Режисьорът Николай Волев почина при битов инцидент на 15 октомври. Той е автор на филми, които са сред класиките в българското кино като „Двойникът“ (1980), „Господин за един ден“(1983),„Да обичаш на инат“(1986),„Маргарит и Маргарита“ (1989).
Роден е през 1946 г. в София. Първоначално учи във Висшия институт за архитектура и строителство. През 1972 г. завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище при Майк Лий. Започва кариерата си в България с документални филми. Сред тях е филмът „Грънци“ (1983), получил Сребърен дракон на Международния кинофестивал в Краков през 1984 г., а „Дом № 8“ (1986) триумфира на престижния кинофестивал в Оберхаузен, Германия, където взима седем отличия, сред които Голямата награда на журито, наградата на ФИПРЕССИ и на Министерство на културата на Северен Рейн-Вестфалия. Филмът за децата с умствена изостаналост от дома в Горна баня е отличен и с наградата на журито от фестивала Клермон-Феран, както и с приза на публиката от Фестивала на документалното кино в Марсилия през 1989 г.
Игралните филми на Николай Волев са награждавани у нас и зад граница. Първият, „Двойникът“ (1979), получава награда за сценарий, костюми и за мъжка роля на Тодор Колев от Варненския кинофестивал,както и наградата за дебют на Съюза на българските филмови дейци. „Господин за един ден“ (1983) е отличен като най-добър комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 г., а Тодор Колев получава награда за ролята на Пурко. Филмът „Да обичаш на инат“ (1986) печели Специалната награда на журито и наградата Дон Кихот на Международната федерация на киноклубовете на Кинофестивала в Карлови Вари, както и специалната награда на журито, отличието за операторска работа, наградата на кинокритиката и на зрителите във Варна.
Филмът „Маргарит и Маргарита“, завършен през 1987/88 г., излиза едва след промените в края на 1989 г. заради критиките си към социалистическата система. Впоследствие той получава Наградата за най-добър филм на СБФД и е избран за Петнадесетдневката на режисьорите в Кан. „Козият рог“ (1994) е със Златна роза от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 г. излиза „Огледалото на дявола“, а последният игрален филм на Николай Волев е „Извън пътя“ (2017).
На десетия София Филм Фест през 2006 г. режисьорът получи Наградата на София за цялостен принос в киноизкуството. През 2018 г. излезе автобиографичната му книга „Девствената проститутка“. В началото на 2024 г. беше премиерата на театралната му постановка „Принципът на несигурността“ от Саймън Стивънс в „Театро отсам канала“. Там режисьорът направи и изложба от графики и фотографии.
