1
9686

Политическият цикъл ГЕРБ свърши

Вече е ясно – предстоят ни нови парламентарни избори. Във връзка с тях се завързват различни интриги, измежду които днес бих искал да се спра само на една: все по-масивните опити да бъде „декарантинирана“ партията на Бойко Борисов ГЕРБ; да бъде тя, ако е възможно, отново „завърната“ в коридорите на властта, от които бе отстранена през последната година и половина.

Всъщност предходният политически цикъл – трите парламента, излъчени през 2021 г. – да, мъчително, да – с немислими само допреди няколко години съюзи и коалиции – бе доминиран от една политическа воля, оформила се през него в българското общество: да бъде отсечена пъпната връв на ГЕРБ с управлението на държавата, да бъде тази партия поставена в изолация. И аз твърдя, че тази политическа воля всъщност бе реализирана – бе доведена докрай. Вярно е, че онова, което настъпи след реализирането ѝ, се оказа нестабилно и даже, както видяхме, неудържимо. И ето именно това дава днес основния мотив на онези, които са се заели да върнат нещата, свързани с Борисов, в състоянието преди избуяването на тази воля за изолацията му. Основните „мантри“, които вече чуваме (и с още по-голяма настойчивост ще чуваме в предстоящите 2–3 месеца от социални антрополози, политолози, режисьори, медийни „мъдреци“ и пр.) са следните: „Видяхте ли какво направихте (направихме), изтласквайки тази партия, която ни даваше стабилност? Настъпи хаос, непреодолим хаос, на който няма как да се сложи край, ако (тук версиите се двоят) вие – либералите, популистите, „комунистите“ – не се покаете и не помолите ГЕРБ за прошка, или ако самият Борисов великодушно не „прости“ на политическите „гамени“, които „счупѝха държавата“ му. Другата „мантра“ твърди: „В момент, в който на няколкостотин километра от нас бушува война, Русия е откровено агресивна, а русофилията в България се захранва старателно, нужно е безотлагателно, ултимативно едно „евро-атлантическо“ мнозинство, а то не може да се постигне без „водещата евро-атлантическа партия“ на Борисов“. Изводът и от двете „мантри“ е: спрете стигматизацията на ГЕРБ, нормализирайте „Бате Бойко“, върнете го, за да изчисти ширналите се „Авгиеви обори“ и за да ни „запази от Путин и руснаците“.

Ще кажа, че дори да си вярват (а аз се съмнявам, че повечето си вярват), „декламаторите“ на въпросните „мантри“ няма да могат да постигнат желаното. Някои неща в политиката все пак имат предел и след него са вече невъзвратими.

Спомнете си, че такъв предел преди десетина години, колкото и болезнено да го преживяхме, достигна дуалистичният модел „сините срещу червените“. Достигна го, защото, без да го осъзнаем напълно, „сините“ всъщност победиха – БСП стана само една от партиите, противящи се на Европа и демокрацията, и от „комунистическа“ стана партия на „консерватори“ в разнородния „бульон“ от изолационисти и патриархалисти. А това деактуализира и традиционното „синьо“. То трябваше да се трансформира в нещо значително по-различно. Впрочем именно надживяването на „синьо-червения“ дуализъм позволи тогава и изгряването на „хибрида“ ГЕРБ, който, спомнете си, години наред не бе нито „десен“ и „антикомунистически“ (Бойко Борисов чудесно си колаборираше с Първанов), нито „евро-атлантически“ (тъкмо в последния си мандат до 2021 г. бе в безпроблемен сговор с „антибрюкселските“ национал-изолационисти от ВМРО-то, „Воля“ и „Атака“, а освен това с успех построи руския, т.нар. „Турски поток“). Всъщност в първите години ГЕРБ бе откровено (може би деснееща) популистка партия от типа на италианската на Берлускони, заела нишата на надживяната посткомунистическа конфронтация. Само че не остана просто в руслото на популизма, а постепенно радикално се „ориентализира“ – превърна се в партия мрежа от поместни партийни „мафии“, монополи и фирми. Въдвори в цялата страна не „ред и стабилност“, а масова криминална „омерта“ и икономическо послушание към своите партийни „босове“. И ето: към 2020 г. търпимостта към тази „стабилност“ достигна своя предел. Достигна го – колкото и да им е мъчно на споменатите „мантро“- декламатори – и защото в активния живот – разбира се, първо в столицата и големите градове – навлезе постепенно една нова генерация, която с основание обезпокоеното статукво започна да определя като „либерали“ – т.е. усвоилата европейските манталитет и стандарти (които са именно либерални) младеж, която дори антропологично не можеше повече да понася ориенталския „тарикатлък“ на борисовщината. Края, безвъзвратния край на своята популярност в основните населени места на страната инстинктивно усети и самият Борисов. Показателно, от 2020 г. той напусна урбанистичните пространства, в които вече не можеше да печели, и се залута с „джипката“ си из села и паланки, започна да съзерцава с умиление слънчогледови нивя, да седи по крайпътни пънове с разни случайни „байовци“, да се кръсти с комична демонстративност по манастири и храмове – т.е. стесни решително „електоралната си база“. Съответно (и казано с извинение) „нашенското“ му остроумие оглупя, превърна се в самохвална митомания (да припомня само „половин милиард километрите“ магистрала, която бил „пострòил“) и стана обект на масивната анекдотична градска култура – сигурен признак, знаем го от времето на комунизма, за край на „аурата“.

Та ето: това усилие по изтласкването на борисовщината естествено създаде немислим дотогава „общ фронт“. Тъй както на времето краят на комунизма формира „синьото“ общество, състоящо се както от леви дисиденти, така и от консервативни носталгици, както от европеисти, така и от националисти – всички срещу БКП (БСП). И ето този „общ фронт“, след като изпълни задачата си, естествено се разпадна, точно така, както навремето се разпадна общият „фронт“ срещу комунистите, но – нека се забележи – разпадът тогава не върна изтласканото от него. Никакви „комунисти“ не се върнаха след края на СДС (ОДС); старата „десница“ не се възроди след края си, но трябваше да се създаде наново. Така и днес, трябва да го кажа на „ГЕРБ-озащитниците“, ГЕРБ няма да се върне отново след (нека да е и естественото) разпадане на „общия фронт“, който го свали от властта и го „карантинира“. Да, той не можеше да просъществува дълго след като – чрез различните си съставляващи – осъществи възкипялата в обществото воля. Но и разпаднат на онези, които го съставляваха за тази цел, той не би могъл да приеме отново ГЕРБ, защото… ситуацията в страната вече е пост-ГЕРБ. Дайте си сметка: основният „гробокопач“ на гербаджийството – формиралата се именно с цел неговото изтласкване към селските пътища – либерална градска общност (ПП и ДБ), макар и в несъвместимост по евро-атлантическа линия с БСП и ИТН, не би могла да влезе в колаборация с ГЕРБ, ако не би искала да се самоубие електорално. Все пак, макар именно „хората на Слави“ да свалиха правителството, „евро-атлантиците“ от ГЕРБ участваха, заедно с ДПС и с русофилската „Възраждане“, старателно в това сваляне. Но БСП също би се самоубила електорално (особено сега, след появата на „Възраждане“), ако даде дори знак, че е готова да сътрудничи с ГЕРБ. Макар и позициониран като „спаринг-партньор“ на ГЕРБ, с когото добре се преструват, че играят „НАТО срещу Путин“, и Костадин Костадинов би се самоубил политически, ако тръгне да „декарантинира“ Борисов. И какво се получава: ГЕРБ може – да, може и да е „първа политическа сила“ след предстоящите нови избори, но и след разпадането на политическия съюз, който го свали от власт, той си остава несъвместим с всеки един от неговите довчерашни участници. А това означава, че обществото, което ще изпрати в следващия парламент своите партийни избраници, може да е непроходимо разделено в партийните си предпочитания, може (вече) изобщо да не желае, да не позволява досегашния съюз между управлявалите довчера, но в едно нещо си остава единодушно – „с ГЕРБ не може“. Не е ли тази ситуация също показател, че краят на цикъла ГЕРБ е настъпил? Съобразете: избирателите на ПП са в абсолютен антагонизъм с „Възраждане“, тези на ДБ също, като последните почти не могат да си представят ново сътрудничество с БСП. Електоратът на самата БСП трудно би понесъл нова заедност с ДБ. „Възражданците“ не могат да се понасят с никого от изброените, освен с БСП (ако електоратът им въобще е различен от този на „столетницата“), но всички, всички те биха били невъзвратимо отблъснати, ако избраниците им влязат в колаборация с ГЕРБ. „Хаосът“ в следващия парламент поради това може да е неизбежен, но преодоляването му чрез „декарантинирането“ на ГЕРБ е самоубийствено за всички. И поради това едва ли, едва ли ще се случи.

Това е обективното положение, уважаеми! На всеки политически цикъл е съден край и краят на цикъла на ГЕРБ, каквато и да е създалата се ситуация след него, е факт, който следва да се приеме.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.
Предишна статияШерил Милнс – още една легенда в София
Следваща статияКатарзис и майсторство в Летния театър

1 коментар

  1. когато нямате мнозинство, нямате право да съдите. Все още се оглеждам къде е корупцията? Май беше в порязаните възможности един олигарх да краде. Или пък е заровена дълбоко и 2 г. не могат да я открият . а Гешев като Цербер брани разкопките. Хайде стига. Видяхме какво можете .