Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!
Никола Вапцаров, „Селска хроника“
Понеже няма олио…
(А ако го има е скъпо.)
Не е ли то първият атрибут на войната.
И сега така започна…
И спекулата отвърза страховете, възкръснаха опашките, позабравеният двойник на соца, а на една чакащият дори почина…
Като не може да създаде живителен стандарт за народите си, СССР/Русия разваля стандарта на другите народи.
И тогава. И сега.
(Как да няма социална справедливост?!)
Ами хлябът?
И той – чер… Метафора, ама не дотам: пак скъп, и все по-скъп (у нас и със, и без ДДС).
Даже и терор има: изгонени са цели 70 руски дипломати. Как може? Сега ще си докараме война…
Не, не е 1940 г. По-лошо – 2022 г. е!
Соболевата акция днес е чрез непрестанния руски фейк и воя на т.нар. русофили (все нямат свършек!).
Тогава все още не сме в никакъв съюз. За просъветска агитация Вапцаров е арестуван, пуснат под гаранция, съден и… оправдан. Но случаят е вид предупреждение за възможно наказание при престъпване на националния интерес. (Което той, разбира се, пренебрегва.)
Днес е по-зле от тогава: България си затваря очите за каквито и да е правни мерки.
В ЕС и НАТО е.
Но пак – фашистка!
Според лидера на „Възраждане“ – думата, именувала най-родитбения къс от историята на България, днес е скверно употребена за партийни и антибългарски цели.
А дали може и да е инак?!
Ето откъс от показанията на поета от 1942 година за случилото се около 10 февруари същата година: „Човекът от Видин бе към 25 г. младеж, среден ръст, слаб, добре облечен, рус и с бръсната брада, но доколкото си спомням, имаше мустаци. Запитах го за икономическото положение в техния край – чувства ли се недостигът на хляб и на други продукти и има ли някакво недоволство във връзка с този недостиг. Младежът ми направи извънредно добро впечатление поради своята откровеност. Той ми отговори: „Вижте какво, нашият край е земледелски. Хората са си скрили хляб и нужда не чувстват. После всеки си е заклал прасе и мазнини има. Така че недоволство на икономическа база няма. Обаче радостното е това, че въпреки това населението желае победата на Съветския съюз. Хората са настроени против всички други: и германци, и англичани, и американци. Държат се за „Дядо Ивана“. (Марин Георгиев, „Третият разстрел“, 1993, стр. 248).
Показанията са дадени вероятно на 24 или 25 март 1942 г.
Двадесет и пет годишният младеж опровергава не само написаното от поета през декември 1940 г. за олиото и хляба, но и потвърждава вечната българска хроника: щом една и съща история толкова пъти се повтаря, значи никога няма да бъде научена и повторението е майка на незнанието!
Разликата между старата и новата хроника е, че след като е минал през съветско-руската матрица, българинът е не само без олио, но и без свинска мас.