Начало Идеи Гледна точка Политическият профил на „татуираните“ мачовци
Гледна точка

Политическият профил на „татуираните“ мачовци

9158

След взрива на обществено възмущение, последвал зверското деяние на старозагорския „мачо“ и безумното решение на окръжния съд да пусне на свобода (вече осъждания за подобни деяния и намиращ се в период на пробация) насилник, официалните медии се изпълниха с публикации на „специалисти“, очертаващи „психопрофила“ на въпросния субект и представящи ни го като „комплексар“, „психологически незрял“ и т.н. Други публикации пък задълбаха в юридически тънкости, опитващи се да ни „обяснят“ нелепото решение на местния съд. Тези медии обаче старателно се въздържаха да се вгледат в социално-политическия профил както на „изрода“, така и на съдийката, пуснала го на свобода, а също на всички онези (съвсем не малко), които в дните, последвали скандала, захванаха да ги оправдават и защитават. А именно социално-политическият профил на всички тези е удивително сходен и ужасно симптоматичен.

Ще се опитам отначало да го очертая за основните му действащи лица.

Първо, какви са по своите социокултурни и политически убеждения хората, които оправдаха и защитаваха насилника?

Нека ви открия, че на ФБ страницата на съдийката Татяна Гьонева-Коева, пуснала на свобода „изрода“, ще срещнете обилие от такива например публикации: Боян Чуков (отявлен путинофил и бивш агент на ДС – б.м.): „Американците държат света в мъртва хватка“ (от EPICENTER.BG); „Защо Украйна реши да унищожи пленниците от „Азовстал“?“ (от сайта за фалшиви новини МИГNews); „Оливър Стоун: САЩ водят абсурдна война с Русия“ (пак там); Путин: „Цялата планета ще плати цената за амбициите на Запада за световно господство“ (EPICENTER.BG); „Европа се самоубива! Не чухме Путин и затова сега чуваме бомбите“ (пак там). При такива публикации нали се досещате какви биха могли да са вижданията на съдийката и за социокултурния сблъсък на „либералния“ Запад и „християннейшата“ Русия, а следователно базисното ѝ отношение към „консервативния мъжкар“ с патриотична татуировка, когото е длъжна да съди.

Измежду защитилите изверга във Фейсбук ще цитирам само две мнения (типични за практически всички одързостили се да го бранят и да обвиняват… момичето). Те принадлежат на някой си Радослав Марков (работещ не някъде другаде, а в БАН[1]) и гласящи следното (запазвам правописа – б.м.): „аз съм по елегантен, ама нямя да кажа как заради еврейската цензура тук. Има начин да почне да съжалява че сехе родила. Сори, не може така. Уж сте заедно с един човек, а той си върти опашката както му дойде. Като не ви харесва ПЪРВО го оставяте с обяснения защо и ПОСЛЕ си намирате друг. Иначе ножчета, остригване и даже имаше преди куфар в реката… Така функционират мъжко женските отношения и никакви луди феминистки и „еврогейски“ ценности няма да ги променят…“ (курс. мой). По-нататък: „Като изчезнат шафрантиите, то ще изчезнат и насилниците… Такава е мъжката природа от 10 000 години и няма да се промени с лудо- „демократични“, джендърски и феминистки заклинания… Но човек трябва да има сериозно образование, а не соросоиден ПУЦ за да вижда по далеч от носа си и текущите опорки от Посолството“ (курс. мой).

Питам: не говорят ли подчертаните от мен изрази (особено намекът за „опорките на Посолството“ и заклеймяването на „еврогейските ценности“) повече от ясно за социополитическите убеждения на този човек – повтарям, типични в това отношение за всички защитници на „героя“ с макетното ножче?

Нататък: какъв е не психологическият, а социополитическият профил на самия извършител на престъплението?

Разбира се, той е не просто „комплексар“, а „патриот“ – очевидно по модела на „възражданството“ – татуиран патриот, чийто „патриотизъм“ е, разбира се, не друго, а анти-либерализъм, който пък отдавна е стилизиран за люде като него като „феминистичен“, перверзен, „чуждестранен“, елитарно антинароден и на който затова се противодейства с… патриархална грубост и „право на силния“. Агресивен „патриот“ („Свобода или смърт“), но не щеш ли – видяхме го в първите дни на скандала във Фейсбук профила му (медиите обаче симптоматично не го забелязаха) пропагандатор и на про-възражданския референдум „за мир и суверенитет“. Лицето на „патриота“ фигурираше там – оплезено (очевидно на „евроатлантиците“, които „искат да ни вкарат във война с Русия“) и обградено именно с надписа „За мир и суверенитет“. С две думи освен „патриот“, „истински българин“ и представител на „мъжката природа“, каквато е „от 10 000 години“ и нямаща да се промени „с лудо-демократични джендърски и феминистки заклинания“, героят с макетното ножче е също – най-малкото принципен – путинофил. Защо не ни осведомиха и за това? Защо не ни обърнаха внимание, че в целия този казус и извършителят на престъплението, и неговите защитници и единомишленици, и даже правораздавателните органи, разсъдили по него, в социополитически план ни демонстрират едно типично и съвпадащо у всички тях месиво от убеденост, че „Европа се самоубива“, в плен е на „еврогейски ценности“, че подчинени днес на „текущите опорки на Посолството“ у нас се опитват да променят хилядолетните „мъжко-женски отношения“, а отгоре на всичко ни забраняват да противодействаме на това с „еврейска цензура“, отнемат ни „суверенитета“ и затова ние вече сме изпълнени с решимост да извикаме (с татуировки по ръцете си): „Свобода или смърт“.

Ще се опитам да отговоря защо прикриват социополитическата основа на спукалия се в Стара Загора цирей. Защото – казвам го най-решително – той свидетелства за родил се у нас през последните няколко години фашизъм (имащ вече и партийно-парламентарно представителство в републиката ни). А това е много по-тревожно и обществено опасно от появата на „комплексирани психопати“ и „домашни насилници“. И ето: аз твърдя, че именно новият български фашизъм роди въпросния типаж с ножчето и „възражданската“ татуировка. Той е негово порождение. Той е негов плод. Плод е:

1. На трайно насажданата – още от „патриотите“, партньори на последното правителство на ГЕРБ, от „новите консерватори“ (на КОД и т.под.), а днес на „Възраждане“ – дихотомия между „народа“ и „елита“. Ако в този нов фашизъм „народът“ е стилизиран като първично непосредствения, „изконно“-провинциалния нашенец патриархалист, русофил и… „православен“, то „елитът“ пък се стигматизира като „жълтопаветен“, „умнокрасив“ (и значи унижаващ „народа“), а отскоро – и вече от К. Костадинов – като състоящ се от „национални предатели“. „Традиционният българин“ е противопоставен в тази дихотомия било на не-българското „маркузианско ляво“ (това от по-интелектуалните фашизоиди), било на европейското „меко-китковство“, обединено в края на краищата също от К. Костадинов като „чужд на българщината“ антропологичен тип, който следва да бъде „унищожен за доброто не само на България, но и на цялото човечество“.

2. Той е плод и на незабелязваното до този момент (и също не без връзка с хората около Костадинов) избуяване на цяла агресивна масово-„народна“ Youtube и Tik-Tok култура, насочена главно срещу онова, което наричат „либераство“ и което е представено от такива подмолно популярни фигури като някой си Киро Брейка или Тото, в чието шоу „народни“ герои като Тити Папазов разказват своите брутално-просташки „подвизи“. Впрочем би могло с известно основание да се допусне, че хрумването да остриже главата на момичето е могло да споходи „изрода“ именно в резултат на вдъхновението от въпросния Тити. Щом такъв „голем човек“ като него може да се хвали с подобни „много забавни“ подвизи, защо и той да не може.

Буквално докато пиша този текст, се запознах с много интересна публикация на журналиста Мартин Карбовски (нашумял напоследък с интервютата си със самата говорителка на Владимир Путин – Мария Захарова, с посланичката на Русия у нас г-жа Митрофанова и с някои много „консервативни“ интелектуалци путинофили като д-р Николай Михайлов). Ето какво гласи тази публикация в списание „Егоист“ от 1999 г.:

„Всеки мъж е опитвал да рейпва[2] най-малкото заради алкохол или поне защото Кърт Кобейн и Слави Трифонов пеят подобни песни. Аз съм се опитвал да насилвам жена два пъти. Едната се казваше Ваня и беше на моя таван към 02 часа АМ. Беше интересна с това, че беше пуснала на историка Андрей Пантев. Някак си логично ми изглеждаше, че щом е пуснала на него, би трябвало да пусне и на мен – да не говорим, че се познавахме интимно и отпреди. Тази жена се разрева и се скъса да ме налага с юмруци, докато аз по най-глупавия съсредоточен начин неуспешно се опитвах да застана между стиснатите ѝ като зъби красиви крака.

Вторият път въобще не си спомням името на девойката, но тя беше изключително тъпа и наистина ме харесваше. Заведе ме у тях и легна до мен. После, на разбора, тя ми каза, че не ми е давала знак за секс, защото била легнала с нощница. „Бахго, ще кажат Четиримата Трудоваци, дори на нощницата да има надпис на английски, че тази нощница е знак, пак немоа да му повервам…“ Не ме е срам да си призная, че бях пребит от тази млада госпожица, тя ми скъса сакото и искаше да ме удря с ютия. За първи път в живота ми ме беше страх, че някой ще ме наръга с нож.

За първи път разбрах, че насилието е като снежен човек по нанадолнище. Не е ясно къде започва лавината и къде снежният човек просто си се търкаля. За утеха на феминистите и феминистките ще кажа, че синините на сутринта по мене и по нея бяха равен брой.“[3]

3. Плод е обаче и на все по-откровено агресивното поведение на твърдящата, че представлява „народа“ срещу „националните предатели“ политическа партия „Възраждане“. Как да не се одързостиш да раздаваш „народно“, „мъжко“ правосъдие, след като в страната има парламентарно представена партия, чийто лидер се заканва на политическите си противници, че когато „дойдат на власт“, тия „ще имат голям избор от работни места – тунела под Шипка, тунела под Петрохан, урановите мини и т.н., а тези от тях, които ще са в Белене, няма да бъдат разхождани надалеч – те ще могат да се включат пряко в изграждането на АЕЦ Белене“. Как да не се одързостиш да раздаваш патриархално правосъдие, след като активисти на тази партия възпрепятстват с методите на същото правосъдие прожекции на филми, които си позволяват да обявяват за „педофилски“, да замерят желаещите да ги гледат с бутилки, яйца и домати? Как да не „изографисаш“ тялото на изневерилата ти „шафрантия“, след като активисти на същата тази парламентарна партия рисуват шестолъчни звезди по витрините на магазини и пускат антисемитски колажи в социалните мрежи?

4. Накрай, социополитическият типаж на старозагорския „изрод“ е – нека да е и косвен – плод на упоритото напоследък внушение, че официалното, конституционно установеното демократично-представително управление на страната ни (откакто сме интегрирани в ЕС и НАТО) се осъществява от… „безродници и нихилисти“ (според  президента Радев), от „национални предатели“ (според  депутата К. Костадинов), от „политически боклук“ (според довчерашния  главен прокурор Иван Гешев). Подобно упорито внушение не може да не тласне – да, недостатъчно зрели и (може би) комплексирани люде към метежни прояви. Нали при положение, че „достоверно“ са ни казали, че сме „в колониална зависимост от САЩ и Запада“, че сме „окупирани от „евро-гейовете“, а правилата на обществения живот се пишат от „национални предатели“, противозаконните действия и в частната, и в публичната сфера се превръщат вече в лични, свещени, „народни въстания“.

Това е социополитическата основа на случилото се в Стара Загора и можещото да продължи да се случва и утре. Нека не се опитват да си затварят очите за това.

_____________________________

[1] На страницата на Института по математика и информатика на БАН се появи съобщение, че служителят вече е уволнен. https://math.bas.bg/%d1%81%d1%8a%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5/
[2] Жаргонен неологизъм от англ. rape – изнасилвам.
[3] Карбовски, Мартин. Егоист-едно. Издателска къща “Нови хоризонти,” 1999. Дигитализирано копие в „Читанка“: https://chitanka.info/text/8340-egoist/17#textstart

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Свързани статии

Още от автора