Призът за чест и достойнство е за сценографката Мария Диманова. Статуетките на Съюза на артистите в България ще бъдат връчени на 27 март
Анета Сотирова получава Наградата Икар 2026 за изключителен принос към българския театър, обявиха от Съюза на артистите в България (САБ). Лъчезарната актриса, свързана най-вече с Театър София и МГТ „Зад канала“, научи вчера новината от Портал Култура и реагира с присъщото си чувство за хумор: „Какво говорите?! Вие нещо се шегувате с мен, може би трябва малко да почакам и да се убедя, че е вярно; може би има и други номинирани за тази награда и не знаем кой точно ще я получи“…
Вярно е – Голямата награда на САБ тази година наистина е за Анета Сотирова, колкото и да не ѝ се вярва на оттеглилата се от натоварения сценичен живот актриса. Тя е родена на 8 май 1948 г. в София, завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Кръстьо Мирски. Професионалният ѝ път започва в Драматично-кукления театър във Враца през 1973, а от следващата година неизменно е част от споменатите столични трупи. Зрителите я обикват заради превъплъщенията ѝ в образите на Боряна от едноименната пиеса на Йордан Йовков, на Маша от „Три сестри“ от Чехов, на Дафинка от „Свекърва“ от Антон Страшимиров (1996, Наградата на САБ за женска роля), на Магда от „Апетит за череши“ от Агнешка Ошецка, на Дорис от „Догодина по същото време“ от Бърнард Слейд… През изминалите десетилетия играе в любими спектакли като „Носете си новите дрехи, момчета“ от Стефан Цанев, „Ромео и Жулиета“ от Шекспир, „Харолд и Мод“ от Колин Хигинс, „Сексуални перверзии в Чикаго“ от Дейвид Мамет, „Българският модел“ от Станислав Стратиев, „Урбулешка трагедия“ от Душан Ковачевич, „Страданията на младия Вертер“ по Гьоте, „Портретът на Дориан Г. (Почтени убийства)“ от Юрий Дачев, „Посещението на старата дама“ от Фридрих Дюренмат, „Без кожа“ от Теодора Димова и т.н.
Впрочем именно участието в „Без кожа“ (МГТ „Зад канала“, реж. Бина Харалампиева) донесе на Анета Сотирова Аскеер за най-добра женска роля през 2003 г. Тогава също ѝ се обадих, разговаряхме дълго и тя със същата усмивка коментира: „Умея да се радвам по детски на всеки успех. Убедена съм обаче, че в живота човек трябва да стъпва здраво на земята или поне да не имитира, че не знае как се стъпва. На сцената имаш възможност да правиш всякакви салта, стига да можеш. Но в живота трябва да си нормален, защото простите неща са най-сложните“. Можем да си припомним и филмовите ѝ героини Белослава от „Сватбите на Йоан Асен“, Венетка в „От нищо нещо“, Теменужка в „Двойникът“…
Другият голям приз на САБ за 2026 г. – Икар за чест и достойнство – е за сценографката доц. Мария Диманова. С почетни отличия ще бъдат удостоени също проф. Дойчина Синигерска (за значим принос в развитието на българското куклено изкуство) и проф. Боньо Лунгов (за педагогическа дейност).
Наградите на САБ се присъждат от 1974 г. – в началото в 12 категории, а днес вече в 23, всяка от които отразява постиженията и многообразието на сценичните изкуства у нас. По традиция победителите ще бъдат обявени на церемония в Народния театър „Иван Вазов“ на 27 март, Международния ден на театъра. С най-много номинации – осем, са трупите на НТ и Пловдивския театър, на четири се радват в Театър 199 и в Младежкия театър, по две имат трупите във Варна и Благоевград, награди очакват и в ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас, общинските театри „Възраждане“ и МГТ „Зад канала“, както и от независимата сцена. Всички номинации са обявени в сайта на САБ. Там до 27 март зрителите могат и да гласуват за любим спектакъл.
Мотото на тазгодишната церемония Икар е „Да обичаш на инат“. „То е вдъхновено от 80-годишнината от рождението на Николай Волев – безкомпромисен творец, каквито трябва да бъдат всички творци. Въпреки че държавата не ни обича много, ние, творците, трябва да продължим да обичаме изкуството си на инат“, заяви пред журналисти председателят на САБ, Христо Мутафчиев. Тази година Съюзът ще отбележи и 100-годишнината на две забележителни актриси – Златина Тодева (род. 27 февруари 1926), на която ще бъде посветено съвместно събитие с Родопския драматичен театър в Смолян, и Леда Тасева (род. 22 август 1926), за която се подготвя фотоизложба в столичната градинка „Кристал“. Специална почит ще има и по повод 90 г. от рождението на актьора Асен Кисимов (3 май 1936), 100 г. от рождението на Константин Коцев (4 юни 1926) и 150 г. от рождението на Кръстьо Сарафов (6 април 1876). В Шумен пък се чества 170-годишнината от първото театрално представление – „Михал“ от Сава Доброплодни, изиграно в града през 1856 г.
На срещата с журналистите присъстваха представители на различните комисии, определящи номинациите. Интересен бе коментарът театроведката доц. д-р Румяна Николова за тенденциите в развитието на театъра ни: „Една тенденция, която мога да отлича, е стремежът за бърз успех в продукциите, които гледаме. В стремежа за успех няма нищо лошо, но когато този успех е само в сферата на финансовите измерения и в бързата и лесна одобрителна реакция на публиката, това е проблем. Ако този успех е на нивото на художественото, е друго. И тук трябва да кажа личното ми мнение на човек, който се занимава с театър, че тази тенденция е заложена в начина, по който се субсидира българският театър в неговия публичен сектор. Той се отразява и на независимия, и на частния сектор… Има и много позитивни тенденции… Изключително много ме радва голямата конкуренция в категорията „Дебют“. Виждам го и в дипломните спектакли на НАТФИЗ. Едно от най-хубавите представления, които гледах през изминалата година, беше дипломно представление в НАТФИЗ. Затова призовавам всички, които имаме някаква власт, да осигурим на тези млади хора условия, в които да развиват своя потенциал. Друга много позитивна за мен тенденция е, че има трупи, които паралелно с това, че се опитват да спазят правилата, които им налагат, държат устойчива линия на високо художествено качество… Не виждам компромиси в работата на Театър 199, впечатлява ме трупата на Драматичния театър в Пловдив… Още нещо, което виждам като тенденция, е, че много трудно мога да разпозная лицето на отделните трупи през техни отчетливи репертоарни политики, други художествени избори и т.н. За което намирам обяснение в рамките, в които те са поставени“.
До 27 март очакваме и представленията от Софийския театрален салон. Тази година той ще се проведе за 21-ви път като съвместна инициатива на САБ и Столичната община.
