1
1983

Политическо айкидо

По високите етажи течеше усилена мисловна дейност. Влизаха и излизаха от вратите на кабинетите, двойни, добре тапицирани врати, за да не се чува какво се говори вътре, влизаха и излизаха с напрегнати гримаси, защото се бяха убедили, че мисловната дейност трябва да е изписана и на лицето, така е най-добре.

До края на седмицата трябваше да се намери решение.

Силовите действия на полицията се бяха компрометирали от самото начало и засега не бяха алтернатива.

Контрапротестите бяха отпаднали от само себе си, защото участниците в тях, организирани и доведени по различни линии от различни краища на страната, притежаваха едно отчайващо общо качество – говореха с междуметия.

Инфилтрирането на провокатори също остана на заден план, защото хората бързо ги разпознаваха и ги изхвърляха от редиците си. Сякаш на челата им пишеше с катран „провокатор”.

Големите приказки на явните и тайни помагачи на управляващите от средите на обществените науки и художествено-творческата интелигенция, хвърлени да запушват амбразурите от екрана на телевизора, вършеха все по-малко работа, защото хората просто спряха да гледат телевизия.

Същото се случи и с вестниците-подпори на властта.

По едно време по коридорите на високите етажи се чу – съвещание в разширен състав в голямата заседателна зала.

Всички заеха местата си навреме и се загледаха пред себе си.

Така познатият глас, който откри съвещанието, звучеше уморено.

– Намираме се в патова ситуация – каза така познатият глас. – Наистина, скоро ще започне есента със студа и дъждовете, но не можем да разчитаме само на синоптичките. Чакам да чуя идеите ви.

Започнаха изказванията. И те звучаха вяло и уморено. Всички се бяха уморили. Един от наредените край дългата маса дори написа неволно в бележника си: „Когато усетиш, че яздиш умрял кон, слез от него”. А после смутено се огледа, скъса листчето и го пъхна в джоба си. И със страх започна да се взира и да изследва дали натискът на химикалката не е отбелязал изречението и на долния лист.

По едно време думата взе един от младите сътрудници. Той започна с фразата „политическо айкидо” и разбрано обясни в какво се състои същността ѝ. Трябва да превърнеш силата на противника в негова слабост. Трябва не да противодействаш на удара, а така да разчетеш действията си, че да усилиш амплитудата на чуждия удар до такава степен, че противникът сам да излезе от равновесие.

– И затова аз предлагам – каза в заключение младият сътрудник – да изработим светкавично кукли на основните мишени на недоволството в естествен ръст и тези кукли да бъдат обесени на уличните стълбове по големите булеварди в центъра. Тази гледка ще има силно отрезвяващ ефект, защото веднага ще запрати протестиращите в лагера на историческите кръволоци.

След два дни столицата в централната си част осъмна със зловеща картина. На уличните стълбове висяха обесени кукли на политическите фигури, превърнали се в мишена на протестите от самото им начало. Куклите бяха изработени много реалистично и минувачите забързано ги подминаваха. Акцията получи широк отзвук. Някак встрани от вниманието остана въпросът, че за да закачиш куклите на такава височина се иска наличието на сериозна подемна техника, с която де факто разполагаше единствено държавната машина.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияНеклиширано есе
Следваща статияЧовеци без гръд

1 коментар

  1. Българската демокрация не е крайна. И слава богу. народния съд е руски инструмент. исторически погледнато имаме един убит премиер и то заради репресиите които той е причинил. възтанията са руско финансирани. И сега е така имаме обесени чучелота, което отново е руска стилистика. Защото е невъзможно да се покаже отровено чучело. Да му мисли бойко като пие кафе. крайните сцени на блокиране на трафика не са атакувани от правителството, въпреки че има законо основана за това. което принужава отровното трио да прави глупости като онова с рибите. и дори да елиминирит Бойко какво ще се промени? Доган пак ще управлява. Нещата далеч са се предпоставени с руския възродителен процес и неотменимото Дпс като балансьор.Бсп и Радев пак ще се опрат на тех. новото ще е президети са република | където руския контрол ще бъде по-лесен. Когито клатим държавата имаме м гаранция не няма да обърнем лопсата? Може би изглежда че се повтарям но кажете ми дали има нещо ново. бойкикев е комунистическо чидо.