яхва, насочва и използва. В името на свободата. „Смърт на фашизма! Свобода на народа!“ – знаем каква свобода донесе този лозунг.

Заради наши национални особености в нашето общество най-трудно се изгражда доверие в институциите. През последната година крехкото доверие в институциите беше взривено. Бяха обругани не само държавните институции и политиците, но и лекарите. Традиционно те винаги са се ползвали с доверие и уважение. Сега бяха изкарани измамници и търгаши. Пак с политически цели. За да не се води експертно, дебатът беше изместен в политическата сфера.

Затова накрая искам да изразя доверието, уважението и преклонението си пред лекарите. Преди няколко дни беше извършен впечатляващ медицински експеримент. На 57-годишен американец беше трансплантирано генетично модифицирано сърце от прасе. Вече няколко дни след 7-часовата операция пациентът се чувства добре. Все още не е ясно колко дълго ще живее със свинското сърце. И лекарите и той самият са наясно, че това е експеримент. През 1967 г. д-р Кристиан Барнард с екип от 30 души извършва в ЮАР първата операция за присаждане на човешко сърце. Операцията е успешна, но пациентът Луис Вашкански умира 18 дни след трансплантацията. Вторият реципиент на сърце живее 12 години, третият – 23 години. Днес сърдечните трансплантации са рутинна практика във всички добри клиники в света.

Намирането на лечение винаги започва с рисковани експерименти. В началото те са неуспешни, но лекарите придобиват опит и години по-късно спасяват хиляди животи. Сега твърдят, че ваксините против Ковид-19 били експериментални препарати, субстанции, коктейли, дори фалшификати. Съставките на ваксините срещу Ковид-19 са публични – може да ги провери всеки, който желае. Специалистите потвърждават, че не гарантират пълна защита. Затова придоби популярност сравнението с предпазните колани в автомобилите, които също не гарантират абсолютна защита, но помагат за оцеляване при катастрофа. Трябва да се поставят през цялото време, въпреки че нарушават комфорта ни. Може никога да не катастрофираш, но ги поставяш. Има смъртни случаи и с колан, но наполовина по-малко. Повтарям този вече банален пример заради ваксофобите, които не виждат очевидното и оспорват неоспоримото.

Сигурно ще се появят много по-добри ваксини и лекарства срещу Ковид-19. Вероятно това ще стане скоро. Сега имаме това. Руски, китайски, кубински – никоя ваксина не предпазва напълно. Но спасява живот. Да се протестира срещу това е равнозначно да се протестира срещу живота.

Загубих много приятели от Ковид-19 и зная, че лекарите положиха максимални усилия да ги спасят. Понякога медицината е безсилна. Въпреки че през последните десетилетия постигна гигантски успехи. Прекланям се пред неспирните и неуморни усилия на лекарите да спасяват живота ни.

Не приемам свободата да се киха и кашля в лицето ми.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияКонкурс на Портал Култура 2022 за проза и хуманитаристика
Следваща статияПриготвяне за път