На излизане от салона в конкурсната вечер Елена Ангелова, селекционер и арт директор на конкурса, цитира Пина Бауш:„Танцьорите са последните воини на Земята“. Вълнението ни беше неприкрито и обусловено от много причини. Освен екстремната за света ситуация, в която изкуството се оказа особено засегнато от животоспасяващите рестрикции, в тази вечер видяхме недвусмислената способност на танца да вдъхва сила, вяра и живот и в най-тежките ситуации. Танцът е сред най-засегнатите изкуства, защото там тялото е най-силно изложено на опасност. Но танцьорите не се огънаха и пред това изпитание – приеха го с изправен гръбнак и отворено за нови възможности съзнание. Като истински воини на духа те продължиха своите занимания, тренинги, класове и репетиции по всевъзможни начини – у дома, по интернет, на покривите на къщите си, в паркове и самотни студиа…. Импулсът на тялото да запази духа беше заявен по-силно от всякога. Воините на духа, за които говори Пина Бауш, не отстъпиха от призванието си.
В тази актуална обстановка на 4 октомври на Арт сцена Шипка се проведе Първото издание на Международния хореографски конкурс Linkage. Пред немалобройна публика от специалисти и любители бяха представени единадесет танцови миниатюри на хореографи от Франция, Люксембург, Италия, Швейцария, Германия, Полша, Канада.
Журито в лицето на Силвия Томова, директор на балета на Държавната опера в Стара Загора (председател), Живко Желязков, хореограф и артистичен директор на Дерида Денс Център, Филип Миланов, хореограф и артистичен директор на Стрийм Денс, Валери Миленков, хореограф, и Вили Прагер, танцов артист и съосновател на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, имаше предизвикателството да класира това вече предварително селектирано, преобладаващо високо ниво, при това разположено в съвсем различни стилистични характерологии.
Кратките хореографски творби, сола и дуети, бяха твърде разнообразни и включващи различни тенденции в съвременното развитие на танцовата сцена. От крайно искрени, граничещи с екстремното творби като Depresаi на Джулиана Валцак (Полша), Solo Definitivо на Нунцио Периконе (Италия) и Grenen на Джовани Висоне (Италия, Германия) до зрели постижения на танцовия език в съчетание с оригиналност на идеите като Prologuе на двойката Лора Леми и Тристан Робилярд (Франция), The Island на Роберта Ферара (Италия) и Manbuhsа на Пабло Джиролами (Швейцария) .
Нишки на ексцентричност и елегантен нарцисизъм преминаваха през това пъстро танцово платно – Bolerо на Джил Кровизие (Люксембург) съдържа тази предизвикателна нагласа, както и високо ерудиран професионализъм в мисленето и изпълнението, демонстриран и от Лейла Ка (Франция) в нейното соло Pode Ser, с което спечели първата награда на конкурса.
Съвсем закономерно в произведенията на младите хореографи прозвучаваха депресивни нотки, не само защото ограниченията, зададени в регламента, ги придържаха към експресията на солото и дуета. Вкопчените едно в друго тела – Алма Еделщайн (Австрия) в Ode to Phanes и Сара Балзат (Германия) в No hay problema, показват двойки, които се сливат, водени не толкова от страст, колкото от безпомощност. Те изглеждаха като естествено отражение и продължение на заобикалящата ни реалност, изпълнена със стресиращи и потискащи неизвестни. Търсенето на убежище в тялото на другия, подобно на завръщането в спасителна утроба, се повтаряше доста осезателно в някои от творбите.
Други бяха избрали теми, по-независими, дистанцирани от актуалните реалии. Но в съвременното осветяване с прожектора на артистичното внимание те изглеждат доста драматични и заредени с вътрешно напрежение.
Танцът и особено съвременният танц винаги е бил пряко отражение на социалния живот. Той е най-искреният барометър на движението на човешката душевност и в този случай показваше доста високи нива на тревога и търсене на изход. Изход се търси в близостта на двойката, в утехата на нежността, в забавните хрумвания на тялото, което експериментира със своите възможности, в експресията на самотата, на шегата или в светлината, която стои като вечен ориентир…
Наградените произведения бяха две – Pode Ser на Лейла Ка (Франция) и Prologuе на Лора Леми и Тристан Робилярд (Франция).
В солото Pode Ser на Лейла Ка бяха заявени с майсторска категоричност чистотата на израза, ясната конструкция, оптималното и идейно оправдано използване на пространството, сведено до един светлинен кръг, в който се изразява танцьорката хореограф, и динамичната музика на соло цигулката, която влиза в контраст със съвременни техно звуци. Това соло е от ясните прояви на таланта, които демонстрират не само дълбока вътрешна чувствителност, но и способност да структурираш чувствата си и да ги поднесеш в ударно въздействащ вид. Младата танцьорка и хореограф Лейла Ка е намерила себе си в един лаконичен, минималистичен, но силно зареден солистичен акт, който съвсем заслужено ѝ донесе първа награда.
Втора награда получи дуетът Prologuе на Лора Леми и Тристан Робилярд. На пръв поглед техният дует не правеше впечатление с нищо особено оригинално, но точно в това беше и неговата сила – в плътното и задълбочено познаване на естетиката, на езика, на прийомите на съвременния танц и откриването на изключителност в детайлите и взаимодействията между телата. Дуетът е форма, която предлага безброй възможности – в този случай той беше развит стилистично и идейно във високите нива на професионализма и мисленето в съвременния танц.
Въпреки покрусата, че не е възможно да участват с телата си на сцената, хореографите бяха заснели своите изпълнения според възможностите си, но всички с голяма отговорност и амбиция. Личеше си респектът към конкурса и към заложените критерии. Дано в бъдещите му издания ограниченията вече да не са необходими, за да се срещнем на живо с последните воини на Земята, които всъщност са вечни
