Понятна е аналогията с фейлетона на Алеко Константинов. Защото вече не е трудно да се открие приликата между Светия синод на БПЦ и Горчовото кафене. Разбира се, подобна аналогия буди сериозни притеснения. Още повече че човек лесно се сеща и за друг Алеков фейлетон: „Бай Ганьо прави избори“, и сериозно се замисля възможно ли е днешните синодални старци да са герои от добре известни книги? Или Дочоолу и Гочоолу не са чак толкова безпардонни, колкото нашите архиереи?!
Вярно, че избирателите в седемте околии на Сливенска епархия не избраха „правилния“ човек – епископ Арсений. Вярно, че Светият синод можеше да низвергне тези избиратели заради „грешното“ им решение. Вярно, че трябва да сме благодарни за това, че само касираха изборите. Защото – иска ли питане – владиците са чели „Кръстникът“ и добре знаят как се процедира с непослушните. Могат да извикат жандармерия и да стрелят на месо… а могат да се помолят, на когото трябва, и да ни докажат, че човек е не просто смъртен, но и внезапно смъртен. С две думи: можене могат хората и ние трябва да треперим от страх.
Само че аз отказвам да се страхувам и ще го заявя открито, в очите им – ако не признаят грешката си и не кажат: „Виновни сме, сгрешихме“, ще направим същия онзи бойкот, който навремето направихме срещу Петър Младенов. Тогава той каза: „По-добре нека дойдат танковете“, но дойдохме ние, студентите. Сега сме беловласи старчета, но зимата на нашето недоволство е същата. И гневът е същият. Само дето владиците са далеч по-нагли от Петър Младенов. Защото с него можеше да се разговаря, а с хората от Светия синод – не. Тогава решенията на политбюро можеха да се обжалват, а днес на архиереите – не. По-лесно е да се отменят годишните времена и гравитацията, отколкото заповед на Светия синод. Но си струва да се опита. Още повече че и навремето беше невъзможно да се отмени ръководната роля на Партията…
А дотогава, докато ние подготвим окупацията на Светия синод, ще им дадем време да се замислят върху два факта. По силата на цитираните от тях правила: №12 на Лаодикийския събор и правило №13 на Картагенския събор, те би трябвало да касират и изборите, които са възпроизвели самите тях в митрополитски чин. Би трябвало да бъдат последователни и принципни. Но тъй като е по-вероятно вулкан да изригне и да проговори с човешки глас, отколкото те да станат последователни и принципни, ще им припомня какво се случва с владиците след Седмия вселенски събор. „Неразумната тълпа“, след като констатира, че во главе с патриарх Павел ІV Кипърски всички владици са станали деспоти, че са пропити от беззаконие и корупция, „пенсионира“ митрополитите. Събира „случайни“ хора и ги прави архиереи. Някои от тях – като Тарасий и Никифор, дори не са клирици. Но стават не само константинополски патриарси, а и светци…
Самопонятно е, че щом е можело тогава, може и днес. Въпреки танковете и жандармерията…
