Начало Идеи Гледна точка Потресаваща политическа гротеска
Гледна точка

Потресаваща политическа гротеска

3644
Снимка Велко Ангелов, Дневник

„Рая“, ИТН, Костадинов

Онова, което писах в предишната си колонка през изтеклата седмица, бе илюстрирано в парламента ни по толкова изразителен начин, че направо бих могъл да се потреса.

Така миналата неделя бях написал, че „с настъпването на „ерата ГЕРБ“ престанаха да имат значение политическите, идейните, ценностните възгледи въобще. Нужно стана единствено да бъдеш „гербаджия“ и да се закачиш за „мрежата“ му. Тя безотказно ти осигуряваше властова позиция, бизнес, кариера, държавни, европейски и всякакви пари“. И ето: преди няколко дни, след известни пазарлъци в „мрежата“, плетяща се вече както от ГЕРБ, така и от ДПС – на първия – дайте си сметка – на първия пост в парламентарната ни република, тоест като председател на Народното събрание, бе инсталирана… Рая Назарян, новата „звезда“ на Бойко Борисов, за която само допреди една година никой не беше чувал. И с право: никакъв забележим (от който и да било) политически път, никакви политически изяви, никакви – и до днес – заявени идейни, ценностни, морални и т.н. позиции. Името ѝ въобще чухме едва когато „босът“ я закачи за т.нар. си „дамско преговорно трио“ – онова същото „трио“, което изпълни мръсната поръчка да провали договорената преди девет месеца „ротация“ и да ни заведе на предсрочни парламентарни избори, като при това струпа вината за случилото се върху ПП-ДБ. Единственото, с което днешният „първи човек“ в парламентарната ни република започна да се отличава от дотогавашните „теменужки“ на Борисов, бе, че неизвестно защо (появиха се клюки, но естествено, никой от „разследващите ни журналисти“ не се зае да ги проверява или опровергава) тя много, много бързо стана „любимата“ (най-дъхавата теменужка) на „лидера“. Била юристка – осведомиха ни. И ето го доказателството за казаното от мен в предишната ми колонка – че е достатъчно да станеш гербаджия и да се закачиш за „мрежата“ им, за да се сдобиеш с властова позиция. Родената във Варна „Рая“ (както умилително-фамилиарно започнаха тутакси да я наричат в „органа“ на ГЕРБ вестник „24 часа“) била започнала кариерата си на юристка в кантората на… Менко Менков, тоест на персоналния адвокат на Бойко Борисов, извоювал му успехи във всички дела срещу и по повод него. Не, „Рая“ едва ли с нещо е спомогнала за тези успехи. Била е обаче „симпатичното момиче“ от кантората на „неговия“ адвокат. Ето защо много скоро след успехите на въпросния Менко Менков, „Рая“ се сдобива вече със „собствена кантора“ заедно със съдружника си, някой си Тервел Георгиев. И сега нека ви обърна внимание: довчера никому неизвестната Рая Назарян днес е председател на Народното събрание на Република България, а и днес никому неизвестният ѝ довчерашен съдружник Тервел Георгиев е… депутат (разбира се, от ГЕРБ).

Виждате ли как стават нещата в държавата ни? ГЕРБ – ще го повторя и днес – въобще не е политическа партия – дясна, дясно-либерална, евроатлантическа и т.под., тя е мрежа за властово израстване, мрежа на „нашите хора“ и на „хората на нашите хора“ дори до най-последното възелче. Ако станеш „наш човек“, утре-вдругиден можеш да станеш всичко – от депутат до… председател на парламента. Пак няма да откроиш никакво политическо лице (даже ако изтърсиш глупостта, че „законът Магнитски няма никаква стойност в България“, както стори тези дни „Рая“), но може да започнат да те описват в „светските хроники“ на жълтите медии. A propos: не мога да разбера защо не са ни осведомили вече например „кой е мъжът до първата дама на парламентарната ни република“. Да не би пък да има там нещо…

По-нататък: в предишната си колонка написах, че „от цели петнадесет години у нас вече практически не съществува класическото за съвременния политически живот на цивилизованите страни разделение на десни и леви партии, на десни и леви политически визии“. И дадох пример с отдавна деградиралата като лява партия БСП. Но нека си дадем сметка, че в парламента ни (от цели три парламентарни цикъла) резистира една „партия“, която е направо шедьовър в тази политико-идейна неопределеност. Питам ви, драги читатели, каква партия е собствено ИТН? Всички знаят, че е „партията на Слави“, тоест на…  топ-чалгаря на републиката. Какъв обаче е политическият профил на въпросния „Слави“? Ще ви припомня: в началото на парламентарната си кариера щеше „да чегърта“ стария си приятел Бойко Борисов (така се и изкачи по гърба на наивните протестиращи през 2020 г.), после бе инициатор на свалянето на правителството на Кирил Петков и така услужи и на стария си приятел, и на ДПС. В последния парламент (влязъл, говорят, вече с прелени от ДПС гласове) се специализира в най-просташките приказки срещу ПП-ДБ и най-важното: с извинение за грубия израз – разкри ни се като нещо подобно на политически боклукчийски кош или отходна тръба за загиващи политици и раждащи се политически секти. Достатъчно известно ли ви е например, че заместник председателката на парламента преди две години, именно от „партията на Слави“ – Виктория Василева – в този парламент вече е депутат от… путинофилската политическа секта „Величие“? Ето какви „политически фигури“ населяват днес българското публично пространство (и не могат да се изпарят от него – прескачат от родилния си боклукчийски кош в нововъзникващите такива).

Днес обаче партията на „ръгащите чушки в боба“ се е сдобила с особено ключова роля. Ще ви кажа, че съм направо сигурен, че ИТН в момента е „буфер“ в не особено грижливо прикриваното съперничество между „босовете“ на политическото „сиво“ – между Бойко Борисов и Делян Пеевски. Първият, който (май) не иска да направи открита коалиция с ДПС (току-виж пак избухнали протести) и този път, уви, няма как да успее да излъже ПП-ДБ да му подкрепят гербаджийското правителство, все повече е склонен да ни отведе на следващи избори през септември. Пеевски обаче иска да зауправлява още сега и настоява, ако с първия мандат не стане, ако с втория (неговия) не стане, да стане с… третия – който трябва непременно да отиде при ИТН, тоест както точно се изрази тези дни Кирил Петков – при „малкото ДПС“. И Борисов май е заложник на тази „много принципна евроатлантическа“ игра.

Накрай, в предишната си колонка написах, че „политическата ни сцена все повече се разделя не на такива или инакви български партии, а на български и… (про-)руски и направо руски партии“. Изразително потвърждение, че това е именно така през изминалата седмица ни даде председателят на най-многобройната (засега) руска партия в парламента ни – Костадин Костадинов. Никак незапознат с църковно-синодалната ситуация у нас, клетият Костадинов се поддаде на обзелата през последните десетина дни църковните ни русофилски среди истерия, че видиш ли, БПЦ може да си избере не проруски настроен патриарх и даже, макар че ни най-малко не познава същинските игри на митрополитите ни – бе идентифицирал кой би могъл да се окаже този не-проруски патриарх. И ето: буквално в деня, в който течеше синодалният избор на тримата кандидати, за втори път поиска президентът Радев да свика Консултативния съвет по национална сигурност, за да възпрепятства (как по-точно?) тази страшна „опасност“, защото – заявил бил църковният аналфабет Костадинов „БПЦ е изправена пред разкол и срещу нея се гласи тежък удар“. Знаете ли какъв според Костадинов е този „тежък удар“? „Имало намеса от САЩ (!) да бъде сложен за патриарх някой, който да вкара БПЦ в състояние на разкол с… Руската православна църква“. Председателят на българската партия „Възраждане“ следователно изискваше от президента не нещо друго, а да не се допусне скъсване на отношенията с Руската православна църква – с тази, която (която, напомням) прекъсна общението си с трима наши митрополити и двама епископи. Надявам се, че след синодалния избор на тримата кандидати в края на същия ден, Костадинов се е – най-малкото – поуспокоил. „САЩ“ май не успяха. Предстои ни да видим ще успее ли Русия, за чиято вече и църковна кауза – ревностно се бори „българският“ политик Костадин Костадинов. По този последен въпрос обаче аз ще продължа да се въздържам да говоря. Най-малкото до следващата седмица.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Свързани статии

Още от автора