Относно публикуваните сериграфии в търга на „Аполон и Маркурий“ искам да обърна внимание, че има грешка в заглавията. Портретите на Богомил Райнов и Николай Райнов са разменени и „пълничкият човек“ е портрет на Богомил Райнов, а аскетичният профил е на Николай Райнов. Неточности има и в публикуваната статия относно рождената година на баща ми и годината на заминаване за Париж съвместно с майка ми Стела Райнова като специализанти по скулптура при проф. Марсел Жимон в Akademie des Beaux Arts до 1951 г.
Аз притежавам книгата, за която се споменава в статията като Carnet de dessins на Пабло Пикасо и която съм получила лично от баща ми Боян Райнов през 1983 г ., когато бях при него в Париж. След като стана възможно да пътувам и да видя баща си, аз многократно до неговата смърт съм го посещавала и дълго сме си говорили за изкуство. Доколкото знам, по негови думи, тези рисунки са създадени от Боян Райнов (може би по образци от богатата библиотека на дядо ми Николай Райнов ) и занесени от баща ми в Париж през 1946 г. Факт е, че тази книга с рисунки е публикувана от издателска къща Cahiers d’Art през 1948 г., но собственикът, колекционер и критик Кристиан Зервос е бил както импресарио на Пикасо, така и на Боян Райнов, организирал е няколко негови самостоятелни изложби и е репродуцирал негови скулптурни композиции в регулярно издаваното списание Cahiers d’Art.
Нито една от тези рисунки в тетрадката не са е с подпис Пикасо, а Boyan. Допускам, че може да е станало недоразумение, защото ръкописното Б и Р на латиница много си приличат, и е възможно да пише Royan вместо Boyan. Прилагам снимки от тетрадката, на които е видно приликата на подписите. Двамата творци Боян Райнов и Пабло Пикасо ги свързва дългогодишно приятелство, за което имам не един документ, както и са работили заедно и са си разменяли свои творби. Баща ми притежаваше серия от еротични рисунки на Пикасо, които в последствие подари на Cahiers d’Art, за което издателската къща има документ. Притежавам фотосите на тези рисунки.
Боян Райнов почина през 2005 г. в Париж. Като единствен наследник на баща ми се наложи да пренеса в България целия негов архив и творчество от 60-годишния му престой във Франция, за което платих огромен данък наследство. Исках да покажа в България кой е Боян Райнов и какъв българин е съществувал и прославил България. Два площада в предградия на Париж носят неговото име с монтирани на тях монументални негови скулптури. Баща ми се е движел в елита на френската култура, имайки живот, изпълнен с много приятелства, включително с Жан Кокто, Жан Дюбюфе, Пол Елюар, Сезар, Дора Валие, Ивон Зервос, Морис Утрило, Рьоне Шар, Морис Брюзо. Другарували са, рисували са заедно, пленени от естетическите проблеми. С много от тях баща ми е работил съвместно по изпълнението на различни проекти. В неговия архив имаше рисунки, литографии, сериграфии и платна на Морис Утрило, Жан Дюбюфе, Жан Кокто, Салвадор Дали, Марсел Жимон и много други. Най- големият реверанс на Франция към Боян Райнов е издаването приживе (само на него и Пикасо) на френска марка с негова скулптура през 1982 г. По този повод Музеят на пощите организира голяма изложба в Париж на негови произведения.
Тук изниква логичният въпрос защо рисунки на Пикасо, който е световна величина, бих преписвала на Боян Райнов, който несъмнено е автор с международно значение, намерил своето истинско признание като творец във Франция. Със сигурност не бих умишлено предлагала сериграфии на баща ми на такава цена, ако знам, че те са рисувани от Пикасо и аз притежавам толкова ценни творби.
Колкото и високо да ценя творчеството на баща си, няма логика да продавам произведения на Пикасо за произведения на Боян Райнов. Фалшификат би било обратното – да представям творби на Боян Райнов за произведения на Пабло Пикасо.
В този случай е неуместно да се говори за фалшификати, а за евентуално недоразумение, което не се знае в каква посока е.
Диана-Мария Райнова, дъщеря на Боян Райнов
