С Камен Старчев за „Последен репортаж“, настоящата му изложба в СГХГ, разговаря Катя Атанасова.
Камен Старчев представя последния си проект в Софийска градска художествена галерия до 26 март. Който следи работите му, няма да остане изненадан и от тази изложба на един от най-интересните ни съвременни художници. Напротив. Тя е още едно доказателство за вярността на артиста към намерения стил. За поредната му интелигентна, умна и стилна визуална изява.
Изложбата „Последен репортаж“ включва три взаимно преплитащи се цикъла – „Тялото на Орфей“, „Земна светлина“, „Наблюдение“.
Художникът не разказва и не обяснява. Във всяка картина можем да открием обаче по-явни или скрити кодове, които да ни водят към смисъл. Не към този, който Старчев е вложил, а към този, който ние бихме могли да изведем. Прецизен почерк, симетрия в хаоса, минимализъм… това са някои от привличащите зрителя характеристики на изложбата. Една абсолютно чиста, стилна визуална среда, в която мисълта може да тръгне в различни посоки.
По повод на изложбата си Камен Старчев отговори на няколко въпроса на Портал Култура с присъщия си лапидарен и синтезиран стил.
Проектът ви се казва „Последен репортаж“. Репортажът обаче е определено публицистичен жанр. Ако „последен“ предполага някакъв край, завършеност, то репортаж предполага разтягане на „действие“ в настоящето. Защо назовахте проекта си така?
Ключът към този въпрос се крие в краткия текст към изложбата, който написах. Разбира се, „последен“ може да се тълкува по много начини.
Последен репортаж
Почти винаги репортерите идват по-късно.
Вече всичко се е случило.
„…засега знаем само…“
„.. вероятно ето тук…“
„…все още причината не е изяснена…“
„…предполага се..“
„…информацията не беше потвърдена…“
Зад тях понякога се вижда хоризонтът.
Друг път е тъмно и е осветена само
повърхността на земята.
Кое ви е по-важно в случая – невъзможността да се „хване“ мигът на случващото се, незнанието защо то се случва, съмнението в него?
Интересува ме най-вече представата за случващото се. Сега, или все едно кога. Донякъде може да се каже, че изложбата е фокусирана и върху това, което не се вижда, това, което няма да узнаем, и това, което съществува като представа.
Трите цикъла, които структурират изложбата – „Тялото на Орфей“, „Земна светлина“ и „Наблюдение“ – включват повтарящи се образи и „теми“. Но и си „противоречат“. Опитвате ли се чрез тях да „съберете“ в обща представа преди и утре, началото и края, отвъдното и реалното?
Да, части от тези цикли са нещо като конструкция на изложбата. Ако можех с думи да опиша определени представи и усещания, едва ли щях да рисувам. Представата за „край“ е нещо много интересно. Представата за „реално“ също. Земната светлина не е по-различна от лунната. И двете са отразени.
Усещам като че ли известен песимизъм във вашия проект. Цивилизационният „край“ ми се струва предизвестен?
Не мисля, че е песимизъм. Всички цивилизации рано или късно стигат до това. Есента ли е последният сезон? Ето, Орфей е бил разкъсан от мразещите го вакханки. Парчетата от тялото му са били захвърлени в река Хеброс (сега Марица). Това – освен символ – е и желано начало за всяка новинарска емисия.
Гледайки изложбата ви, повече имах чувството за „друго място“, несъществуващо или невиждано никога. Кое е мястото, което вас ви интересува – като артист и като човек?
Мястото е същото. Няма „друго място“.
Как изглежда от вашата гледна точка съвременното изкуство?
Съвременно изкуство става все по-широко понятие. Динамиката на световните пазари се фокусира върху определен тип неща. Това често води до усещане за скука, въпреки привидното разнообразие. Наблюдаваме автори, които стават нещо като бизнесмени, а на мястото на колекционерите все по-често виждаме инвеститори. Добрата страна на тези процеси е, че в тази система попадат и изключително интересни артисти, които успяват да реализират мащабни проекти. България, разбира се е твърде далече от всичко това. Тук съвременното изкуство се развива с темповете на развитие на БДЖ..
Какви тенденции бихте откроили в него, ако мислите, че има такива?
Тенденции винаги е имало. Най ясно се виждат от дистанцията на времето.
За мен са интересни неща, които носят повече от това, което всеки веднага би видял. Които могат да бъдат гледани дълго. Без значение кога са правени и към какви тенденции могат да бъдат причислени.
Над какво работите сега, след „Последен репортаж“?
Обикновено работя над много неща едновременно. Така се получава. Споделям, когато завърша нещо. Преди това нямам какво да кажа. А и след това.
Кои няколко работи (и на кого) бихте взели за себе си, ако имате възможност да го направите?
Ха хаа! Зависи. Ако ме заточат в Сибир, бих взел „Спящата Венера“ на Джорджоне. Там тя би седяла доста добре. Ако ме запокитите в Еритрея, ще търся нещо по-модерно. Ако трябва да си обзавеждам гробницата, вероятно ще се спра на ИКЕА. Човек трябва да е практичен.
Интересувате ли се от публиката си?
Хората са различни. Всеки вижда нещата по-свой начин. Това е страхотно. Винаги ми е харесвало. Аз се опитвам да стигна до тяхното съзнание, съчетавайки усещания и натрупани представи със средствата на изображението. Това не е цел. Просто се опитвам да опиша с думи това, което донякъде мисля, че правя, за да ви отговоря.
Как се отнасяте към критиката, влияе ли ви, ако да – на разума или на емоциите?
Ценя мнението на хора, които уважавам. Имам щастието да познавам някои от тях. Колкото до разума и емоциите – вие знаете ли какво мислите и защо мислите точно това?
