Начало Идеи Гледна точка Политически двойници, олигархически пренареждания
Гледна точка

Политически двойници, олигархически пренареждания

1652
Снимка Велко Ангелов, „Дневник“

Фрагменти по болките от текущото

От дни се питам как срамните политически игри, на които всички станахме свидетели, ще се отразят на и без това отвратените избиратели. Пехливански мазни борби с процедурни хватки, паралелни маси в ЦИК, регистрирания онлайн и наяве, пререгистрирания и отрегистрирания в някогашното ДПС, както и сходни маньоври в БСП, приключили там сравнително бързо с отстраняването на Нинова.

Става дума все пак за две от основните партии в България, през които лъсват срамотиите на прехода, а и след него: структури от чисто клиентелистки тип със скрити лостове (в съдебната система и в медиите) си разиграват коня, както си искат. Има смяна по върховете на олигархията: Доган „роди“ Пеевски като „феномен“, но „феноменът“, това Дете голомеше от родния ни фолклор, тъй се разрасна, че реши да прибере не само „имането“, но и бащината дружина ведно с трите заветни букви на знамето – ДПС.

Сега лагерът на Доган се тюхка и вайка и ще тръгва да мобилизира своя си народ, но „феноменът“ е прибрал не само сухия печат и трите букви, но и немалко кметове и структури, като контролира основно помаците и ромските махали.

По същия начин и Нинова се жалва, че консолидираната (и доста посвита) по нейно време партия сега отивала към олигархични кръгове около Кирил Добрев, които открадвали БСП и лявото. А къде, простете, е лявото в днешното БСП?

Изборите (из големите градове) може и да са израз на лично волеизлияние, но по места са технология, финансово вложение и мафиотизирана корпоративна дейност. Без да забравяме корпоративното рейдърство в съдебната система, подпечатващо резултатите от вота.

А какво още ни чака, щом виждаме този кошмар в ЦИК, как всичко това ще се пренесе в районните и секционните изборни комисии, където навсякъде има хора от „старото ДПС“, просто не е за приказване…

***

Споровете за „легитимността“ и „нелегитимността“ днес придобиват първостепенна важност. И така трябва да бъде. Кой обаче е „легитимен“ – Пеевски или Доган? Нинова или Зафиров, Гуцанов и Вигенин?

Съдът – с цялото ни уважение, но и с всичките ни съмнения – ли е този, който определя това? Или партийните структури, членовете и симпатизантите, на свой ред обвити в „първи“ или „втори“ мрежи от зависимости и интереси?

И има ли разплитане този възел в страна, в която дори служебният премиер Димитър Главчев е проблемно „легитимен“ с оглед на това, че е бил в първия си мандат външен министър, сиреч не може „символно“ да се върне в Сметната палата, откъдето президентът Радев да го изтегли за втори път на най-високата позиция в изпълнителната власт.

И това е сериозен проблем в днешна България. При това той е сериозно „онаследен“ от времената на НРБ, където държавата (очаквано) трябваше да отмре, затова и законът не играеше основна роля. Тази роля бе отредена на Партията, олицетворяваща самата държава.

Един пример. През 2004 г. избухна пожар в сградата на Министерския съвет, трима души пострадаха, изгоря библиотеката на първия етаж и някакви документи, но това са подробности. Стана ясно обаче, тъй като търсеха схеми на електрическите инсталации, че папката с документи за Министерския съвет е празна. Оказа се, че няма никакво документация по изграждането му и най-важното – няма дори нотариален акт. Представяте ли си – сградата-символ на изпълнителната власт в страната е „нелегитимна“! Не знам дали вече е изваден такъв нотариален акт, но силно се съмнявам, познавайки начина на действие на държавната администрация. Готов съм да се обзаложа, че такава е и ситуацията с президентството, като се има предвид, че нито някогашният мавзолей, нито паметникът на съветската армия разполагаха с нотариални актове и съответната документация.

 ***

Сега на дневен ред е и проблемът с „джентълменството“. Бойко Борисов иска някакво „споразумение“ още в този момент, дори не след изборите. От ПП-ДБ, ближейки стари рани, откровено заявяват, че му нямат доверие.

Не знаем каква е идеята на Бойко Борисов за „джентълменство“ и от какви високи образци е движена тя. От британската викторианска традиция за „човек на честните правила“ или е по-близка до представите за „крадеца-джентълмен“ (Арсен Люпен), запазващ си правото винаги да престъпи дадената дума.

Затова на преден план излиза вариантът с „техническото правителство“. Ако имаше „доверие“ в Борисов и съответно в ГЕРБ, нямаше никаква логика да ходим на избори. И както се казва, още утре можеше да бъде сглобен някакъв кабинет. Но това не може да стане по редица причини.

Как ще бъде създадено „техническото правителство“? С чий мандат? Кой ще предложи бъдещия премиер, който на свой ред ще представи състав на правителството?

Нали не е трудно да прогнозираме, че спорът с първия или с втория мандат от процедурен може да се окаже решаващ.

И второ, каква ще е фигурата на този експерт, който да бъде приемлив (равно отдалечен от всички)? Може би най-добре е той да се върне в България от позиция в чужбина, но кой при тези условия би поел подобен риск?

***

Кризата в България не е само криза на политическата система, както се повтаря най-често. Има сериозен разпад в социалната тъкан, в онова, което удържа едно общество.

Формулирал го е още Аристотел в неговата „Политика“: „Всяка държава представлява някаква общност и всяка общност е възникнала заради някакво благо… Това именно е така наречената държава или политическата общност“.

Що за общност е България и какво е търсеното от нас благо?

Имаме ли въобще визия как да се измъкнем от блатото? Или като Самуиловите воини вървим напред, като съвсем незрящите са сложили ръце на рамената на полузрящите в тази объркана ситуация.

Най-страшното обаче е привикването с абсурда.

Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и на сп. „Култура“. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши социални науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал (RFI – България. Дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж. Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, Майкъл Едуардс. Съставител на четиритомника с есета на Георги Марков и на неиздадените ръкописи на Иван Хаджийски. Автор на книгите: „Пропуканата България“ („Хермес“, 2015), „Българската дилема“(„Хермес“, 2017), „Спомнена София“ („Рива“, 2021, отличена с Наградата на София за литература), „Бленувана София“ („Рива“, 2022), „Има такава държава“ („Хермес“, 2023, отличена с наградата „Хр. Г. Данов“ за хуманитаристика), „Незабравена София“ („Рива“, 2023). Кавалер на Ордена за заслуги на Република Франция.

Свързани статии

Още от автора