Художникът Светлин Русев почина на 25 май, дни преди да навърши 85 години.
Той е роден на 14 юни 1933 г. в село Върбица, Плевенско. Завършва живопис във ВИИИ „Н. Павлович“ при проф. Дечко Узунов (1959 г.), където по-късно сам преподава като професор (1975). Един от най-влиятелните художници на своето време, живописец и монументалист, както и колекционер на художествени произведения. Вниманието му като автор е насочено към психологическия свят на човека в екстремни исторически и житейски ситуации. До последния ден от живота си беше активен участник в културните процеси в страната.
Председател на Съюза на българските художници (1973–1985). От 1985 до 1988 г. – директор на Националната художествена галерия. В периода 1976–1988 г. е член на ЦК на БКП. Бил е народен представител в редица Народни събрания до 1989 г., както и представител в Седмото велико народно събрание от листата на БСП през 1990 г. Академик на БАН от 2003 г.
Ето какво пише за изкуството му неговият близък приятел поетът Константин Павлов (1933–2008):
Какво ми говорят картините на Светлин Русев? Преди всичко картините ме убеждават, че „в хаоса на всяко настоящо време плават частици от Вечното време – прашинки от глината, с която Бог е заченал човека“.
