Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва право в Софийския университет. От 1948 г. до 1953 г. работи в Окръжния съд във Велико Търново. От 1961 г. до 1964 г. e редактор в издателство „Народна младеж“, а от 1967 г. до 1979 г. е член на сценарната комисия при Българската кинематография. Работи в БНТ от 1979 до 1989 г. Действителен член на Българската академия на науките от 2003 г.
Първият му роман „Пробуждане“, посветен на въстанието на Петър и Асен срещу византийската власт, е публикуван през 1956 г., той е в съавторство с писателя Димитър Мантов. Първият му самостоятелен роман е „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брат му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия и за много други хора, живели преди нас“, той излиза през 1961 г. Следва историческият роман „Време разделно“, издаден през 1964 г., който го прави известен и извън пределите на България. Книгата има 33 издания, преведена е на повече от 30 езика. През 1987 г. режисьорът Людмил Стайков създава филм по романа.
Антон Дончев е автор и на много други исторически романи – сред тях са „Девет лица на човека“, „Николай Рьорих“, „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (в 4 тома), „Трите живота на Кракра“. Има книги за деца и юноши, есета и сценарии за телевизионни филми. Носител на множество български и чуждестранни награди.
