0
2484

Полски пиеси за деца

2

„Различното патенце и … други, не само приказки”, антология съвременни полски пиеси за деца и младежи, превод Елжбиета Ейсимонт, Антоанета Попова, Божко Божков, Правда Спасова, Вера Деянова, съставител Збигнев Руджински, редактор Веря Деянова, издателство Black Flamingo Publishing, 2015

Рицарят, който страда, защото си няма нито кон, нито принцеса; змейчето Бонавентура, което пък си няма свое мнение и лесно се влияе от другите около него; дядото, който продава най-добрите си приятели срещу една лула, джобно ножче и часовник; Адам и Ева, които още не са се открили, както и една дива мравка, която снася хиляди яйца… Това са само част от странните герои, които могат да бъдат открити в тази книга. Антологията на съвременните полски пиеси за деца е издадена по случай годината на полския театър и включва 10 текста, които са поставяни, награждавани и издавани. А общото между тях е, че всички тези пиеси обикновено не се подчиняват на правила.

Не, не става въпрос, че тези текстове не се подчиняват на правилата на театъра. Думата е за това, че тези пиеси са нови и различни, не преразказват едни и същи познати истории, а авторите им не се страхуват да нарушат уж строго охраняваните граници, които делят писането за деца и възрастни. Както посочва съставителят на сборника Збигнев Руджински, още след 1989 г. в драматургията за деца навлизат нови теми и се преодоляват съществуващите дотогава табута. Смъртта и раждането, изоставянето на най-близките, насилието, разочарованието и губенето на смисъл, колебанието кое е добро и кое зло, демаскирането на фалша са част от темите, които се появяват в текстовете на драматурзите и в спектаклите по-късно.

Така в пиесата „Нищото, Дивата мравка, Адам и Ева“ на  Малина Пшешлуга  думата взима Нищото, а този герой можете да си го представите, както искате. Малина Пшешлуга пък няма никакви притеснения да използва гротеската, когато говори за смисъла на живота или пък за смъртта. Пиесата „В бъчвичка отгледан“ на Роберт Ярош пък започва със сцена на раждане, а след това родителите се чудят какво да правят с детето и как ще го отглеждат. И т.н.

Тези пиеси пак се опират на приказките, но като че ли в тях няма толкова много принцеси и феи, а говорят индиректно за познати събития от днешния ден. Ситуациите понякога са абсурдни, понякога има място за философски въпроси, а често пъти и за смях.

Збигнев Руджински пояснява, че важна роля за развитието на детския театър в Полша изиграват конкурсите и по-специално – първият общополски конкурс за театрална пиеса, който е създаден през 1986 г. и който съществува и до днес, макар и под друго име. „Този конкурс продължава без прекъсване до днес и носи богати плодове от сериозни текстове, открива постоянно нови автори“, пише Руджински. Според него другото обяснение за популярността на полската драматургия може да се открие в съществуването и поддържането на една по-специфична сцена – телевизионния театър, който дава възможност на авторите, дори и начинаещи, бързо да стигнат до голяма аудитория. А това, заедно с практиката младите автори да бъдат привличани да работят в различните театри в страната, може да обясни защо след 2000 г. се появява вълна от добри полски драматурзи.

Прави впечатление, че в тази антология са включени автори с различни почерци и има пиеси с различни сюжети, но общото е, че при почти всички текстове можем да открием послание – веднъж, че приятелите не бива да се предават, друг път – че човек трябва да отстоява собствените си идеи, трети път – че героите не трябва да се страхуват от големия свят…

Авторите са от различни поколения – тук е 33-годишният Роберт Ярош, режисьор и автор на експериментални спектакли, художествен директор на театър „Гъливер“ във Варшава, но и Изабела Дегурска, журналистка и сценаристка с богат опит, която има зад гърба си документални филми, романи за деца и възрастни, а нейната „Приказка за щастието“ е най-поставяната детска пиеса в Полша. Сред останалите драматурзи са Мачей Войтишко, Лиляна Бардийевска, Марта Гушньовска, Малина Пшешлуга, Ивона Кушяк и Цезари Жолински. Може би след няколко години тези имена вече няма да звучат толкова непознато, а някои от пиесите ще се играят и тук.

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияУниверситетът според понятието си
Следваща статияЗащо Полша обръща гръб на Европа?