0
2469

Посещение в ателието на Николай Константинов

Николай Константинов, Посещение в ателието, 2020

На 10 февруари в галерия „Структура“ в София се откри изложбата Гледки от ателието и нови работи на работещия в Брюксел български художник Николай Константинов. Това е първата му самостоятелна изложба в България и може да бъде видяна до 6 март.

Показани са както съвсем нови произведения, така и по-стари проекти, върху които художникът е работил години наред. Експозицията среща традицията и иновацията, материалното и идейното, поетичното и драматичното.

Изложбата представя на посетителя няколко цикъла творби, създадени посредством различни техники, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, а са просто грижливо подредени и показани в изложбената зала. Рисунки с цветни моливи и акварел върху хартия, гипсови скулптури и фототапети запълват пространството на галерията, а току-що влезлият посетител се чуди един художник ли е създал всичко тези произведения, или това е по-скоро групова изложба. Малко по малко обаче всичко „си идва на мястото“ и започва да придобива смисъл. Смесването на различни техники, както и съчетанието на традиционните похвати на изобразителното изкуство с иновативните предложения на виртуалната реалност при Николай Константинов е успешно – на пръв поглед просто складирани, неговите произведения всъщност се допълват взаимно по наистина неочакван начин.

Посещение в ателието (наричан още Гледки от ателието) е разработван няколко години проект и представлява инсталация във виртуална реалност, която има формата на огромно ателие, където се складират множество скулптури и инсталации с текст. Оригинално замислен да съществува само в дигиталното пространство, част от проектът се „пренася“ в галерия Структура – по стените са залепени големи фототапети с гледки от ателието на художника, а 6-минутно видео помага на зрителя да се ориентира в пространството на виртуалната реалност.

Складираните в дигиталното ателие скулптури са на пръв поглед хаотично захвърлени и са в различна фаза на завършеност, но при по-обстойно вглеждане, се създава усещането, че това далеч не е така. Произведенията създават една особена (и в известна степен необяснима връзка) помежду си; те „тежат“ на мястото си, без дори да съществуват физически, и като че ли се опитват да надскочат границата на своето виртуално съществуване, за да стигнат до някакво по-висше състояние, където могат да наложат себе си по един материален начин.

Другите цикли произведения на Николай Константинов, намиращи се в галерията, сякаш също се опитват да се освободят от собствените си граници. За разлика от виртуалните скулптури обаче, които са устремени навън, останалите произведения са по-скоро обърнати навътре към себе си. Рисунките, както и гипсовите скулптури, като че ли правят опит за навлизане във вътрешните човешки усещания и случвания. По един ирационален начин те буквално дълбаят човешката психика, търсейки някакъв дълбоко скрит смисъл, който е живял непокътнат в дълбините на съзнанието.

Може да се каже, че в галерията цари симбиоза между традиционното и съвременното: рисунки с моливи и акварел на хартия влизат в диалог с виртуалната реалност. Фактическото се среща с имагинерното. Тази среща обаче е и донякъде парадоксална – докато рисунките и гипсовите скулптури са манифестация на ирационалното, недоизказаното и на вечно търсения абстрактен смисъл на съществуването, произведенията във виртуалното ателие са изключително материално подплатени и може би вече са намерили смисъла на всички въпроси, но са обречени на затвор в границите на дигиталния свят.

Гледки от ателието и нови работи е изложба, която съчетава случващото се в реалното и виртуалното ателие на Николай Константинов. Тя отразява динамиката между дигиталното и традиционното изкуство, както и на преливането между двете. Търсенията на художника в двете реалности се срещат помежду си, за да доведат до неочаквани и нетипични комбинации, които обаче вместо да се отблъскват, по-скоро се привличат и съжителстват взаимно. Пресичането на жанрове, стилове и дори епохи води до създаването на нестандартни взаимоотношения. Утопичното и поетичното на виртуалността се срещат с непосилното и материалното на реалността, за да създадат заедно усещането за крясък. Универсален крясък, изразяващ вечното скитане и търсене, вечното питане и вечния порив към себепостигане.

Калина Цонева е на 25 г., от София. Завършила е културология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специализирала е в областта на модерно и съвременно изкуство.