Мислехме, че ще стане по-добре, а то стана както винаги…
Отново протича избор на генерален директор на БНТ. В началото на управлението си новата политическа коалиция заяви своето намерение да смени настоящия генерален директор на БНТ г-н Емил Кошлуков. Единственият възможен начин бе да промени спешно Закона за радиото и телевизията, дори само в частта критерии при избора на членове на СЕМ и критерии при избора на генерални директори на БНТ и БНР, както и да постави филтри пред мераклиите за висока заплата. Те (обичайно) са професионално неподготвени и политически зависими, но пък са много. Промени в ЗРТ не бяха направени. Защо, едва ли ще узнаем някога. Продължи да действа системата за избор на членове на СЕМ, задължително подбирани от политическото мнозинство в Народното събрание, които избират генералния директор на БНТ. Някъде този модел може би проработва, но у нас – не. При сегашния ЗРТ се запазва напълно авторитарният тип управление на БНТ, без никакви демократични нюанси. Така подозрението, че става дума за държавна по същество, а не за обществена телевизия, стои. Това поражда редица проблеми – от номинирането на членове на СЕМ до управлението на двете национални обществени медии. Както се знае, те се номинират единствено от политическото мнозинство в Народното събрание и от президента. Един от проблемите е, че като правило това са лица от политическите новини или просто лични познати. В търговските телевизии това са мениджъри. Тук идва вторият важен проблем – в СЕМ няма личности с управленски, а това означава и с финансов опит. Никой от членовете на СЕМ не е управлявал и сто души екип, а трябва да избират мениджър на най-сложните от управленска гледна точка медии. Този проблем е заложен още в закона, писан от юристи, някои от които разбират от медии, други не съвсем, но всички вкупом без практика в оперативния телевизионен мениджмънт на главно и висше управленско ниво. Писал съм книга за това, който се интересува, би могъл да я прочете. Във Франция членове на Висшия аудиовизуален съвет могат да станат само личности с поне петгодишен управленски опит в телевизия и вече избирани да отговарят за конкретен ресор – например закрила на малолетните, а не за общи проблеми…
Обръщам специално внимание и на общия контекст – заливани сме от фалшиви новини, псевдоанализи и манипулативни коментари. Медиите създават паралелна действителност, която често измества реалността. Всъщност всеки ден. По-необразованите зрители вярват сляпо на това, което им се казва по телевизията (особено по БНТ), във всеки случай повече, отколкото на аргументите на експертите. В своята книга „Как се правят новини“ Мартин Майер посочва, че новинарските отдели на големите американски телевизионни мрежи бягат от отговорност и с неохота признават, че всъщност твърдата им аудитория е съставена от полуграмотни зрители, които поради липса на друг достъп до информация разчитат изцяло на телевизионните новини. Проблемът е глобален, но в България – особено след руското нашествие в Украйна, е много болезнен. Обществото ни е разделено, няма споделена ценностна система и оттам трудността да се ръководи БНТ е много голяма. Няма как да изискваме от БНТ да бъде по-добра от обществото ни. А то е много фрагментирано, без обща ценностна система, общоприет национален идеал и национално самосъзнание.
Ключов фактор за избора е дали членовете на СЕМ имат ясна визия каква личност ще може да ръководи БНТ, а не да чакат гениална концепция, която магически да разреши натрупаните проблеми. Отсега казвам, че такава няма да се появи, а и дори някой все пак да я представи, тя най-много да става за дисертация, а не за практическо приложение поради сложната обществено-политическа обстановка у нас.
Всички членове на СЕМ трябва ясно да разберат някои неща. При оперативното и стратегическото управление на обществената телевизия възникват проблеми от различен характер. Те могат да бъдат групирани така:
- Проблеми в управлението;
- Проблеми във финансирането и управлението на входящите и изходящите финансови потоци;
- Проблеми при създаването и управлението на телевизионната програма;
- Технологични проблеми;
- Опити за външна намеса във финансовата и редакционната политика.
Първата група проблеми произтичат от сбърканата управленска структура, заложена в Закона за радиото и телевизията. На върха на управлението в БНТ стои генерален директор заедно с предложен от него Управителен съвет, на който той е председател според закона. Тази конструкция се оказа авторитарна и бутафорна още от самото начало. Управителният съвет, съставен от членове, избрани и предложени от генералния директор, показва пълна безкритичност и тотална подкрепа на всички решения, дадени му за гласуване. Фактически висшият мениджмънт на националния телевизионен оператор контролира и надзирава сам себе си. Инструментът на генералния директор, наречен „допълнително материално стимулиране“, допълнително засилва нежеланието на Управителния съвет да упражнява контрол по целесъобразност. Към това се добавя и много ограниченият кръг от пълномощия на СЕМ, особено по линия на контрола. А всеки, който разбира малко от управление, отлично осъзнава, че без текущ контрол не може да има висок коефициент на полезно действие. За разлика например от немския закон за радиото и телевизията, в българския няма надзорен орган, който да контролира и арбитрира решенията на ръководството. Българският закон дава чудесни гаранции за независимост на журналистите от административен, политически и икономически натиск, но не посочва към кого те могат да се обърнат при несправедливо наказание или уволнение. Просто няма пред кого, няма предвиден арбитър в ЗРТ. А това означава неограничена власт и хубави намерения с пожелателен характер.
Друг пример (а те са много): в член 71 на ЗРТ, алинея 3, е записано: Българската национална телевизия отделя за създаване на българско филмово творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията от държавния бюджет. Ако това изискване не бъде спазено, няма арбитър пред който СБФД да може да протестира… СЕМ не отговаря за това, а членовете на УС не искат разправии със собствения си председател и генерален директор едновременно.
В ARD – германската обществена телевизия, главният интендант (генерален директор) е поставен на пето място в служебната йерархия. Но въпреки предложенията на група експерти промени в тази посока не бяха направени. (Дори не ни бе отговорено, въпреки прокламираното обществено обсъждане на ЗРТ. Де юре. Де факто всъщност това бе бюрократично, канцеларско обсъждане.)
От две години лансираме мнение, депозирано в Министерството на културата и Народното събрание, че по-подходящата форма за управление и контрол на Българската национална телевизия е двустепенната структура на управление. Като първото ниво се представя от Национален обществен съвет, който предлага и избира, надзирава и контролира генералния директор и неговите решения. Той контролира и Съвета на директорите, който осъществява оперативното – второ ниво на управление. Този съвет се заема с функциите на Управителния съвет, който се премахва. За членове на Националния обществен съвет трябва да бъдат номинирани популярни личности с ясна гражданска позиция от научни институти, творчески съюзи, неправителствени организации, представители на БНТ, като изборът трябва да се провежда вътре, в БНТ, в условията на пълна публичност и прозрачност. Те не бива да бъдат избирани по критерия политическа лоялност и умението да се следват напътствия от политици.
Добър пример за ефективното функциониране на подобна структура е MDR (Mitteldeutsche Rundfunk) – регионалният обществен телевизионен оператор от мрежата на ARD за районите Саксония-Анхалт и Тюрингия в Германия.
Първата степен на управление и контрол се осъществява от Административен съвет (Rundfunkrat) и Съвет на директорите (Verwaltungsrat), включващи общо 43 членове.
Административният съвет представлява интересите на широката общественост в областта на радио- и телевизионното разпространение. Той следи за спазването на програмата, избира генералния директор и директорите и съветва по въпроси от общата програма. Този съвет е върховният орган за вземане на решения в MDR, той решава въпроси от основно значение. Членовете на Административния съвет представляват интересите на широката общественост и не са обвързани с влияние от страна на партии или организации.
Административният съвет се състои от по един представител на държавните правителства на Саксония-Анхалт и Тюрингия, представители на партиите, представени в най-малко два държавни парламента, членове на Протестантската и Католическата църква и еврейските религиозни общности, членове на сдруженията на работниците и работодателите, представители на търговските и местните асоциации, членове на промишлените и търговските камари, членове на сдруженията на фермерите, Германската спортна федерация, младежките асоциации и женските асоциации, асоциацията на жертвите на сталинизма и други важни социални групи и институции. Членовете на Административния съвет се избират за срок от шест години.
Съветът на директорите наблюдава използването на средствата от такси за радио- и телевизионно разпространение, насърчава интересите на телевизионния оператор, упражнява надзор върху дейността на генералния директор и предлага на Административния съвет неговия избор или уволнение. Съветът на директорите е партньор на генералния директор в преговори, при определянето на икономическите планове и годишните отчети и осигурява правилното използване на таксите за радио- и телевизионно разпространение. Органът се състои от седем членове, избирани от Административния съвет. Според държавния договор трима членове се предлагат от провинция Саксония и по двама от провинциите Саксония-Анхалт и Тюрингия.
Подобна структура гарантира управленска, финансова и програмна независимост на обществените медии и може да бъде успешно адаптирана и приложена в българските национални обществени медии. Разбира се, това е структура, подходяща за държава като Германия с над 80-милионно население и изградена система за събиране на такси. В нашите условия ще се наложи значително редуциране на броя на членовете на надзорните органи, а също така синхронизация с българското законодателство. Но това е тема за широк обществен и експертен дебат.
Предложихме създаване на Надзорни финансови съвети (НФС), съответно при БНТ и БНР, като органи, отговарящи за ежемесечния контрол и отчет на разходваните средства от държавния бюджет, което да гарантира прозрачност пред обществото за употребата на бюджетните средства. Идеята е те да се състоят от петима експерти финансисти – двама от тях от самата медия. В тази връзка – и досега не се знае какви са приходите от сериала „Под прикритие“, за който се твърди, че бил продаден в цял свят. Това е така, защото генералният директор не е задължен да се отчита текущо и подробно, както е в Германия. СЕМ, ДФИ и Сметната палата извършват контрол по законосъобразност, но по целесъобразност – не. И тогава в управлението зейва пробойна, заложена още в ЗРТ.
Надзорният финансов съвет трябва да реши втората група проблеми, тези с финансирането, които са най-често срещани. В Българската национална телевизия като национален обществен телевизионен оператор те се проявяват още на етапа на формиране на годишния ѝ бюджет. Общо взето ръководството на медията съставя една и съща бюджетна рамка, като я завишава спрямо предишната най-малко с коефициента на инфлация. Министерството на финансите не приема предложението и определя намаление, да кажем с около 15–20%. Така още в началото на процеса се залага предпоставка за дефицит. Друг проблем е, че не се знае колко е реалната себестойност на час телевизионна програма.
Ключов проблем за всеки телевизионен канал е телевизионното програмиране. Това е най-творческата част от работата на висшия мениджмънт, смисълът на всяка телевизия. Българската национална телевизия все още не създава пълноценна обществена телевизионна програма. Такава, каквато създават в Би Би Си. В перманентната битка с търговските телевизионни оператори (много толерирани в ЗРТ) за привличане на повече рекламодатели тя подценява основната си задача – освен да информира, образова и забавлява, тя трябва да произвежда специализирани програми, залегнали в европейските директиви. За тази цел се отпускат десетките милиони левове от държавния бюджет, захранван от данъците ни.
Българската национална телевизия има регионални телевизионни центрове в Благоевград, Варна, Пловдив и Русе. Опитът на подобните провинциални обществени телевизионни оператори в Германия би трябвало да бъде модел за програмна политика. Близостта до всекидневните проблеми на хората, живеещи в провинцията, и показването на обикновения живот в неговото разнообразие предполагат, че РТЦ могат да бъдат мощен инструмент за ефективно медийно присъствие в страната, опознаване и сближаване на българите.
Изпълнителните директори (генералните директори) на една голяма и обществено значима медия трябва да се избират сред хора, които са наясно със спецификата ѝ до степен, че да гарантират нейното безпроблемно функциониране, съобразено както с нейния бюджет, така и със ЗРТ, а не с формален трудов стаж. Не може начело на управлението да застава човек, който тепърва ще се учи как се случва всичко това.
За изпълнителни (генерални) директори на БНР и БНТ трябва да се избират висококвалифицирани личности с богата обща култура и множество лични качества по следните критерии, които носят съответен брой точки. Генералният директор трябва да бъде личност с висока естетическа култура, да има опит в програмирането и оценяването на аудиовизуалната продукция, да бъде запознат с постиженията на българското и световното кино, на най-новите тенденции в развитието на телевизионните технологии, на постиженията на българското изкуство и култура, да се ориентира безпристрастно в обществено-политическите и икономически отношения в държавата, Европа и светът. Да разбира от финанси. Базовите изисквания са да формулира визия за развитието на БНТ и най-сетне да обяви нейната мисия. Освен това бъдещият генерален директор трябва да притежава качествата да предвижда, да умее да работи в екип, да сплотява и мотивира, да бъде справедлив арбитър, да взима решения и да носи отговорност за тях.
Критично високият коефициент на субективни качества в творческия процес може да бъде постигнат само от личност с висок личен и професионален авторитет.
Предложените критерии трябва да изяснят наличие или липса на систематизиран управленски опит; заявена позиция и отношение към базови редакционни ценности; висок праг на лично достойнство; способност да се поставя общественият интерес над личния. Генералният директор трябва да притежава висока аудио-визуална култура; експертни познания и управленски умения, влияние и авторитет, умение да се управлява промяната, която е постоянно състояние в електронните медии.
Основно внимание трябва да се отделя не само на професионалния, но и на чисто човешки аспект на неговата личност.
Личността на този пост трябва да бъде абсолютно наясно, че обществените медии винаги са били и ще бъдат пресечна тока на перманентния конфликт между интересите на държавата и тези на обществото. И тя трябва да избира да служи на обществото, а не да обслужва властта. А това е много, много трудно в България.
Генералният директор трябва да изисква обективност, равноотдалеченост от партии и икономически интереси; плурализъм, прецизност и безпристрастност. Това трябва да бъдат критериите, по които да протича разговорът при оценяване на кандидатите за генерален директор. Само личност с такива качества би могла да противостои във висока степен на политическия и икономическия натиск върху съдържанието, финансите и персонала на БНТ. Тя трябва да има подкрепата на цялата медия, на СЕМ (което е негово задължение по закон) и на обществото, представено от свои експерти и неправителствени организации. Но гражданското общество се създава с усилието на обществото и с усилието на държавата. Ако липсва подкрепата и помощта на държавата, процесът на изграждане на гражданското общество ще бъде дълъг и болезнен. Примерите от България са много, а за съжаление вече с просто око се вижда, че и неправителственият сектор е подвластен на (не)видими политически и икономически влияния, въздействия и връзки. Без силно гражданско общество не може да има истински обществени медии, защото само то е в състояние да гарантира тяхната независимост и аполитичен избор на техните управителни тела и регулаторни органи. Без тази подкрепа ще се съхрани статуквото… А то все още е по-близко до държавния модел на управление, отколкото до обществения. Много важен фактор е личната независимост на журналистите, защото там, където тя отсъства, външната и вътрешна независимост се изпразват от съдържание. Според проф. Карол Якубович Естония е единствената държава от бившия социалистически лагер, в която политиците не са подчинили медиите. Навсякъде другаде ситуацията е тази, описана в доклада за състоянието на обществените медии в Европа от ПАСЕ през 2004 г. В него буквално пише: Може да се твърди, че много обществени медии в посткомунистическите страни са фантоми, проектирани за работа като такива, но неспособни за това. Сред причините ще споменем несъвършеното медийно право, политическия натиск, слабото гражданско общество, журналистическата автоцензура, слабото посвещение на колектива на ценностите на общественото служене, сред които са политическата обективност, некомерсионалността и високият професионализъм. Можем да твърдим, че задължителни качества на политическото безпристрастие на обществените медии са съзнанието и културата на отделните личности.
Проблемът е дали политическата и обществената обстановка в посткомунистическите държави създава условия за съществуването на обществените медии и на демокрацията въобще… Друг проблем е, че журналисти се изживяват като политически водачи, мисионери на различни процеси (особено един в БНР), а миграцията от журналистиката към политиката е често срещано явление. В Би Би Си хората работят след издържан конкурс и всяка година преминават през оценка за своята работа от комисия с паритет 50% външни на медията експерти. Такъв модел на начално и текущо професионално оценяване би намалило до голяма степен опитите за външно влияние в БНТ.
Поради тези заключения, както и от мои системни наблюдения от последните 30 години, смятам, че придвижването към европейски демократичен модел на функциониране на електронните медии у нас ще стане много бавно и мъчително, ако въобще стане. Проф. Карол Якубович допуска, че ще са необходими няколко десетилетия, за да се случи това. Прочутият ни, устойчив към негативни тенденции манталитет няма да допусне такава степен на либерализиране на обществените отношения, както и няма скоро да видим по-високо качество политици – съизмерими например с британските, шведските, ирландските или естонските. А ако видим, те ще бъдат малцинство в обкръжението на примитивните патриотари.
Затова смятам, че и този избор на генерален директор по все още действащия ЗРТ няма да бъде панацея за БНТ.
Иво Драганов е професор по кинознание, киноизкуство и телевизия в НБУ. Автор е на над 500 статии, посветени на киното и телевизията, и на две монографии – „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст“ и „Четвъртата възможност – университетска телевизия“. Автор на множество сценарии за документални филми и телевизионни предавания. Бил е програмен директор на Канал 1 на БНТ (1993–1995), член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия (1998–2001), изпълнителен директор на Телевизия „Европа“ (2002), главен мениджър на телевизия ББТ (2008–2009), носител на годишната награда на Българската филмова академия за филмова критика (2011).
