Начало Идеи Гледна точка Политическите „готвачи“ и тяхната грешка
Гледна точка

Политическите „готвачи“ и тяхната грешка

1410
фотография Николай Дойчинов, Дневник

Кампанията срещу демократичните партии

Давате ли си сметка, уважаеми читатели, че от момента, в който падна правителството на акад. Николай Денков и тръгнахме към поредните избори, се започна една кампания срещу демократичните партии – ПП, „Да, България“ и ДСБ, каквато досега не сме имали. Ще я определя като истерична, но и като много, много глупава. Защото този път май не бе преценено добре, че „скандалите“, които според казионните (Борисовите и Делян-Пеевските) медии „гърмят“ почти през ден, са твърде бездарно съчинени. А освен това са наистина толкова „на гъсто“, че… не могат вече да направят впечатление никому. Напротив, истеричавата им цел е толкова прозрачна, че почти никой не „се връзва“. „Скандалите“ – нека се изразя така – са кичозно плагиатски. Имахме пачките в чекмеджето на Бойко Борисов, сега съчинихме – на, да видите! – пачки (при това, гарнирани кой знае защо с пудел) на масата на упорстващия да си подаде оставката главен секретар на МВР. Някакъв „мно-о-о-го скъп часовник“, който бил имал не мога да си спомня точно кой, но май пак същият. Бойко Рашков се познавал с контрабандисти. Един „изтекъл“ запис от времето на премиерстването на Кирил Петков, на другия ден още един, онзи ден трети, вчера – даже – четвърти. Тоест – щом на Борисов извадихте шедьоврите с „ПКП“-то – сега пък на вас ще ви вадим разни зле скалъпени неясноти до девето коляно. И забележете: всяко едно от тези бездарно съчинени плагиатства се поднася в медиите именно като „скандал“, който разбира се „е гръмнал“, „разтресъл е държавата“ и т.н. Ще повторя обаче, че този път има безспорна разлика – скандалите „гърмят“ и „разтрисат“ единствено… Кошлуковата БНТ, „органа“ на ГЕРБ „24 часа“ и жълтите медии, свързани с Пеевски и Недялко Недялков, но никак, никак не се отразяват както в социалните мрежи, така и сред по-широката ни общественост. И това е така – пак казвам – защото целта им този път е толкова очевидно прозрачна, съдържанието им е така бездарно съчинено, че просто няма как да постигне желания ефект.

Именно това последното обаче – усещано и от производителите на „гърмящите скандали“, ги истерифицира още повече и ги кара да задълбочават своята глупост. Вместо да си дадат сметка, че този път – както се казва – „пресолиха манджата“, и да позамлъкнат, за да не произведат (както ми се струва, че ще стане) обратен на желания ефект, те изпаднаха в същинска шизофрения. Чета например статийка на някоя си Диляна Ценова в „любимия вестник“ „24 часа“, в която ПП биват обвинявани, че са рекордьори в „черната кампания“, че ПР-стратегията им била базирана изцяло на „вадене на кирливи ризи“ и „плюене“. „Промяната“ – опитва се да остроумничи въпросната Ценова „се плези срещу аудиторията (има се предвид обществото – б.м.) като наритан хулиган“. И в потвърждение на всичко това „журналистката“ ни припомня – чуйте: „То не бяха арести на митнически шефове (които, така излиза – „Промяната“ е извършила), пудели с пачки (пак „Промяната“ ни ги е поднесла), Бойко Рашков с контрабандисти (очевидно пак сервиран ни от „Промяната“) и т.н., и т.н. Вижте следователно – първо съчинихме и „гръмнахме“ бездарните „скандали“ и понеже май никой не им обърна желаното внимание, сега – наистина налудно – ги приписваме на… обекта на тези „скандали“. Има ли усет за логично мислене тази „журналистка“? Или го кара по „милиционерски“ – повтаряй тъпотиите си и те ще се „залепят“ за онези, които хулиш (по номенклатурата на старата ДС това се нарича „смрадливата сельодка“).

Ако мина сега от медийните „шедьоври“ в тази истеричава кампания към безумните преки „изявления“ на самите лидери на ГЕРБ и ДПС, ще трябва да ви напомня например думите на Борисов, че „той затова и търпял цели девет месеца“ правителството на Н. Денков, за да „видели хората как то провалило държавата“. Да ви напомня също, че според Делян Пеевски Христо Иванов бил искал от него да го направи президент (кога – нали Радев има още близо три години мандат – б.м.) в замяна на което той – Христо Иванов – щял пък да направи Пеевски премиер. Наистина „пресолена манджа“ – без да имам високо мнение за политическата култура на сънародниците си, все пак мисля, че на тази идиотщина не би повярвал никой друг освен охотно възпроизвеждащите я медии.

И следователно, знаете ли какво си мисля: основен проблем за демокрацията в България са именно пленените ни медии. Дайте си сметка, че през последните години повечето от сериозните журналисти, чиито имена се знаеха, бяха изтласкани в маргинални телевизии и подкасти, като бяха заменени от силиконови и нечленоразделни хубавици, задаващи зададени им „отгоре“ въпроси. Дайте си сметка също, че докато правителството, което свалиха преди два месеца, повиши доходите на практически всички български граждани, извоюва най-сетне влизането ни в Шенген (да, не докрай), извърши решителни крачки в реформирането на съдебната ни система, отърва ни от одиозния Иван Гешев, прокара важни конституционни промени (да, пак не докрай), взе ясна позиция за войната на Русия в Украйна, същите тези медии отразяваха тия същински важни неща било след новините за „пътно-транспортните произшествия“, било през обмърморването им от разни „юридически експерти“, избрани „политолози“ и „социални антрополози“. С което подготвиха почвата – при настоящото служебно правителство на абсолютно безличния Главчев – да се опитат да ни внушат да повярваме на горецитираните тъпотии и лъжи. Пак ще повторя – този път обаче май се престараха. Не им се получават „скандалите“! Много са глупави!

Което не означава, че опасност няма. Ако избирателите отново се хванат за по-старите и по-„дълбинни“ мантри: че „хората се уморили да ходят на избори“ (и без да чувстват действително „умора“, решат да не отидат на 09.06. до съседното училище), че „ни трябвала стабилност“ (можеща да ни се даде разбира се само от корпулентните и простонародно „не-харвардски“ Борисов и Пеевски), с удвоена сила ще се върне – свидетелства го именно истеричното им старание – „стабилността“ на тоталната корупция и нека кажа и това, макар да не искам да съм лош пророк: при огромната възможност изборите в САЩ да бъдат спечелени от Д. Тръмп и почти сигурното в резултат на това разместване на пластовете в евроатлантическия алианс, бихме могли да станем свидетели на един стратегически завой на нашенските „евроатлантици“ Борисов и Пеевски към… ново и „национално-отговорно“ сътрудничество с „консервативно-десните“ партии в ЕС, с Виктор Орбан в Унгария и даже с Вучич в Сърбия.

Ето защо ще кажа в заключение: не просто не вярвайте на глупашките „скандали“ в казионните ни медии, не вярвайте и на социологическите сондажи (този път и те май надминаха себе си: ДПС можела да бъде „втора сила“, ПП-ДБ можели „да паднат до четвърто място“, несъстоятелното ИТН „пак ще влезе“ и т.н.). Гласувайте! Не позволявайте да ви превърнат в медийни зомбита! Не пилейте енергията си в разни независими „зелени движения“ и „сини Българии“! И не се лъжете – не е вярно, че демократите у нас са малко!

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Свързани статии

Още от автора